Постинг
19.12.2009 16:03 -
Съботно, следобедно...
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4946 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 19.12.2009 16:36
Прочетен: 4946 Коментари: 18 Гласове:
14
Последна промяна: 19.12.2009 16:36
Дребничка възрастна госпожа влязла в Чейс Манхатън Банк и попитала дали може да си открие сметка.
- Естествено - казал управителят. - Колко искате да вложите?
- Три милиона долара - отвърнала възрастната госпожа.
Управителят ахнал.
- Това са много пари. По какъв начин ще ги преведете в сметката си?
- В брой. Нося ги в тази торба. Вижте сам, ако искате.
Управителят надзърнал в найлоновата торба, в която имало няколко пачки новички зелени банкноти. Това било твърде необикновено и той решил да осведоми президента на банката, който надлежно поканил възрастната госпожа в кабинета си, за да се заеме лично с въпроса.
Президентът бил самото очарование. Той наредил да донесат чай и бисквити за ценната нова клиентка на банката.
- Ако може да попитам, откъде се сдобихте с тези пари? – полюбопитствал президентът.
- От хазарт - отвърнала възрастната госпожа. Той се изненадал.
- От какъв хазарт?
- А, обзалагам се с хората за всевъзможни неща и обикновено печеля. Например залагам сто хиляди долара, че до утре на обяд ташаците ви ще станат квадратни. И приемам облог четири към едно. Имате ли да заложите двайсет и пет хиляди долара?
Президентът почти онемял.
- Не е морално да приема парите ви, защото се боя, че няма начин да спечелите този облог.
- Е, щом не искате да приемете облога, започвам да се питам дали тази банка е подходяща за парите ми.
Президентът в никакъв случай не искал да изгуби клиентката си.
- Да не бързаме - казал той. - Добре, приемам облога ви, щом сте абсолютно сигурна.
- Абсолютно - заявила дребничката възрастна госпожа. - И не се бойте за мен. Знам какво върша. До утре в дванайсет без петнайсет.
Същата нощ президентът на банката се будил през час, за да проверява дали ташаците му са станали квадратни. Всичко в това отношение било наред. В дванайсет без петнайсет на другия ден дребничката възрастна госпожа дошла в банката заедно с адвоката си.
- Адвокатът ми е тук като свидетел - пояснила тя, когато влезли в кабинета на президента.
Точно в дванайсет президентът обявил, че печели облога, но дребничката възрастна госпожа поискала той да си събуе панталона, за да се увери. Банкерът се подчинил. Тя го опипала и заявила, че ташаците му не са квадратни.
- Предполагам, че печелите облога - казала госпожата и му връчила стоте хиляди долара. В това време адвокатът започнал да си удря главата в стената.
- Какво му става? - попитал президентът на банката.
- Оставете го този нещастник - отвърнала дребничката възрастна госпожа. - Разбирате ли, обзаложих се с него на един милион долара, че до днес на обяд ще съм хванала президента на Чейс Манхатън Банк за ташаците!
- Естествено - казал управителят. - Колко искате да вложите?
- Три милиона долара - отвърнала възрастната госпожа.
Управителят ахнал.
- Това са много пари. По какъв начин ще ги преведете в сметката си?
- В брой. Нося ги в тази торба. Вижте сам, ако искате.
Управителят надзърнал в найлоновата торба, в която имало няколко пачки новички зелени банкноти. Това било твърде необикновено и той решил да осведоми президента на банката, който надлежно поканил възрастната госпожа в кабинета си, за да се заеме лично с въпроса.
Президентът бил самото очарование. Той наредил да донесат чай и бисквити за ценната нова клиентка на банката.
- Ако може да попитам, откъде се сдобихте с тези пари? – полюбопитствал президентът.
- От хазарт - отвърнала възрастната госпожа. Той се изненадал.
- От какъв хазарт?
- А, обзалагам се с хората за всевъзможни неща и обикновено печеля. Например залагам сто хиляди долара, че до утре на обяд ташаците ви ще станат квадратни. И приемам облог четири към едно. Имате ли да заложите двайсет и пет хиляди долара?
Президентът почти онемял.
- Не е морално да приема парите ви, защото се боя, че няма начин да спечелите този облог.
- Е, щом не искате да приемете облога, започвам да се питам дали тази банка е подходяща за парите ми.
Президентът в никакъв случай не искал да изгуби клиентката си.
- Да не бързаме - казал той. - Добре, приемам облога ви, щом сте абсолютно сигурна.
- Абсолютно - заявила дребничката възрастна госпожа. - И не се бойте за мен. Знам какво върша. До утре в дванайсет без петнайсет.
Същата нощ президентът на банката се будил през час, за да проверява дали ташаците му са станали квадратни. Всичко в това отношение било наред. В дванайсет без петнайсет на другия ден дребничката възрастна госпожа дошла в банката заедно с адвоката си.
