Прочетен: 5961 Коментари: 20 Гласове:
Последна промяна: 26.02.2010 14:41
Като се сетя какъв студент бях и през какви изпити минах, радост ме обзема, че не си работя по специалноста. А от него време, от време оно в оная далечна студентска галактика спомените ми са все свежи, сякаш всичко бе вчера.
Куриозни ситуации много, но все се връщам към две-три от тях.
Случка първа.
Първокурсници, отслужили, загорели, с радост и нетърпение чакащи началото на студентският живот. Събират ни все овце накуп в една аула и ни дават по един бял лист. Да сме напишели, кой какво искал да тренира, че да ни разпределят по групи.
Хващам химикалката, почесвам се зад ухото и започвам да изброявам: Кърлинг, Езда, Стрелба с лък, Поло, Боулинг и все спортове екзотични за мен видени по телевизията.
Идва мистър Мускул, хваща ми листа, зачита се, а очичките като на гладен пекинез му се окръглят:
- Какво си писал бре Идиот, какви са тия глупости на листа? - ме пита лекинко ядосано той.
- Е как какви, такива каквито искам да тренирам естествено! - озадачено му отговарям аз.
- А бе кой те пита какво искаш да тренираш? При нас има само лека атлетика, волейбол и плуване, избирай едно от трите и не ми се прави на много умен!
Е, избрах плуването с надеждата да си кисна кат талпа в басейна релаксирайки, а там нова изненада - треньорът изнамерил от нейде си един 4 метров прът и бой ли бой по главата, когато се хванеш за поплавъците между коридорите.
-Не ме интересува в какъв стил ще ги минавате, с кроул, по гръб или ходейки по дъното ( на половин метър под краката естествено) - нормата ви е 1 км, докато не си я минете, няма да ми излезете от басейна.
-Оппа, станах ихтиандър тука - с огорчение констатирах аз, ама пръта удря здраво, щеш не щеш ще плуваш. Ще плуваш, ще се давиш, но излизане няма!
Е, нормата не я покрих изначало, не я покрих нито на втория, нито на третия месец, но дойде си и тоя ден, в който влизайки в морето изпитвах страх да плувам към хоризонта, за да не би по невнимание и дезориентация да изляза на Кримският бряг.
Да де, от него време имаше и една ситуация, де си ме гонеха караулните от брега на една военноморска база, де излязох за почивка от водата, но... инфото е все още поверително и секретно.
И още се чудя, кой идиот бе направил програмата ни така, че лекциите по висша математика, бяха турени все след изнурителната тренировка по плуване, та винаги познаваха групата на плувците по залепените чела на банките и нестройно похъркване?!!
ПП. Айде после ще дописвам, че има още много за разказване :)
26.02.2010 14:37
Нашата - др. Шабанска - ме караше да хвърлям гюлле за шестица и даже искаше да се явявам още веднъж, понеже се оказа, че не можех да го хвърля на не знам си колко метра.)))
Едвам й отказах, без да я обидя.
На всичко отгоре бе майка на един колега - Борислав, та хептен неудобно.
Ама ето, неотдавна името му излезе в списъците на агентите. Като стана ТВ журналист са го вербували явно.
Тъжно и смешно!
26.02.2010 14:41
;)
Най-си ми бе кеф да си взема пътечка до професионалистите и да правя по-добри резултати от техните - нямаш си и идея, какви нюанси на зеленото придобиваха някои от тях.
218 ми е най-доброто постижение от него време, а инак като поредни страйкове, максимум по 5.
;)
Нашата - др. Шабанска - ме караше да хвърлям гюлле за шестица и даже искаше да се явявам още веднъж, понеже се оказа, че не можех да го хвърля на не знам си колко метра.)))
- Е, това с гюлето ми се размина, явно като видяха какъв ентусиаст си имат насреща ги хвана страх, да не го изтърва на краката им по невнимание.
Тръпка си бе по него време стрелба с малокалибрено оръжие, от същия тип де утрепаха Илия Павлов.
Колко кадри подготвиха тогава... - добре че стреляхме в ТИР и нямаше как стрелеца да се извърне с пушката питайки за нящо си, че инак колежките ни да са ни изтрепали до един!
- катадневно си го покоряваме, то всеки ден ново 20 и на всеки три дена Чудо! :)
Не, че не съм правил други щуротии като студент, примерно разходка по перваза на 4-тият етаж на сграда, за да мога от самозаключил се кабинет да изляза през отключен, за да отида на среща с моето чудо което бе тогава само на 17... :))
Иначе мога да си представя завистливите погледи на хората ПРО :D
26.02.2010 16:45
Това си бе тръпката, да играеш срещу някой който има парите, времето и ресурса, за които може само да мечтаеш и въпреки това нагледно да му покажеш, че има и още едни неща, които той не е взел под внимание! :)
Недей, че ако тръгнем да си припомняме всичко, ще излязат я дневниците на червените кубинки, я записки на терориста! :)))
27.02.2010 01:51
Парасол, тая и мен ме мъчи(:))
За басейна на ВМЕИ-то ли става въпрос?
И аз заспивах след плуването на лекции - то мъж да заспи е едно, но жена - какъв срам...
Благодаря ти за хубавото настроение... Добър да е денят ти...
27.02.2010 08:32
27.02.2010 10:43
;)
Очаквам и някой либовен спомен, не ми се вярва да само да сте спали по банките, сънувайки интегрално и диференциално смятане...
:)))
- Ти още малко ще искаш да напиша и за колежките, които се препичаха голи на покрива на общежитието и предизвикаха подписка от разгневените съпруги от съседните блокове с изглед към него?!
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът