Рев , сълзи и сополи огласят сайта и се стичат от челната му страница.
- Другарко, другарко, ама той ми взе куклата! Другарко, той ме дръпна за плитката! - човек губи представата, че е в сайт с гръмките амбиции да събере най-активните и будни блогъри на страната ни и стига до извода, че е попаднал в някаква детска градина, в която хора уж на възраст и с авторитет, се дебнат като малки деца в спора "Кой е По-по-най!" , за да си избият комплексите за собствена значимост.

 Весело ми е, когато влизам вече в този сайт.
 Много ми е весело, защото къде другаде, ако не тук може да се открият толкова много идиоти скупчени на куп?
 Гръмко саморекламиращи се като борци за свобода, за права и там каквото дойде, за да те мяза на интелектуалец и половин десидент.
 В крайна сметка, попикали се самохвалци, които неловко се оглеждат като пръднали зайци в люцерна, когато някой анонимен или регистриран потребител ги постави на мястото им, показвайки нагледно слабите им страни.
 И наместо да се зарадват, че им показват неща по тях над които да работят, за да ги направят от слаби страни в силни, те седнали да ми надават вой до небето с исканията лошите другарчета да бъдат наказани и прогонени от детската градина ухаеща на кенеф, от безконечните изпускания на сочените ни за примерни в класациите "НАЙ".

 Весело ми е наистина.
Весело, защото ми показва, как за малко съм се отървал да стана същият идиот като тях. А наместо това, мога само да им се радвам, като на селски идиоти, които слушаш с умиление и с нетърпение, каква поредна глупост, какъв бисер неръкотворен ще сътворят!

Нъл и туй се води общуване. Кога ти е празно, измислиците думкат кат презрели круши пльоооооооооооок. Та и сайта, кротнат поетичните, почнат политическите, поспрат и те, аре юруш сексигрите, бе все е лИбов, ама чувства йок.
Кефиш!

А най-смешен е присмехулника с вид на черна котка. Той ако знаеше какъв е клоун e, отдавна да се е гръмнал.