- Адвокатът ми е тук като свидетел - пояснила тя, когато влезли в кабинета на президента.
Точно в дванайсет президентът обявил, че печели облога, но дребничката възрастна госпожа поискала той да си събуе панталона, за да се увери. Банкерът се подчинил. Тя го опипала и заявила, че ташаците му не са квадратни.
- Предполагам, че печелите облога - казала госпожата и му връчила стоте хиляди долара. В това време адвокатът започнал да си удря главата в стената.
- Какво му става? - попитал президентът на банката.
- Оставете го този нещастник - отвърнала дребничката възрастна госпожа. - Разбирате ли, обзаложих се с него на един милион долара, че до днес на обяд ще съм хванала президента на Чейс Манхатън Банк за ташаците!
Ъхъхъхъхъъххх!
Раздра ме!
:))))))
Страхотна история!
:)))))))))
цитирайРаздра ме!
:))))))
Страхотна история!
:)))))))))
аахахахаха, бабето е огън!! ОГЪН!!! :):):):):)
цитирайе страхотно!
цитирайВеликоооооооо :))))
цитирайТози виц е в златният фонд на любимите ми, днес го срещнах отново и ...
Другият е:
Гражданската война, белите отстъпват.
Червената армия ги следва по петите, а Чапай и Петка по наказание са разузнавателен дозор.
Разузнават преди войската... да няма изненади случайно.
Стигат до едно село в гората, а вътре жива душа няма. Комините пушат, на селската кръчма вратата зее широко разтворена, а чан-чун белогвардец се не вижда.
Влизат Чапай и Петка в кръчмата, а там какво да видят!
Една огромна дървена маса със скамейки от двете й страни, а цялата отгоре наредена като за царско угощение! Водка-сельодка, водка-сельодка, а по средата на масата в една тавичка печено прасенце със загоряла кожичка вдига пара.
С лимонче захапано в зурлата и с маслинка супер мамут отзаде забучена - красота неземна!
Поогледал се Чапай, почесал се по тила и отсякъл по командирски:
- Ти Петка, сега стой тука и пази всичкото това богатство да не ни го отнесе някой, а аз ще хвърля един поглед из селото, да не би да се е скрила някоя белогвардейска гад, че да ни развали рахатлъка сетне!
Излязъл, пообиколил, проверил щателно, а кога се върнал... какво да види?
Бутилките с водка катурнати, сельодката нагазена, а в тавичката наместо прасенце, спи насред оглозганите кокали Петка пиян и хърка мощно.
Хърка, па от време на време само поспре, колкото да се оригне шумно, изпърди и пак всичко от начало.
Разлютил се Чапай на това неподчинение към пагона, подбрал най-едрият и дълъг кокал и с мощен замах му го набучил отзаде.
Посъбрал малко от мезето и водка две-три ведра събрал, пийнал малко и заспал.
На сутринта събужда се Чапай, а насреща му странна гледка - ходи наш Петка на една страна като Клавдий, куца изкривен на една страна.
- Какво стана бре Петка, що така на верев си ми тръгнал? - го попитал Чапай.
-А-а-а, остави Чапай, виновен съм, виновен съм много! - проплакал Петка. - Ти снощи хубаво ме остави да вардя, ама то... издържа ли се на такава маса прав да стоиш.
Пийвам-замезвам, пийвам-замезвам, а насреща ми оная свиня ухилена! И така, дорде се усетя, май... заповедта ти съм нарушил. Събуждам се по едно време из нощите, а една болка ме мъчи, корема се е издул, ще се пръсна направо бре Чапай.
Отивам до нужника, пъна се... пъна се...очичките ми като на пекинез са се окръглили и аха да изкочат и по едно време гледам назад да видя какво става... и представяш ли си Чапай, то от пънене половината ми гръбначен стълб се показал навънка.
Леле Чапай, ако знаеш само докато го прибера обратно, колко зор видях!?!!
цитирайДругият е:
Гражданската война, белите отстъпват.
Червената армия ги следва по петите, а Чапай и Петка по наказание са разузнавателен дозор.
Разузнават преди войската... да няма изненади случайно.
Стигат до едно село в гората, а вътре жива душа няма. Комините пушат, на селската кръчма вратата зее широко разтворена, а чан-чун белогвардец се не вижда.
Влизат Чапай и Петка в кръчмата, а там какво да видят!
Една огромна дървена маса със скамейки от двете й страни, а цялата отгоре наредена като за царско угощение! Водка-сельодка, водка-сельодка, а по средата на масата в една тавичка печено прасенце със загоряла кожичка вдига пара.
С лимонче захапано в зурлата и с маслинка супер мамут отзаде забучена - красота неземна!
