Трудно е човек да се учи от грешките си.
  И няма как това да се случи, ако не можеш да ги видиш.
А, за да се случи това, то трябва да приемеш, че не си безгрешен, че решенията които взимаш не винаги ще те изведат на верният път и колкото си мнителен към действията на околните, двойно по-мнителен и придирчив трябва да си към твоите, за да можеш да ги ревизираш, ако времето докаже, че са били погрешни.
 Но, как да стане това, ако човек няма смелоста да се учи?
И заедно с тази смелост да се учи, да усвои и умението да се променя и да надгражда себе си, с новото което придобива, в процеса на натрупване на познания..
  Ученето е процес, който запълва целият ни живот, дори и да не го съзнаваме.
Учим се от себе си, учим се от опита, който натрупваме с годините, черпейки знания и от опита на другите около нас, както и на тези преди нас. Опит, който взиман на готово е пристрастяваща наркоза към безцелното знание и опит, който изживян и осмислен от нас, е вече мъдрост и познание за живота, който ни е дадено да изживеем.
 Всички ние в един момент умираме в телесната си форма, но това не е страшно.
Страшното е, когато умрем от вътре, а външно наглед сме живи.
Когато решим, че няма какво повече да вземем от живота, какво да научим и с какво да се променим. Приемайки промяната за нещо вредно и опасно за мирогледа ни, на който сме свикнали с времето да се позоваваме като сбор от константни истини.
 Всеки ден срещам такива хора.
Мъртъвци, бродещи като сенки около мен, изгубили себе си и нежелаещи да се открият в светлината на съвремието. Питам се, това ли е моето бъдеще, но... някъде в себе си знам, че няма да е съвсем така.
 Че, идвайки в този свят, сам съм си отредил всичките трудности и изпитания, целящи основно да ме поддържат жив и да не ми позволят да се отпусна по течението, което да ме приспи в самодоволството от постигнатото.
 Да, аз имам своите грешки.
Имам ги и съм много горд с тях.
Защото, всяка една моя грешка е плод на свободният ми избор в търсене на себе си, най-ценният дар, който ми е предоставен редом с живота.
 Обичам живота, но ако мога да избирам между него и правото си на грешки, то със сигурност бих избрал второто. Дори и то да ме отведе там, където мнозина считат, че е Ада за душите човешки.

Защо го пиша ли?
Ами... така.
Просто така.

:))
просто такаааа

Edno e vsi4ko i vsi4ko e edno. :)) Az mislq 4e si izbral i dvete "Обичам живота, но ако мога да избирам между него и правото си на грешки, то със сигурност бих избрал второто. Дори и то да ме отведе там, където мнозина считат, че е Ада за душите човешки."
Az te privetstvam , za6toto samo jiviq 4ovek pravi gre6ki......myrtviq...nqma 6ans :)))
Spokoina ve4er :)))
izvinqvai za latinicata - klaviatyrata mi izneveri tazi ve4er :( :)))))

Апропо, открих едно произведение което търсих много отдавна, но не знаех кой е авторът му, а е сред любимите ми - поздравче с него.

Има и съвременни римейк по него, но това е първообразът на всички :)

za malko zarqdno tazi ve4er - hvyrli pogled v moq blog - tam sym ostavila MOETO poslanie i moqta sila
Blagodarq ti za pozdrav4eto - i az sym ot osaznatite gre6ni :))))) - ama si e gotino ......