Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.07.2010 10:17 - За мечките и хората
Автор: valsodar Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1838 Коментари: 3 Гласове:
4

Последна промяна: 15.07.2010 10:24


Ей, тия мечоци, кафяви ли са, карпатски ли са, за малко да ми развалят почивката бре? Пета година, все ходя около парка Кормисош, една мечка не съм видял, а те през това време, са се множали тихичко на воля и сега, стана тя една - да се чудиш, да се маеш - дали случайно в тиха и интимна обстановка, няма да се събудиш на сутринта, гушнал наместо половинката си, някоя неориентирана мечка, влязла в палатката да си дояжда?
 Та и за това се хванах снощи да чета, подходих по научному значи! Докопах националният план за спасяването на кафявата мечка, ама ферман си е да знаете - над 150 страници е. Популации, местообитания, коридори за придвижване, анкети на местното население за нагласите му към дзвера - всичко как си требе.
 И нещо много полезно на финала - в кое горско стопанство колко е щата и колко са реално мечоците.
 Гледам си аз табличката, гледам си картата на Родопите и почвам вече да нанасям, къде са 3 ( у Пазарджишко ) и къде са 43 ( у Баните ). Важно е, да му се хване цаката - аджеба по теория на вероятностите, ако на "Х" хектара площ се разхождат "У" на брой недохранени мечки, какъв е шанса да срещнеш най-опърничавата от тях, точно когато си я подкарал на патешко ходене да береш ягоди и боровинки из поляните.
 Лоша работа - аз обичам горски ягоди, ама и те ги обичат гадините!
Някак си, тая дилема трябва да се реши, нали?
Продължавам да се ровя и да чета, аджеба, какво следва да се прави при среща с мечка - да бягаш ли, на умрял ли да се правиш, или просто да й издекламираш нещо еротично и поетично от този сайт, дорде тя не заспи от отегчение и досада?
 Важното в случая било, да не ходиш тихо като нинджа, да вдигаш шум, да си мърмориш под нос като обран поп и в никакъв случай да не я гледаш в очите. 
 Ще си седим двамцата значи, на поне пет метра един от друг и ще си мерим нервните системи - нейните 250 кила, срещу моите на 1/4. Нейният акъл, срещу моят.
 Мда-а-а

А през това време, МОСВ, РИОКОЗ и прочие абревиатурни службици ще раздават шпрейове на родопските баби - да миришат на хубаво, кога мечките решат да ги ядат.
Щото се оказва, че мечката е далеч по-защитена от човека. Годишно се позволява отстрела на десетина бройки, докато нас си ни трепят с хиляди.
 По пътищата. С глад. С болести. С мизерия.

 И в един момент почвам да се питам - А бе, аз мога ли да се обявя за мечка?
Ще си хапвам на воля горски ягоди, ще се скитам без нуждата да показвам документи за това кой съм, къде живея, какви са ми очите и имам ли международна здравна карта, застраховки и прочие бумаги, с които държавата ни приковава към себе си като крепостни роби. Шансът ми за нормален живот нараства хилядократно, като съпоставя отношението на държавата към мечките, спрямо това й към мен.

 Хубаво е да си защитена от закона мечка, в държава, в която човешкият живот не струва нищо.


Тагове:   мечките,


Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rummi - мечтите са си мечти, а действителността - действителност.
15.07.2010 10:49
едно време някои мечтаеха да получат документ, че са маймуни :-))
цитирай
2. valsodar - Таман се и сетих
15.07.2010 11:27
Таман се и сетих, че имах някъде копия от руски генералщабни карти, та ще трябва да ги открия, поне да видя какво е залесяването и къде има питейна вода, че за разлика от Родопите, къде на всеки 100 метра има чешма или извор, на алтернативните места за къмпинг е доста зле положението.
Е, надявам се Котьо да ме опази - миналата година се би с нещо из драките, знам ли - може и нещо голямо да е било? :)))
цитирай
3. gothic - Без Котьо си заникъде :)
15.07.2010 12:34
Без Котьо си заникъде :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7392011
Постинги: 1738
Коментари: 18276
Гласове: 27880
Архив