ВАЖНО СЪОБЩЕНИЕ:
От утре АДА прекъсва дейността си по технически причини !
Грешници, задръжте за малко положението ! 
Не умирайте ! 
Приема временно е спрян !

 Така-а-а, заковахме табелката.
 Цъ, малко е накриво?  Да, така е по-добре.
 Прочетохте ли я! А така, да знаете, от утре прекъсваме по техническа причина! Не, че не ни се работи или сме уморили да ръгаме грешниците с вилите. Не, няма такова нещо, ние в Ада по принцип сме си работливи и изпълнителни и до вчера си изпълнявахме нормата, че даже я и преизпълнявахме, та се налагаше Мефистофел да събира нови кандидати с всевъзможни изкушения, за да се запълни свободната бройка. До вчера. Докараха ни нова група грешници, от някаква си там страна на Балканите, България й викаха.Никакви проблеми не ни създадоха, даже с възторг приеха новината, че са в Ада.
- Ха, че вий на това Ад ли му викате?
- Че, какво му има? - леко се притесни шефа.
- Ами елате в България да видите какво е Ад! - нагло ни отговориха те и взеха да се посбутват с лакти, и да си намигат един другиму.
 Сати (така му викаме галено на шефа, когато не е до нас), взе да се замисля и се начумери - Ами сега, ако се окаже, че тука я караме по остарели технологии, а при тях наистина е по-зле... ще ни се срине репутацията, губим си пазара и чакай за в бъдеще грешници в Ада, след като имало и по-страшно от него?!
 А на тия тарикати, хич и не им дреме. Някои даже, без да ги подканяме взеха да влизат по казаните, своеволно да се самонастаняват и да подвикват радостно - Ох, баня, ох кеф! 
 Започнаха да се плацикат из лавата, даже се скараха, че нямало за всички място и някои трябвало да стоят на студа.
 Какъв ти студ бре? Ние тук си работим по стандарт! Открай време си поддържаме най-качествените и жежки температури, те от студ ми се заоплаквали?  
 Гледаме, по едно време мощността на първи казан започва да  спада. Отиваме с приятелчето да проверим каква е работата, а то каква била?! - от него медни тръбички стърчат някакви, по серпентини извити, а в единия край нещо капе и на спирт мирише?!
- Какво направихте с казана бре, маскари! - развикахме се ние, а там един мустакат чичко си пее "Градил Илия килия" и притуря ли, притуря дърва в огъня.
-Ти казана го остави на нас, а пък...-многозначително намигване,- после ще си делнем ракийката !
 Отидохме да се оплачем на шефа, а той дойде, поогледа отстрани, поцъка с език и отпи от подадената му бутилка след което примлясна доволно с уста !
-А-а, ракията е арна сватанак! Вий, тия тука, няма да ги закачате, от днес са под моя закрила , че закъде сме в Ада без качествено пиене! Че и безбандеролно отгоре на това, не като онова скъпо уиски дет свети Петър ми го пробутва на оперативките пред... - тук той се изкашля многозначително и ни погледна изпод вежди.
 Е, разбрахме го от половин дума, шеф ни е все пак, а думата му е закон.
 Прежалихме първи казан, все ще се оправим някак си я, че то - ей на, още осем казана си имаме, в пълна изправност. Работят си, та пушек се вдига.
 Тръгваме към втори казан, а там толкоз народ се наврял, че с телата си отнемат цялата му топлина.  А по пътя ни спира някаква понакъдрена лелка и ни вика :
- А-а, тука не може - този казан е за социално слабите!
-Ама, какви социално слаби бре госпожа, вие тука толкоз много сте ги наблъскали накуп, че то ни енергия, ни мощност  му е останало на казанчето ?
-Как какви, при нас социално слабите са мнозинство и са ни твърд Електорат! Трябва да се уважават! Може да е по малко, ама има за всички - те са свикнали и на малко да се радват.
 Ех, че било хубаво при вас, топличко, уютничко - не е както в панелката през зимата на спрени радиатори на парното. Така че, да ви няма - оставете ме да си върша работата и проявете разбиране!
 А бе, възпитани сме си ний, а и госпожата ни се видя много бойна, та решихме да не влизаме в конфликти. Ей, на - седем казана все още си работят, в пълна изправност - ще се справим някак си!
 С някакво тежко предчувствие се запътихме към трети казан, а него никакъв го няма. Целия пребоядисан в жълто, а около него някакви кьосеви младоци събрани и спорят, дали да преобразуват дървата в мазут или да ги изтъргуват срещу външният им дълг. 
 А над тях, на набърже скован от липсващите дървета пиедестал, се възвисява една леко прегърбена фигура на доста по-възрастен господин и ги успокоява - Спокойно братя Българи, не се карайте, нека по един ку-у-ултурен и европейски начин да решим въпроса, с единомислие !
 Попитахме го, кога смятат да подкарат пак казана в действие, а той се почеса по брадичката, намести си очилата и отсече леко провлачено - Когато му дойде времето, рано е още да се каже.
 Отказахме се да го разпитваме повече, след като прочетохме и опънатия над него транспарант "Пусков срок след 800 дни".
 До четвърти казан не можахме да стигнем, бе обграден с обръч, с обръч от фирми и от него даже пара не излизаше. Малцинство били, и движение даже някакво .
 А движението даже го и видяхме - от време на време обръча се разтваряше, за да пропусне поредния автобус и отново към небето се разнасяше протяжния звук на зурли и маанета. 
 Пети и шести казан ни ги спряха предсрочно - не отговяряли на европейските директиви за сигурност. 
 На седми му обложиха мазута с акциз и сега му отваряме кранчето, колкото за малко пара да вдигне и пак го затваряме, че на тия цени на мазута не смееш вече нищо да запалиш.
 Лилит, със сълзи на очи отиде на някакво "Околовръстно"  за да набави твърда валута, че скоро като си платим акциза, няма да има средства да доставим нов.
 Осми ни го свиха някакви мургави създания , за скрап го били отнесли.
 Ей, ама как ни го свиха - направо в движение, както си работеше. 
Мигнеш - губиш, така ни обясни Пожарникарят и обеща, че когато го изберем за шеф на Ада такива неща повече нямало да се случват. Той имал опит в тия работи, даже и с Интерпол си сътрудничел навремето- много добре ги знаел кои са. Да не сме берели грижа, само да изчакаме малко до избори, а пък после здрава ръка щяло да има в Ада. Не като при Сати, алкохоликът му неден, дето от първи казан насам само спи, хърка, пърди и се уригва насън.
  Че така, сега си я караме само на девети, Последен казан, колкото за пред гости и височайши делегации да покажем, че работа се върши.
 Събрали сме се всичките дяволи в кръгова отбрана и никой не смее да притвори очи за миг, да не би някой българин да се домъкне, че и него да ни спрат! Топлим се едни други, че бая хлад настана в ада, държим вилите насочени напред и чакаме някой да ни спаси от тях!
 Ама гледам, нещо пак на тумба се събират, някакъв белокос сочи с вдигната длан небето и скандират - Атака, Атака...


