Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.02.2010 20:16 - Система Кашпировски
Автор: valsodar Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2847 Коментари: 7 Гласове:
12

Последна промяна: 27.02.2010 20:38

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
   Та, нали се разговорихме за студентските години, няма как  и да не кажем нещо и за изпитите, нали? Е, всеки е имал изпити, изпити лесни, изпити трудни, но някои от тях помни през всичките тези години след това, а на други им забравя името още ден след тях.

  Първият наистина труден изпит, си бе изпита по химия.

  Изпитваше ни един старши асистент, на който любимият му номер бе, да зарови една метална тенекия в земята и да изпонакъса масово студентите, в описването на процеса водеш до ръждясването й, ако й да бе неръждавейка, както се надяваха повечето от нас.
 Пуста ти и ламарина, пусти ти и обмен на електрони, хвъркат електрони, сипе се ръжда, а заедно с нея и двойка след двойка.
 Брех мааму стара, гледам пет човека подред седнаха при него и петте накъса с кеф!
А ламарината, все още си лежи заровена там и ме чака да ида при нея. Ще ида, ама друг път!
 Гледам помощничката му - асистентка се появи да изпитва и тя, и лъч неземна светлина озари стаята с появата й.
 - Е, това е шансът на животът ми! - и докато се усетят колегите ми на какъв повратен момент са станали свидетели, ей ма на и мен, тупнат в скута й, като на Богородичка младенецът. Гледаме се двамата с нея любовно и не смеем да си проговорим. Тя, защото все още не знае, че изпитва и аз, защото в главата ми е вече такъв миш-маш от стрес и нерви, че ... нищо полезно вече не е останало за препитване.
 Погледна тя Главният, той й кимна и тя ми зададе първият си въпрос.
   Да, ама аз да не съм вчерашен я?!
  Може и от химия да не разбирам, но с психологията съм на ти, откак преспах с първите книги на Фройд появили се на пазара. Не е важно какво знаеш, важното е да кажеш това, което искат да чуят другите около теб. А те, най-често обичат да слушат собственият си глас или чужд, но само ако им повтаря собствените им мисли, нали?
 - Радо, какво ми би казал по въпросът за......(????!)
- Ами-и-и, аз бих казал много, но бихте ли конкретизирали малко по-добре въпросът си, за да не изпадам в многословие и да не се отклоняваме много от темата, за да не ви губя от времето? - контрирам съвсем по Кашпировски аз.
 И кат се почна тя една... тя си ме пита, тя сама си отговаря, а аз само я насочвам с доуточняващи въпроси да си каже всичко, като само разбиращо кимам и я допълвам с фрагменти появили се изненадващо с проскърцване от мозъка ми.
 Минават тридесет минути, още десет след тях, минава почти час, а "препитването" ми си върви с пълна пара!
 По едно време си викам - Тая се усети и ей сега ще й кипне, та ще вземе да ми пише една мазна двойка, за да не й губя повече времето  с тия глупости - и в същият този момент, една моя колежка Фотинка виждайки, че редът й при Главният приближава, я попита с плаха надежда, дали ще свършваме скоро, че да седнела и тя при нея?
- О, само още един въпрос му задавам за ШЕСТ и приключваме с Радо.
  Какво? Правилно ли чух?
Та аз за тройка се боря бре човек, за  едната златна тройка, че седна ли при оня с ламарината,, поне още година има да я заравям и отравям, дорде на нея се изпише тройка за мен!

- Един момент, аз правилно ли чух? За шест ли ме изпитвате? - излизайки рязко от състоянието на транс я попитах аз.
- Разбира се, че за шест. До тук ти се представи повече от добре, но не мога да определя за колко си точно за пет или за шест, та и за това ще трябва да ти задам още един въпрос - спокойно си ми рече тя.
- Е, хайде сега, защо да си разваляме отношенията с този последен въпрос? Аз нито съм алчен, нито искам да губя от времето ви, така де нека и на колегите които чакат да им дадем шанс! - побързах да парирам обрата аз, с трепереща ръка подавайки студентската си книжка, невярвайки на късмета си.
 Да, вътре за моя огромна изненада и облекчение, наместо разбираемата двойка или милостивата тройка, се появи една изпълнена с благородство и достолепие петица.
 Не вярващ на късмета си, почти на бегом излязох от залата, за да не ме върнат обратно и Допитат в нея.

 Че така с изпита по химия!
От цял един поток, около 70% с двойки, 10%  с тройки, тук таме някой зубър с четворка, а само аз с петица.

 Това си е то - само чиста Психология !

 Без химии в нея.



Гласувай:
12



1. tanelia - Браво :))
27.02.2010 20:35
...браво на теб :))
цитирай
2. valsodar - Аз химията много, ама много я мразех
27.02.2010 20:47
Може би единствено мразех повече от нея ученето на немски език. Е няма такъв език!
Кой нормален човек ще определи смисълът на изречението с последната сричка в него, освен може би учителят Йода, ама виж на какво го е замязало от много немски човека!

Но, тя съдбата не спи!
Дебне си ме постоянно гадината какво ще намразя в живота и ми го враща в петорен размер.

Първо си ме наказа с химията - органична, неорганична, аналитична, текстилна, че и във ВУЗ-а отново - каква ли химия не ми мина през главата, ама Карма.. ша трайш, де ще ходиш !?!!

После си ми го върна с немският, пращайки ме за месец и кусур у немско, ама там се изхитрих да го уча в компанията на чаровните медхен, та... колчем решаваха да ми говорят много им затварях устите с целувка. Така ме бяха побъркали с тоя немски де си блика от всякъде около тебе, че по едно време бях започнал и да сънувам на немски.
А бе, кошмар от всякъде!

Сега вече си знам урока и много, много внимавам какво ще почна да мразя, че тя оная гадина Съдбата не спи, а зорко си ме дебне от страни.
цитирай
3. tera - Хи-хи :)
28.02.2010 00:36
Много ти здраве, но аз по химия имам 6 (словом –ШЕСТ!) и то при една доцентка женомразка, дето ненавиждаше студентки, щото мъжът й също преподавател я бил сменил с една такава, поне така се говореше.

Та от 35 въпроси конспект бях научила първите 10 и последните 5 - включая любимите й полимеризация и поликондензация. Тегля билет и улучвам - 2 и 17. Втори въпрос си е от увода едва ли не и си е фасулски, но и 17 й се вижда много лесен и ми го сменя с 34 - поликондензацийката, ура!
Накрая така се сприятелихме, че започна да ми се оплаква колко малко знаели задочниците и аз кимах състрадателно. И ми писа 6 и то на поправка и се чуди защо преди това съм имала двойка. А аз се бях отказала, защото нищо не знаех, но тя реши че е било заради по-висока оценка!!! :)))

цитирай
4. valsodar - E, нали ти казах - не съм алчен! :)...
28.02.2010 00:54
E, нали ти казах - не съм алчен! :)

А ако ти кажа, че съм взимал изпити и с вицове?
На един алкохолизиран доцент все му падаше кръвното от махмурлука, та за няколко вица се предаде човека!

Най-комичното е, че тези с най-високите оценки от випуска се оказаха най-посредствените специалисти, а тези дето не си даваха зор за оценки си останаха със знанията :)

ПП. Но, все още не съм ти разказал как си взех изпит по висша математика с историята на древните гърци! :)))
цитирай
5. dorichela - Ние имахме само един такъв образ ...
01.03.2010 11:09
Ние имахме само един такъв образ дето сам си отговаряше и то, докато имахме изпита, та си пишехме като на лекция :)
Aма ти си бил много сетен.. пък и късметлия... :):)
цитирай
6. gothic - За първата част на висшата матем...
03.03.2010 01:23
За първата част на висшата математика и аз мога да разказвам чудесии :)))
цитирай
7. valsodar - Е, ще чакам!
03.03.2010 19:30
Да не забравиш! :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7391622
Постинги: 1738
Коментари: 18276
Гласове: 27880
Архив