Поогледал се Чапай, почесал се по тила и отсякъл по командирски:
- Ти Петка, сега стой тука и пази всичкото това богатство да не ни го отнесе някой, а аз ще хвърля един поглед из селото, да не би да се е скрила някоя белогвардейска гад, че да ни развали рахатлъка сетне!
Излязъл, пообиколил, проверил щателно, а кога се върнал... какво да види?
Бутилките с водка катурнати, сельодката нагазена, а в тавичката наместо прасенце, спи насред оглозганите кокали Петка пиян и хърка мощно.
Хърка, па от време на време само поспре, колкото да се оригне шумно, изпърди и пак всичко от начало.
Разлютил се Чапай на това неподчинение към пагона, подбрал най-едрият и дълъг кокал и с мощен замах му го набучил отзаде.
Посъбрал малко от мезето и водка две-три ведра събрал, пийнал малко и заспал.
На сутринта събужда се Чапай, а насреща му странна гледка - ходи наш Петка на една страна като Клавдий, куца изкривен на една страна.
- Какво стана бре Петка, що така на верев си ми тръгнал? - го попитал Чапай.
-А-а-а, остави Чапай, виновен съм, виновен съм много! - проплакал Петка. - Ти снощи хубаво ме остави да вардя, ама то... издържа ли се на такава маса прав да стоиш.
Пийвам-замезвам, пийвам-замезвам, а насреща ми оная свиня ухилена! И така, дорде се усетя, май... заповедта ти съм нарушил. Събуждам се по едно време из нощите, а една болка ме мъчи, корема се е издул, ще се пръсна направо бре Чапай.
Отивам до нужника, пъна се... пъна се...очичките ми като на пекинез са се окръглили и аха да изкочат и по едно време гледам назад да видя какво става... и представяш ли си Чапай, то от пънене половината ми гръбначен стълб се показал навънка.
Леле Чапай, ако знаеш само докато го прибера обратно, колко зор видях!?!!
можеше да кажеш, че това разказче е на Джефри Арчър.
цитирайrustam написа:
- така се раждат апокрифите, един напише, десет преразкажат... и авторът накрая е неизвестен.можеше да кажеш, че това разказче е на Джефри Арчър.
Ехехехехехееееееее!
:)))))))))
цитирай:)))))))))
е бивш външен министър на Великобритания.
Всепризнат за най-големия и талантлив жив съвременен разказвач на английски език.
И най - продавания.Поне от 10 г насам.
цитирайВсепризнат за най-големия и талантлив жив съвременен разказвач на английски език.
И най - продавания.Поне от 10 г насам.
Така има шанс, една част от сърфиращите в нета, да се запознаят по-отблизо с творчеството му.
А историйката, са ми я разказвали като виц преди повече от 10 години, в почти същият вариант - добри вицове се срещат много рядко, та съм я запомнил като виц.
Арчър е имал късмета да се роди в държава, където подобни разказвачи не са вкарвани в затвори за творчеството си.
Повечето от авторите на най-добрите вицове за Сталин са изгнили из колониите в Сибир.
От нея колекция, за най-добър намирам този за срещата на Сталин, Жуков и Берия (чорт усатий)
Выходит как-то Жуков от Сталина раздражённый, дверью - хлоп:
"-Ну ладно, Чудак усатый!".
А в приёмной - Лаврентий Павлович.
Глазами встретились, Лаврентий улыбнулся загадочно и Жуков вышел.
Через час Сталин вызывает Жукова к себе. Жуков заходит в кабинет, а у окошечка на стульчике сидит Лаврентий Павлович.
Сталин, обращается к Жукову:
-Скажите, товарищь Жюков, каво Ви имэлы в выду, сказав,виходя из маего кабынэта: "Чудак усатий"?
Жуков: "-Конечно же Гитлера, а кого же ещё?".
Сталин разворачиваясь: "-А Ви каво имэлы в выду,
товарищь Берия?!!".
цитирайА историйката, са ми я разказвали като виц преди повече от 10 години, в почти същият вариант - добри вицове се срещат много рядко, та съм я запомнил като виц.
Арчър е имал късмета да се роди в държава, където подобни разказвачи не са вкарвани в затвори за творчеството си.
Повечето от авторите на най-добрите вицове за Сталин са изгнили из колониите в Сибир.
От нея колекция, за най-добър намирам този за срещата на Сталин, Жуков и Берия (чорт усатий)
Выходит как-то Жуков от Сталина раздражённый, дверью - хлоп:
"-Ну ладно, Чудак усатый!".
А в приёмной - Лаврентий Павлович.
Глазами встретились, Лаврентий улыбнулся загадочно и Жуков вышел.
Через час Сталин вызывает Жукова к себе. Жуков заходит в кабинет, а у окошечка на стульчике сидит Лаврентий Павлович.