/дата на създаване  22.06.2008 /
Де факто, това е предисторията към Анкетьор  /

 

мини как си го написал :)))
да му е кеф на Ганьо да се топне в пъкъла и
там ще крещи:
- Булгар, Булгар :)))

а финалът - жесток :)))))))))))))

Bravo!

Докато се натуткам тука - ха това да свърша, ха онова да почна - долу казаните свършили! И то точно сега, по туришиено време! Поне едно казанче да беше останало свободно, да има къде да си сваря сладкото и лютеничката. Добре, че са спряли да приемат, иначе трябваше да се осуквам около Първи казан, дано ме огрее. За социално слаба няма да ме признаят, защото съм безработна с голяяямо обезщетение, а и не съм циганка, пардон, ромка. Така че, пак артисахме. Няма как, продължавам тука, в нашия си, роден, български.... Сървайвър.

Те, точно тоя текст изпонаплаши много народ, в момента на публикацията му.
Не говоря за екипа на този сайт, той се страхува и от сянката си, какво да говорим да пусне в препоръчани текст, който открито да критикува властта?

Уплашиха се най-вече в stihovebg.com, ( където просто си водя архива, на нещата които искам да запазя от този блог ) - върнаха ми съобщение, че текста бил с политическа насоченост и не може да се публикува.
Хванах се за главата - как може, точно на това да му се каже текст с политическа насоченост, когато просто по един малко по-лек начин, пресъздава това, което ни се случва в този живот, в тази ни държава?! Ако това е политика, то значи и целият ни живот е политика, защото ни се налага да го живеем, без да можем реално да го променим.
Все още се питам, какво чак толкова страшно съзряха в текста, но... явно ще трябва да се примиря с факта, че всеки е дотолкова свободен - доколкото има смелоста да понесе на гръб личната си отговорност дадена му от свободата. :)

Така, като гледам, май липсва само още едно произведение, за да стане цикълът завършен, после ще кача и него. Не, май са още две! :))

така добре си описал обстановката в България, еваларка. човек да се чуди да плаче ли или да се смее. Моят съпруг много обича да те чете, често влиза при теб като анонимен и винаги те хвали, понякога и на колегите си показва твои постинги.

Радвам се, че му допада написаното :) - това ми е много приятно да го чуя от теб.

От цялата история покрай тоя текст ме е яд единствено за едно - покрай войната на модераторите срещу мен, потъна в дълбока неизвестност, когато имаше нужда повече хора да го прочетат, да се посмеят и да помислят малко за отговорността на изборът им, с който делегират правото си за власт към следващите с мераци да ни управляват.
Не знам, може би, ако бяхме малко повече, нещо в тази държава щеше да се промени. Надявам се, един ден и това да се случи и подобни текстове да звучат архаично, а не пророчески :)

Може би постингът трябва да бъде в категория ,,Забавление,, , а? Тогава може и да мине не като политика. А също - трябва да смениш названията. Не България, а ... Е, все нещо ще измислиш.

Та това са годините, които заедно преживяхме - това е История.
Истинската история, за събитията на които бяхме съвременници и които определиха бъдещето ни. А за политиката, там изкуствено бе създадена масовата апатия към случващото се, чрез изкуствената преекспонация на случващото се, отвличане на общественото внимание от важните към маловажните неща, и наглото високомерие, чрез което политиците се отнасят към избралите ги за власт.

Напълно си прав. Това ми е ясно.

нали знаеш и да те задръстим с коментари
пак може да не идеш, където трябва
освен ако не стане пак някой бъг с палчетата нагоре на нацъкаме стоцици :)))

дори и с едно много голямо закъснение, ги одобриха за публикация там, където по чисто политически причини отказаха преди 2 години. Радвам се, че поне по времето на Алеко не е имало подобна цензура, защото днес написаното от него щеше да се познава само от най-близкият му кръг приятели :)

Хихииихихихихихихихихихихихихихиии
Развесели ме :))

Ама нали знаеш, че Алеко са го убили...

трудно е да се убият идеите, които е оставил след себе си.

По тази и причина винаги първата задача пред която са се изправяли тираните е била една и съща във времето - контрол над мисленето на хората. Преди се е правило по един груб и недодялан начин - убийства, репресии, затвор. Днес се прави по един далеч по-рафиниран начин - цензура, дезинформация, контрол над медиите, манипулиране на общественият интерес чрез жълтини.

Да добавя - чалга, затваряне на училища, детски градини,опери, театри...

е зсамо за ценители. Макар че, според мен трябва да иде на първа страница. Но кой ме пита мен, аз съм само минувач. Какво да се прави...Както са казали древните : Който има очи - да гледа, който има уши - да слуша...

Аз си го ценя, хахаха (така е!) и за мен особенно ценното при първата му публикация, когато се изгуби на фона на лигавищните и дрязгите превзели сайта, бе оценката, която му даде, човек чийто сериозни постинги сериозно са ме впечатлили.
Това, за мен означаваше много повече от всякакви натъманени стъкмистики, изманипулирани прочити и екзалтирани ахкания от хора, които не са стигнали и до средата на текста.
Харесвам си го, може би най-вече за това, че искренно се забавлявах, докато го пишех. Така, както и мравки ме полазваха, когато се раждаше "Пирин" и една особенно тиха и носталгична мелодия си звучеше в мен при "Весела".
Просто, не става, не се получава, да седнеш и да кажеш - Днес ще напиша нещо хубаво, утре нещо весело, а вдругиден затрогващо. Те сами си идват нещата, когато имаш нужната настройка за тях, а не когато ти скимне, да се правиш на велик писател и поет.
И по тази причина, аз самият си ги ценя, защото най-добре си знам, колко много ми липсват ония особенни моменти на духа, в които мога да видя своите герои и да съм един от тях. :)

Само не съм съгласна с това, че каза, че било лесно да се убие човек. Не, не е лесно. Ти можеш ли да убиеш? За това трябва някаква друга ценностна система. За мен е била неразбираема и в 20, и в 21 век.

6++

Лесно е да се убие човек, ако си даваме сметка, колко лесно наранима е човешката натура. Може да го убиеш психически, емоционално, духовно и физически, като последната смърт е най-милостивата от всички.
Не е правилно, не е редно, не е справедливо, но... се случва всеки един ден с хората около нас. Това ни натъжава, разгневява, но... някак си, питаме се, как да открием пътят към този свят, в който това ще е немислимо?
Може би, ако започнем да си даваме сметка, колко е лесно да убиеш човек?

:))))
Ръкостискане.:)))

В този смисъл - да. Приемам доводите. Ранима е човешката душа. Много е крехка. Но да разбираш от човешка душа , трябва да имаш ценности. Ако у някого са изкривени, не можеш да очакваш дори и състрадание от него. Въпросът опира до възпитание и ценности.

Ценностите се градят. За съжаление, не могат да се вземат на готово. Всеки сам си ги съгражда, къде с болка, къде с радост - всяка една си има етапи на развитие у нас. :)

Ти нещо май имаш против властта? :) Готино, ама трябва да свикваш с цензурата.