Няма нищо лошо в това да си говориш сам със себе си, досадно е само когато почнеш да спориш и да губиш споровете.
Често се улавям, че аха да седна да напиша нещо и си задавам въпроса - А за какво ти е наистина да го пишеш тука? - и се отказвам.
Дотолкова по старчески прокиснал и сантиментално блудкав е станал сайта, че някак си.. ами погнуса някаква ме обзема. За какво ли наистина да се пише тук? За да се наредиш до поредният инфантилен постинг, преписана новина от нета или скучаеща незадоволена домакиня, бягаща от сивотата на личният си живот във виртуала, единствено където може да се изживява като нещо друго, а не това, в което се е превърнала?
 Гнусна работа!
Преди година, преди две тук имаше Автори, Мислители, Личности!
Хора, с които ти се искаше да премериш сили, да пребориш мнения, да споделиш визията си. И се чувстваш радостен от това, че има и други над тебе, други по които да се мериш и да си казваш - Искам да ги достигна! Имам още много да уча, да се уча и от тях.
Днес тях ги няма, прогонени са от простотията, сами са напуснали отегчени от помиярника налагащ се чрез масовият вкус и е останал единствено някакъв хилав саморасляк.
 Плевел и бурен.
Що газиш с краката си, а той само полепва с бодилите си по тебе.
За да се запиташ, къде са тези от които се възхищаваше преди време и... - Има ли смисъл изобщо да пишеш това, което истински мислиш и чувстваш тука?

е, и?

Абсолютно нищо

Е, има. Смисъл.

Най-четени

* valsodar
* yuliya2006
* petdoshkov
* bgsever
* wallstreet
* galinabg
* meto76
* kiro
* loran
* zahariada
* vladimiryosifov
* parasol
* cvetka
* cefulesteven

Годишна класация


;)

Точно пък това да ме радва - не са познали манипулаторите на сайта.
Нито ще ме зарадват, нито ще ме ядосат. От много време насам са ми просто безразлични.

Единственото, което би ме зарадвало тук е стойностен автор, с ясна собствена позиция, който не се страхува да мисли самостоятелно и може да изрази светогледа си и с две думи.
А такива... колко са, а?
И какво им се случва?
М?

аз обаче, точно на тази опция не мога да разбера алгоритъма за подреждане на блоговете... има, все още, автори със собствена мисъл и позиция (колкото и малко да са) и рядко ще ги видиш по първа, но трябва плуване срещу течението в реката от копи - пейста и клишетата. Още повече че, тук принципът е ти на мен коментар, аз на теб също, и даже постингите не са четат... хех, забавно е отстрани, ако имаш време за губене, но аз обичам да си го пестя, както и думите...
Я опитай да ми кажеш твоя светоглед с две думи, моите са:
Безграничната любов ...
Слънчев ден ти желая!;)

Следвай себе си безпристрастно и безкомпромисно.

imam spomen kak predi - po onova to4no vreme ti rimuva6e s domauinite
ta tarsi pri4inata nai ve4e v sebe si

и паметта на тези, които имат заслугата да говорим все още на него, като пишем грамотно и на кирилица!