Сталин, обращается к Жукову:
-Скажите, товарищь Жюков, каво Ви имэлы в выду, сказав,виходя из маего кабынэта: "Чудак усатий"?
Жуков: "-Конечно же Гитлера, а кого же ещё?".
Сталин разворачиваясь: "-А Ви каво имэлы в выду,
товарищь Берия?!!".
сме го ударили на стари вицове, слагам двайсет стинки и разказвам моя любил виц, щото:
а-на български може да се разкаже много по артистично и реалистично
б-търпи актуализации според поредния месия-замествай само съветска власт с името...
Василий Иванович с Петькой сидят, скучают:
- Петька, сгоняй на хутор к старику-самогонщику, сообрази чего-нибудь!
- Это можно.
Через час Петька возвращается.
- Ну как?
- Да нет у него ни фига.
- Эх, молодежь, всему вас учить надо. Пойдем вместе. Приходят к деду. Василий
Иванович:
- Здорово, отец!
- Здорово, сынки! - Мы вот к тебе от имени Советской власти. Вот я гляжу, хата у
тебя старая.
- Ох, какая старая! - Петька, запиши: новую хату ему от Советской власти! И жена у
тебя вроде старая...
- Ой, какая старая! - Петька, запиши: новую жену ему от Советской власти!
- Сынки! Родненькие! Да сколько ж я вас ждал! Сели за стол, выпили, с собой взяли.
Уже в дверях Василий Иванович как бы невзначай:
- Слышь, дед! А может у тебя и х** старый?
- Уж какой старый!
- Петька, запиши: х** ему от Советской власти!
цитирайа-на български може да се разкаже много по артистично и реалистично
б-търпи актуализации според поредния месия-замествай само съветска власт с името...
Василий Иванович с Петькой сидят, скучают:
- Петька, сгоняй на хутор к старику-самогонщику, сообрази чего-нибудь!
- Это можно.
Через час Петька возвращается.
- Ну как?
- Да нет у него ни фига.
- Эх, молодежь, всему вас учить надо. Пойдем вместе. Приходят к деду. Василий
Иванович:
- Здорово, отец!
- Здорово, сынки! - Мы вот к тебе от имени Советской власти. Вот я гляжу, хата у
тебя старая.
- Ох, какая старая! - Петька, запиши: новую хату ему от Советской власти! И жена у
тебя вроде старая...
- Ой, какая старая! - Петька, запиши: новую жену ему от Советской власти!
- Сынки! Родненькие! Да сколько ж я вас ждал! Сели за стол, выпили, с собой взяли.
Уже в дверях Василий Иванович как бы невзначай:
- Слышь, дед! А может у тебя и х** старый?
- Уж какой старый!
- Петька, запиши: х** ему от Советской власти!
12.
анонимен -
Обратен,
19.12.2009 19:22
19.12.2009 19:22
от доста време не съм виждал "Валсодаре, да го духаш!". Да измислим нещо? ;-)
\m/
//
цитирай\m/
//
още не си ги набил, тези хора трябва да бъдат наказани, как така ще те слагат в препоръчани, те не знаят ли, че това е обидно за теб.
цитирайхахахахах, този виц го бях забравила.
бяха ми го пратили във вид на презентация... и с колегите падна голямо кискане в офиса:)))
бабата е голям Гявол:)))))))))
цитирайбяха ми го пратили във вид на презентация... и с колегите падна голямо кискане в офиса:)))
бабата е голям Гявол:)))))))))
Да, изкуших се да изтрия постингът, защото целта му бе да разведри приятелите ми, които са в блога ми, независимо дали е на челна или не.
Но, защо да доставям удоволствие на глупаците?
Нека си седи на челна, ако с това ще ги подразни!
цитирайНо, защо да доставям удоволствие на глупаците?
Нека си седи на челна, ако с това ще ги подразни!
Бях забравил да си усмихвам напоследък, но този виц ми припомни подобен нему....
Коментарите са също много впечатляващи ....
Аплодисменти.....:)))))
цитирайКоментарите са също много впечатляващи ....
Аплодисменти.....:)))))
17.
анонимен -
Много добре разказано,
20.12.2009 16:11
20.12.2009 16:11
и съвсем заслужено в препоръчани!;)
цитирайНе аз съм разказвачът в случая, както правилно отбеляза Рустам :)
Хубавите неща, които съм разказвал никога не са били в препоръчани, така че това не може да се приеме за критерий, относно стойностност на даден постинг.
По тази и причина съм ги качил в друг сайт, където читателите избират сами какво и от кого да четат :)))
цитирайХубавите неща, които съм разказвал никога не са били в препоръчани, така че това не може да се приеме за критерий, относно стойностност на даден постинг.
По тази и причина съм ги качил в друг сайт, където читателите избират сами какво и от кого да четат :)))
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 27883
Блогрол
1. най-доброто до тук
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът