Постинг
14.02.2010 13:35 -
За грешката в прошката
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2419 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 14.02.2010 13:36
Прочетен: 2419 Коментари: 7 Гласове:
5
Последна промяна: 14.02.2010 13:36
Казват, че днешният ден бил денят на прошката.
Денят, в който трябва да я поискаме и в размяна да я дадем.
И както обикновенно се случва в светът на слепите, има си ден и за това.
Както си има дни в които трябва да изглеждаме влюбени, други в които трябва да сме патриоти и трети, през които да се съберем на маса.
Да оставим всичко това в абсурдноста му настрани и да се запитаме, а защо ни е нужна прошката? С каква цел я даваме и с каква я искаме?
Само да изпълним ритуала, за да почустваме облекчение за греховете си и лицемерно да простим насрещните ли?
Може ли човек да прощава, ако не може да разбере мотивите, които са накарали съгрешилият спрямо него да извърши постъпката си?
И може ли изобщо да имаме силата да простим на когото и да е, ако нямаме силата да простим на себе си?
Прошката е акт на забравяне. Акт на отричане на злото в себе си.
Да забравиш огорчението което си преживял, като го отмиеш от паметта си с разбирането защо се е случило и какво го е продиктувало.
Защото, за да сгреши някой спрямо нас, то е имало нещо погрешно и в очакванията ни спрямо него, нали?
Та, какво всъщност е прошката, за да й наречем цял ден за празник в годината?
Не е ли това, което ни освобождава от бремето на гнева, за да ни позволи да продължим пречистени от користните си страсти напред?
И не е ли онзи акт, чрез който се изчистваме от натрупаните грешки, без да им позволим да родят нови от самосъжалението в което ни вкарват?
Какво е прошката за вас?
Може и да не ми отговаряте, ако не ви иде от вътре отговора на въпроса.
Днес аз няма да прощавам никому.
По една много проста причина - няма за какво.
Денят, в който трябва да я поискаме и в размяна да я дадем.
И както обикновенно се случва в светът на слепите, има си ден и за това.
Както си има дни в които трябва да изглеждаме влюбени, други в които трябва да сме патриоти и трети, през които да се съберем на маса.
Да оставим всичко това в абсурдноста му настрани и да се запитаме, а защо ни е нужна прошката? С каква цел я даваме и с каква я искаме?
Само да изпълним ритуала, за да почустваме облекчение за греховете си и лицемерно да простим насрещните ли?
Може ли човек да прощава, ако не може да разбере мотивите, които са накарали съгрешилият спрямо него да извърши постъпката си?
И може ли изобщо да имаме силата да простим на когото и да е, ако нямаме силата да простим на себе си?
Прошката е акт на забравяне. Акт на отричане на злото в себе си.
Да забравиш огорчението което си преживял, като го отмиеш от паметта си с разбирането защо се е случило и какво го е продиктувало.
Защото, за да сгреши някой спрямо нас, то е имало нещо погрешно и в очакванията ни спрямо него, нали?
Та, какво всъщност е прошката, за да й наречем цял ден за празник в годината?
Не е ли това, което ни освобождава от бремето на гнева, за да ни позволи да продължим пречистени от користните си страсти напред?
И не е ли онзи акт, чрез който се изчистваме от натрупаните грешки, без да им позволим да родят нови от самосъжалението в което ни вкарват?
Какво е прошката за вас?
Може и да не ми отговаряте, ако не ви иде от вътре отговора на въпроса.
Днес аз няма да прощавам никому.
По една много проста причина - няма за какво.
1.
анонимен -
Отговарям ти:
14.02.2010 13:59
14.02.2010 13:59
И аз няма на кого да прощавам, защото отдавна съм простила и най-лошото. Болката си е болка, приела съм, че съм очаквала повече или погрешното нещо от някого. Забравям (или поне се опитвам) и продължавам напред.
На себе си имам да прощавам много неща, но това е дълъг процес, няма да се получи за един ден.
