Постинг
18.03.2010 16:52 -
Сивота
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1486 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 18.03.2010 17:15
Прочетен: 1486 Коментари: 2 Гласове:
7
Последна промяна: 18.03.2010 17:15
Нещо... а бе, не ми се пише чак толкоз в блога.
То, като хвърли поглед човек през рамо и като погледне колко нещо е изписал, в един момент се усеща, че само се повтаря.
Да, има хиляди начини, по които можеш да поднесеш една идея, но в определен момент почва да ти доскучава от самият себе си, сядаш пред клавиатурата и се питаш - А сега, какво? - и след като си дойде естественият отговор - Ми, нищо! - ти става напълно ясно, че нито има какво да кажеш на себе си, нито защо да го казваш.
Усещаш, че ти се пише не толкова заради споделянето, а просто заради ползата му като терапия върху изтерзаната ти нервна система, от превратностите на ежедневието.
А ежедневието си е тегаво, почти както на война.
Аз, че съм си луд - луд съм си, ама защо и народа около мене така масово полудя? Вече почвам да се питам, - А остана ли, поне един нормален на фона на лудите в тази държава?
Лудост обзела ни постепенно, трайно обзела съзнанието ни, представяща ненормалното като естествено, а естественото като мечтано.
И няма ги хората дето се усмихваха бре?!
Няма ги!
Всеки се е наморучил, провесил е нос, забил поглед в земята и мисли ли мисли над решението на проблемите си.
Вчера бях в една данъчна служба да си плащам данъка за МПС. А там хора всякакви, свили се в себе си, стоят плахо и чакат реда си, който не иде. Смачкани от живота, посивели от несгодите му, очукани от демокрацията ни.
Да бях в гробищата, по-ведро щеше да ми е на сърцето.
Слушам с едно ухо историите които си разказват, слушам си ги и все повече губя надежда в бъдещето.
Ще променяме държавата, ще строим животът нов?
С кого бре джанъм?
С тези, които завиждат на мъртвите или с тези, които са старци родени?
Какво да й променяш вече на тая държава, като всичките опити все ялови излизат? Какво сме променили за 20 години до сега, та да се надяваме на промени в бъдещето си? А? Труден въпрос, нали?
Може би, за тези 20 години сме се променяли самите ние. Полудявайки бавно, криейки се в сянката на лудостта си, решили да приемем лъжите, с които ще живеем по-лесно.
Та и за това.. нещо.. не ми се пише чак толкоз в блога.
Няма за какво.
То, като хвърли поглед човек през рамо и като погледне колко нещо е изписал, в един момент се усеща, че само се повтаря.
Да, има хиляди начини, по които можеш да поднесеш една идея, но в определен момент почва да ти доскучава от самият себе си, сядаш пред клавиатурата и се питаш - А сега, какво? - и след като си дойде естественият отговор - Ми, нищо! - ти става напълно ясно, че нито има какво да кажеш на себе си, нито защо да го казваш.
Усещаш, че ти се пише не толкова заради споделянето, а просто заради ползата му като терапия върху изтерзаната ти нервна система, от превратностите на ежедневието.
А ежедневието си е тегаво, почти както на война.
Аз, че съм си луд - луд съм си, ама защо и народа около мене така масово полудя? Вече почвам да се питам, - А остана ли, поне един нормален на фона на лудите в тази държава?
Лудост обзела ни постепенно, трайно обзела съзнанието ни, представяща ненормалното като естествено, а естественото като мечтано.
И няма ги хората дето се усмихваха бре?!
Няма ги!
Всеки се е наморучил, провесил е нос, забил поглед в земята и мисли ли мисли над решението на проблемите си.
Вчера бях в една данъчна служба да си плащам данъка за МПС. А там хора всякакви, свили се в себе си, стоят плахо и чакат реда си, който не иде. Смачкани от живота, посивели от несгодите му, очукани от демокрацията ни.
Да бях в гробищата, по-ведро щеше да ми е на сърцето.
Слушам с едно ухо историите които си разказват, слушам си ги и все повече губя надежда в бъдещето.
Ще променяме държавата, ще строим животът нов?
С кого бре джанъм?
С тези, които завиждат на мъртвите или с тези, които са старци родени?
Какво да й променяш вече на тая държава, като всичките опити все ялови излизат? Какво сме променили за 20 години до сега, та да се надяваме на промени в бъдещето си? А? Труден въпрос, нали?
Може би, за тези 20 години сме се променяли самите ние. Полудявайки бавно, криейки се в сянката на лудостта си, решили да приемем лъжите, с които ще живеем по-лесно.
Та и за това.. нещо.. не ми се пише чак толкоз в блога.
Няма за какво.
Има за какво да се пише...Между другото направо ме сепна,споменавайки думата война.Преди един час,пиейки кафе с приятел и той я спомена.Че обикновенно след икономически кризи,хеле пък световни,та след тях следват войни.Ти например как си представяш изплащането от страна на Гърция на дълг от 300 млрд.евро..?Пък и нашето...Дори и вече свръх радикални ,,мерки,, да се вземат,все ще е безполезно.В това отношение съм съгласен с теб.Модерна държава няма как да бъде изградена с опърпани старци и полудели и объркани хорица!
цитирайЦялата световна икономика е една
ПИРАМИДА!
За това не му е весело на българина!
Изглежда е много прозорлив!
Дали ще ни извъртят номера ала 1928 ?
Привет!
цитирайПИРАМИДА!
За това не му е весело на българина!
Изглежда е много прозорлив!
Дали ще ни извъртят номера ала 1928 ?
Привет!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 27880
Блогрол
1. най-доброто до тук
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът