Постинг
02.11.2010 13:48 -
You again?
Да си блогър е пристрастяващо.
В началото човек се чувства объркан, не знае какво да каже, как да го изрази и към кого точно да се обърне в невероятно разнообразната аудитория от скучаещи посетители на интернет. С течение на времето разбира, че писането е една от най-добрите психотерапии, започва да се чувства добре от донякъде ексихионистичното си саморазголване в нета, до момента в който загуби напълно връзка с реалността въобразявайки си като един бивш френски крал, че света се събужда от живот, само и само да прочете новото което е сътворил, дори и то да може да бъде оприличено със съдържанието на нощно гърне изнасяно дискретно сутрин. Преди година, може би щях да се почувствам длъжен да отразя денят на народните будители, пишейки къде с огорчение, къде с възмущение за това, как днес нито са народни, нито са будители, а днес... днес отминавам текущият ден с досада съзнавайки, че няма как да събудиш този, който е избрал да прекара животът си в сън и мечти.
За много неща тези от нас избрали да споделят мислите си под формата на личен блог имат шанса да ги променят. Най-малкото чрез силата на груповото споделяне, което ти дава усещането, че не си сам, не си луд и .., и може би имаш основанието да пишеш за това, което те вълнува. Но, къде е тънката разлика между личната ни позиция и истинската възможност да променим света около нас, чрез публичното й изразяване в интернет? Тази невидима граница, чието прекрачване те вкарва в групата на досадните мърморещи е тясна и незабележима. Още повече, че все още ни е страх да назоваваме нещата с истинските им имена. Страх, умело поддържан чрез политиката на медийна цензура срещу всеки един позволил си да критикува прямо и открито постъпките на тези, които сме избрали да ни управляват и представляват. Налагайки се да сменим прямотата си с иносказателност, за да успеем по мойсеевски да запазим и агнето цяло, и вълкът сит.
Да кажем, така че да бъдем разбрани и да бъдем разбрани, без казаното от нас, да се обърне срещу самите нас. Не живеем в свободни времена. Не. Но... запитайте се - Какво е свободата, освен личното ни усещане за границите в които се простира възможноста ни да бъдем самите себе си? И докато отстоянието до тези невидими граници зависи от нас, то ще има за какво да бъдем самите ние, а не клонинги на някой друг.
Източник: http://valsodar-valsodar.blogspot.com/feeds/posts/default
В началото човек се чувства объркан, не знае какво да каже, как да го изрази и към кого точно да се обърне в невероятно разнообразната аудитория от скучаещи посетители на интернет. С течение на времето разбира, че писането е една от най-добрите психотерапии, започва да се чувства добре от донякъде ексихионистичното си саморазголване в нета, до момента в който загуби напълно връзка с реалността въобразявайки си като един бивш френски крал, че света се събужда от живот, само и само да прочете новото което е сътворил, дори и то да може да бъде оприличено със съдържанието на нощно гърне изнасяно дискретно сутрин. Преди година, може би щях да се почувствам длъжен да отразя денят на народните будители, пишейки къде с огорчение, къде с възмущение за това, как днес нито са народни, нито са будители, а днес... днес отминавам текущият ден с досада съзнавайки, че няма как да събудиш този, който е избрал да прекара животът си в сън и мечти.
За много неща тези от нас избрали да споделят мислите си под формата на личен блог имат шанса да ги променят. Най-малкото чрез силата на груповото споделяне, което ти дава усещането, че не си сам, не си луд и .., и може би имаш основанието да пишеш за това, което те вълнува. Но, къде е тънката разлика между личната ни позиция и истинската възможност да променим света около нас, чрез публичното й изразяване в интернет? Тази невидима граница, чието прекрачване те вкарва в групата на досадните мърморещи е тясна и незабележима. Още повече, че все още ни е страх да назоваваме нещата с истинските им имена. Страх, умело поддържан чрез политиката на медийна цензура срещу всеки един позволил си да критикува прямо и открито постъпките на тези, които сме избрали да ни управляват и представляват. Налагайки се да сменим прямотата си с иносказателност, за да успеем по мойсеевски да запазим и агнето цяло, и вълкът сит.
Да кажем, така че да бъдем разбрани и да бъдем разбрани, без казаното от нас, да се обърне срещу самите нас. Не живеем в свободни времена. Не. Но... запитайте се - Какво е свободата, освен личното ни усещане за границите в които се простира възможноста ни да бъдем самите себе си? И докато отстоянието до тези невидими граници зависи от нас, то ще има за какво да бъдем самите ние, а не клонинги на някой друг.
Източник: http://valsodar-valsodar.blogspot.com/feeds/posts/default
Да, и аз съм си мислила в тази посока.
Разсъжденията ти са съвсем верни.
Хареса ми определението за свобода.
Но...мисля, че в блог бг. има и хора ,които просто се разнообразяват, забавляват и не вземат нещата насериозно.
Да се доверяваш тук или откровено да споделяш всичките си грижи и проблеми, е меко казано - наивно.
цитирайРазсъжденията ти са съвсем верни.
Хареса ми определението за свобода.
Но...мисля, че в блог бг. има и хора ,които просто се разнообразяват, забавляват и не вземат нещата насериозно.
Да се доверяваш тук или откровено да споделяш всичките си грижи и проблеми, е меко казано - наивно.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 27880
Блогрол
1. най-доброто до тук
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът