Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.02.2010 13:35 - За грешката в прошката
Автор: valsodar Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2419 Коментари: 7 Гласове:
5

Последна промяна: 14.02.2010 13:36

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
     Казват, че днешният ден бил денят на прошката.
 Денят, в който трябва да я поискаме и в размяна да я дадем.
 И както обикновенно се случва в светът на слепите, има си ден и за това.
 Както си има дни в които трябва да изглеждаме влюбени, други в които трябва да сме патриоти и трети, през които да се съберем на маса.
 Да оставим всичко това в абсурдноста му настрани и да се запитаме, а защо ни е нужна прошката? С каква цел я даваме и с каква я искаме?
 Само да изпълним ритуала, за да почустваме облекчение за греховете си и лицемерно да простим насрещните ли?
 Може ли човек да прощава, ако не може да разбере мотивите, които са накарали съгрешилият спрямо него да извърши постъпката си?
 И може ли изобщо да имаме силата да простим на когото и да е, ако нямаме силата да простим на себе си?
 Прошката е акт на забравяне. Акт на отричане на злото в себе си.
Да забравиш огорчението което си преживял, като го отмиеш от паметта си с разбирането защо се е случило и какво го е продиктувало.
 Защото, за да сгреши някой спрямо нас, то е имало нещо погрешно и в очакванията ни спрямо него, нали?
 Та, какво всъщност е прошката, за да й наречем цял ден за празник в годината?
 Не е ли това, което ни освобождава от бремето на гнева, за да ни позволи да продължим пречистени от користните си страсти напред?
 И не е ли онзи акт, чрез който се изчистваме от натрупаните грешки, без да им позволим да родят нови от самосъжалението в което ни вкарват?

 Какво е прошката за вас?
Може и да не ми отговаряте, ако не ви иде от вътре отговора на въпроса.

  Днес аз няма да прощавам никому.
По една много проста причина - няма за какво.



Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Отговарям ти:
14.02.2010 13:59
И аз няма на кого да прощавам, защото отдавна съм простила и най-лошото. Болката си е болка, приела съм, че съм очаквала повече или погрешното нещо от някого. Забравям (или поне се опитвам) и продължавам напред.
На себе си имам да прощавам много неща, но това е дълъг процес, няма да се получи за един ден.
цитирай
2. haralanov - Прошката е религиозен акт...
14.02.2010 17:35
Както нашият Отец Небесен прощава греховете ни,така и ние да прощаваме на ближните си.Защото в Деня на Страшният Съд,всеки непокаял се човек ще отиде в Ада.В това е и смисъла на прошката.От малцина се осъзнава!
цитирай
3. mamas - Винаги има за какво да се прощава.
14.02.2010 17:53
Така мисля. Ние непрекъснато грешим - ако не в действия, то в думи или в помисли.
Прошката в този ден точно е свързана с религията, с великденския пост. Но ние масово си прощаваме повече заради традицията...
Прошката не е еднократен акт - тя е перманентен процес. Дори и да се изрекат думите "прощавам ти", няма гаранция, че наистина е простено. Защото не е лесно да простиш изцяло ако дълго време си нараняван. И на себе си - че си търпял, че си се оставил да бъдеш в подобно положение. Или за това, че ти самият си наранил близък човек.
Дали прошката е акт на забравяне?
На разбиране - да. Но забравяне? Не знам... Според мен трябва да помним, за да не повтаряме същите грешки. Но да помним без болка. Защото трудно се прощава когато болката е жива.

Благодаря за думите, които ме накараха да се размисля така :)
Приятна вечер!
цитирай
4. valsodar - Мамас :)
15.02.2010 12:56
Ако не можем да прощаваме, как ще продължим напред с болката и огорчението в нас, които ни изяждат от вътре?
Та и за това е забравата, ако не можем да забравим лошото, то винаги ще се връща при нас чрез спомените ни и ще ни дърпа назад. :)
цитирай
5. valsodar - Не само религиозен
15.02.2010 12:58
haralanov написа:
Както нашият Отец Небесен прощава греховете ни,така и ние да прощаваме на ближните си.Защото в Деня на Страшният Съд,всеки непокаял се човек ще отиде в Ада.В това е и смисъла на прошката.От малцина се осъзнава!


След като Бог виждащ всичко в нас може да ни прости, защо да не можем и ние?
С какво сме повече от него, за да съдим по-строго?

Да, да, да - има непростими неща. Неща, които са извън рамките на нашите разбирания за справедливо, но.. ако излезем за малко извън рамките си ще можем да ги видим и разберем.
А когато човек разбира, не може да е сърдит.
Кой би се разсърдил на факта, че 2+2=4 ?
цитирай
6. valsodar - Поглеждайки назад...
15.02.2010 12:59
виждам, че не е имало случайни събития в живота ми, дори и такива донесли ми болка и страдание. :)

animo написа:
И аз няма на кого да прощавам, защото отдавна съм простила и най-лошото. Болката си е болка, приела съм, че съм очаквала повече или погрешното нещо от някого. Забравям (или поне се опитвам) и продължавам напред.
На себе си имам да прощавам много неща, но това е дълъг процес, няма да се получи за един ден.

цитирай
7. анонимен - Нищо случайно няма,
15.02.2010 20:55
зя всяко нещо има причина (в нас или извън нас). :)
valsodar написа:
виждам, че не е имало случайни събития в живота ми, дори и такива донесли ми болка и страдание. :)


цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7395519
Постинги: 1738
Коментари: 18276
Гласове: 27880
Архив