цитирайНа себе си имам да прощавам много неща, но това е дълъг процес, няма да се получи за един ден.
Както нашият Отец Небесен прощава греховете ни,така и ние да прощаваме на ближните си.Защото в Деня на Страшният Съд,всеки непокаял се човек ще отиде в Ада.В това е и смисъла на прошката.От малцина се осъзнава!
цитирайТака мисля. Ние непрекъснато грешим - ако не в действия, то в думи или в помисли.
Прошката в този ден точно е свързана с религията, с великденския пост. Но ние масово си прощаваме повече заради традицията...
Прошката не е еднократен акт - тя е перманентен процес. Дори и да се изрекат думите "прощавам ти", няма гаранция, че наистина е простено. Защото не е лесно да простиш изцяло ако дълго време си нараняван. И на себе си - че си търпял, че си се оставил да бъдеш в подобно положение. Или за това, че ти самият си наранил близък човек.
Дали прошката е акт на забравяне?
На разбиране - да. Но забравяне? Не знам... Според мен трябва да помним, за да не повтаряме същите грешки. Но да помним без болка. Защото трудно се прощава когато болката е жива.
Благодаря за думите, които ме накараха да се размисля така :)
Приятна вечер!
цитирайПрошката в този ден точно е свързана с религията, с великденския пост. Но ние масово си прощаваме повече заради традицията...
Прошката не е еднократен акт - тя е перманентен процес. Дори и да се изрекат думите "прощавам ти", няма гаранция, че наистина е простено. Защото не е лесно да простиш изцяло ако дълго време си нараняван. И на себе си - че си търпял, че си се оставил да бъдеш в подобно положение. Или за това, че ти самият си наранил близък човек.
Дали прошката е акт на забравяне?
На разбиране - да. Но забравяне? Не знам... Според мен трябва да помним, за да не повтаряме същите грешки. Но да помним без болка. Защото трудно се прощава когато болката е жива.
Благодаря за думите, които ме накараха да се размисля така :)
Приятна вечер!
Ако не можем да прощаваме, как ще продължим напред с болката и огорчението в нас, които ни изяждат от вътре?
Та и за това е забравата, ако не можем да забравим лошото, то винаги ще се връща при нас чрез спомените ни и ще ни дърпа назад. :)
цитирайТа и за това е забравата, ако не можем да забравим лошото, то винаги ще се връща при нас чрез спомените ни и ще ни дърпа назад. :)
haralanov написа:
Както нашият Отец Небесен прощава греховете ни,така и ние да прощаваме на ближните си.Защото в Деня на Страшният Съд,всеки непокаял се човек ще отиде в Ада.В това е и смисъла на прошката.От малцина се осъзнава!
След като Бог виждащ всичко в нас може да ни прости, защо да не можем и ние?
С какво сме повече от него, за да съдим по-строго?
Да, да, да - има непростими неща. Неща, които са извън рамките на нашите разбирания за справедливо, но.. ако излезем за малко извън рамките си ще можем да ги видим и разберем.
А когато човек разбира, не може да е сърдит.
Кой би се разсърдил на факта, че 2+2=4 ?
виждам, че не е имало случайни събития в живота ми, дори и такива донесли ми болка и страдание. :)
цитирайanimo написа:
И аз няма на кого да прощавам, защото отдавна съм простила и най-лошото. Болката си е болка, приела съм, че съм очаквала повече или погрешното нещо от някого. Забравям (или поне се опитвам) и продължавам напред.
На себе си имам да прощавам много неща, но това е дълъг процес, няма да се получи за един ден.
На себе си имам да прощавам много неща, но това е дълъг процес, няма да се получи за един ден.
7.
анонимен -
Нищо случайно няма,
15.02.2010 20:55
15.02.2010 20:55
зя всяко нещо има причина (в нас или извън нас). :)
цитирайvalsodar написа:
виждам, че не е имало случайни събития в живота ми, дори и такива донесли ми болка и страдание. :)
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 27880
Блогрол
1. най-доброто до тук
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът