Постинг
31.03.2011 17:17 -
Бутиков блогър
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4496 Коментари: 20 Гласове:
Последна промяна: 31.03.2011 23:06
Прочетен: 4496 Коментари: 20 Гласове:
29
Последна промяна: 31.03.2011 23:06
Как се нарича блогър, до чийто блог могат да стигнат само и единствено тези сложили го в избраните си блогове от сайта?
Когато започнах да пиша тук, честно казано бях стъписан.
Тогава все още на челна страница се слагаше най-доброто от сайта, четях го и се питах - а аз ще мога ли да пиша някога така добре, така вълнуващо като тях?
Ще мога ли да изразя личната си позиция, така че не само тя да бъде правилно разбрана, но и да открия съмишленици, да разбера че има и други като мен, да намеря подкрепа, да не се чувствам сам и луд на фона на нормалните около мен?
Дали ще се науча да пиша така, че този който прочете написаното да усети моето вълнение, моите чувства, да преживее заедно с мен, това което аз за кратко съм прозрял?
Тези и още куп въпроси, честно казано ме възпираха в началото да напиша каквото и да е било.
Ама тук, влизат толкова много хора, точно мен ли трябва да четат?
И наистина, бях изненадан, много изненадан когато получих първите си коментари от първите си читатели - допълващи, споделящи, одобряващи или спорещи - това бяха моите слушатели в стаичката на самотата и лудоста наречена Блог.
Съвсем случайно, един ден съзрях на първа сред избрани и мой постинг - за една почти забравена случка, от едно далечно време, за това как точно се прави шопска салата с веро.
Истинска случка, с истински хора в т.ч. и мен самият, която кой знае защо се бях престрашил да споделя.
И виж ти - ей я на, на челна бре!
Цяла България я чете и цъка ли цъка с език?!
Да си призная честно - драго ми стана.
Ей, ама ето ме и мен сред великите бре?
Пълна изненада.
Дорде се начудя какво и как да го напиша, то... някой ангел блогопазител се смилил над прощъпулника ми, пренебрегнал е правописните и стилистически грешки на постинга и ей го на там - на челна, де всеки един ще го види.
После втори постинг, трети и така до момента, в който странно защо започнаха да качват всичко там, без оглед дали е добро или посредствено, дали има смисъл в него или просто съм си чесал начесал в пристъп на логорея езика, чувствайки се длъжен да съм активен, съпричастен, пишещ, можещ и най-вече - Знаещ.
Знаещ по теми всякакви (за което се иска най-малкото непрекъснато следене на новините - нови актуални постинги ), защото така излизаше - щом си на първа, то ти си най-добрият, най-знаещият, най-можещият сред всички тук и по тая логика всички задължително трябва да те прочетат, за да се учат от теб.
Тая странна логика за попадане в избрани, започна да ме притеснява - та сред избраните ми постинги честно казано си имаше и пълни глупости писани просто от скука, ей така за убиване на времето.
Просто за да си побъбриш за малко с невидимата си аудитория, да провериш на практика доколко може да и повлияяш било емоционално, било логически чрез начина, по който поднасяш мислите си пред нея.
И с това безогледно попадане в Избрани, тая рубрика от еталон за подражание започна да се превръща в нещо като бреме, в тежест. Сам започваш да се цензурираш, защото вече не знаеш дали и този ти постинг няма да го лепнат там и да се червиш я за правописни грешки, откривани безпогрешно от по-заядливите, я за нещо друго, което си написал прекалено емоционално и прибързано без да мислиш много над него ( честно казано и сега си пиша така, текста винаги се ражда докато следвам пътя на мисълта си ).
В един момент, започнах да си експериментирам - А бе, я да видя дали и тая простотия ще я лепнат там?
И те я лепяха, мамка му и прасе!
По едно време бяхме или аз или Цефулена, или Той или Аз.
Кошмар.
Ей, наистина, вярвайте ми, това да си постоянно под светлината на прожекторите е последното, от което един истински блогър се нуждае.
Това, което разбрах с уроците на времето е, че един блогър се нуждае най-вече от това:
- да е честен спрямо себе си
- да следва себе си, без да се опитва да подражава другиму
- да е верен на принципите и идеалите си
Всичко останало са просто варианти на споделяне.
Кой ще го направи интелектуално, кой възвишено и поетично - всекиму според потребностите и възможностите да го стори.
Най-важното е човек да бъде себе си, дори и цената за това е един ден той да се превърне в бутиков блогър.
В което не виждам нищо лошо и само мога да му се радвам, за свободата и спокойствието които ми предоставя :)
ППСега видях, че някой е сложил последните ми два постинги в избрани ( шегаджии ), та нямаше как да не си оправя поне правописните и стилистични грешки. Поне тези, които видях на първа редакция де. Обидно е някак си да ти препоръчват текст неграмотно написан :)))
Когато започнах да пиша тук, честно казано бях стъписан.
Тогава все още на челна страница се слагаше най-доброто от сайта, четях го и се питах - а аз ще мога ли да пиша някога така добре, така вълнуващо като тях?
Ще мога ли да изразя личната си позиция, така че не само тя да бъде правилно разбрана, но и да открия съмишленици, да разбера че има и други като мен, да намеря подкрепа, да не се чувствам сам и луд на фона на нормалните около мен?
Дали ще се науча да пиша така, че този който прочете написаното да усети моето вълнение, моите чувства, да преживее заедно с мен, това което аз за кратко съм прозрял?
Тези и още куп въпроси, честно казано ме възпираха в началото да напиша каквото и да е било.
Ама тук, влизат толкова много хора, точно мен ли трябва да четат?
И наистина, бях изненадан, много изненадан когато получих първите си коментари от първите си читатели - допълващи, споделящи, одобряващи или спорещи - това бяха моите слушатели в стаичката на самотата и лудоста наречена Блог.
Съвсем случайно, един ден съзрях на първа сред избрани и мой постинг - за една почти забравена случка, от едно далечно време, за това как точно се прави шопска салата с веро.
Истинска случка, с истински хора в т.ч. и мен самият, която кой знае защо се бях престрашил да споделя.
И виж ти - ей я на, на челна бре!
Цяла България я чете и цъка ли цъка с език?!
Да си призная честно - драго ми стана.
Ей, ама ето ме и мен сред великите бре?
Пълна изненада.
Дорде се начудя какво и как да го напиша, то... някой ангел блогопазител се смилил над прощъпулника ми, пренебрегнал е правописните и стилистически грешки на постинга и ей го на там - на челна, де всеки един ще го види.
После втори постинг, трети и така до момента, в който странно защо започнаха да качват всичко там, без оглед дали е добро или посредствено, дали има смисъл в него или просто съм си чесал начесал в пристъп на логорея езика, чувствайки се длъжен да съм активен, съпричастен, пишещ, можещ и най-вече - Знаещ.
Знаещ по теми всякакви (за което се иска най-малкото непрекъснато следене на новините - нови актуални постинги ), защото така излизаше - щом си на първа, то ти си най-добрият, най-знаещият, най-можещият сред всички тук и по тая логика всички задължително трябва да те прочетат, за да се учат от теб.
Тая странна логика за попадане в избрани, започна да ме притеснява - та сред избраните ми постинги честно казано си имаше и пълни глупости писани просто от скука, ей така за убиване на времето.
Просто за да си побъбриш за малко с невидимата си аудитория, да провериш на практика доколко може да и повлияяш било емоционално, било логически чрез начина, по който поднасяш мислите си пред нея.
И с това безогледно попадане в Избрани, тая рубрика от еталон за подражание започна да се превръща в нещо като бреме, в тежест. Сам започваш да се цензурираш, защото вече не знаеш дали и този ти постинг няма да го лепнат там и да се червиш я за правописни грешки, откривани безпогрешно от по-заядливите, я за нещо друго, което си написал прекалено емоционално и прибързано без да мислиш много над него ( честно казано и сега си пиша така, текста винаги се ражда докато следвам пътя на мисълта си ).
В един момент, започнах да си експериментирам - А бе, я да видя дали и тая простотия ще я лепнат там?
И те я лепяха, мамка му и прасе!
По едно време бяхме или аз или Цефулена, или Той или Аз.
Кошмар.
Ей, наистина, вярвайте ми, това да си постоянно под светлината на прожекторите е последното, от което един истински блогър се нуждае.
Това, което разбрах с уроците на времето е, че един блогър се нуждае най-вече от това:
- да е честен спрямо себе си
- да следва себе си, без да се опитва да подражава другиму
- да е верен на принципите и идеалите си
Всичко останало са просто варианти на споделяне.
Кой ще го направи интелектуално, кой възвишено и поетично - всекиму според потребностите и възможностите да го стори.
Най-важното е човек да бъде себе си, дори и цената за това е един ден той да се превърне в бутиков блогър.
В което не виждам нищо лошо и само мога да му се радвам, за свободата и спокойствието които ми предоставя :)
ППСега видях, че някой е сложил последните ми два постинги в избрани ( шегаджии ), та нямаше как да не си оправя поне правописните и стилистични грешки. Поне тези, които видях на първа редакция де. Обидно е някак си да ти препоръчват текст неграмотно написан :)))
Библиография за изпитите
Девета Национална научна конференция с ...
ЛИТЕРАТУРА ЗА ПОДГОТОВКА ЗА ДОКТОРАНТСКИ...
Девета Национална научна конференция с ...
ЛИТЕРАТУРА ЗА ПОДГОТОВКА ЗА ДОКТОРАНТСКИ...
Мисля "... Най-важното е човек да бъде себе си, дори и цената за това е един ден той да се превърне в бутиков блогър...." както вие най добре го казвате. Да...:
Станахме общество, където всичко се присвоява, но... не от всички
цитирайСтанахме общество, където всичко се присвоява, но... не от всички
В интерес на истината сега ми е много по-лесно да пиша, отколкото преди, когато за щяло и нещяло бях в Избрани. Голяма глупост е това да се мерят две истини.
Да се мерят круши с дини и някой да каже - Динята е по-добра, защото е хем зелена, хем и узряла. Абсурд пълен. Още повече, че този избор е натрапен и напълно субективен.
Преди време лично аз предложих да има оценка на постингите от читателите им с идеята, че по този начин именно читателите ще определят кой точно постинг да влезе в избрани, защото изборът в сайта трябва да е изборът на аудиторията му, в противен случай не е избор а просто чиста манипулация на общественото мнение и нагласи.
Идеята ми бе, да се дава минус или плюс с каре за коментар, което да посочва на автора защо някой е в против и защо някой друг е в негова подкрепа.
Това определено би помогнало на атмосферата в сайта ( би изключило потребноста от модератор ) и най-важното би помогнало на самите автори да се изразяват по-добре и разбрано за аудиторията им.
Да мислят над това което пишат, да са по-взискателни към себе си и по този начин да се развиват творчески и интелектуално редом с развитието на блоговете си.
Уви, както казват всяка една добра идея може да доведе до лош резултат в зависимост от изборът на изпълнителят й.
Видяхме как тя бе напълно изкривена и опорочена, за се оправдае необходимоста от модериране, манипулация чрез челна страница на аудиторията и най-вече.. на добре заплатена цензура.
Имах и други идеи, гледам че лека-полека и останалите блогъри са почнали да стигат сами до тях, но честно казано, вече изобщо не ми пука за сайта, той е някак си умрял вече за мен.
Продължих да пиша в този блог, най-вече заради упоритоста на тези, които всекидневно влизаха в него дори и когато спрях да пиша в него.
Както и за тези, които странно защо продължават да влизат на свой риск и отговорност. В момента, колкото и странно да звучи наложената тотална забрана за достъп до блога ми напълно ме удовлетворява :)))
цитирайДа се мерят круши с дини и някой да каже - Динята е по-добра, защото е хем зелена, хем и узряла. Абсурд пълен. Още повече, че този избор е натрапен и напълно субективен.
Преди време лично аз предложих да има оценка на постингите от читателите им с идеята, че по този начин именно читателите ще определят кой точно постинг да влезе в избрани, защото изборът в сайта трябва да е изборът на аудиторията му, в противен случай не е избор а просто чиста манипулация на общественото мнение и нагласи.
Идеята ми бе, да се дава минус или плюс с каре за коментар, което да посочва на автора защо някой е в против и защо някой друг е в негова подкрепа.
Това определено би помогнало на атмосферата в сайта ( би изключило потребноста от модератор ) и най-важното би помогнало на самите автори да се изразяват по-добре и разбрано за аудиторията им.
Да мислят над това което пишат, да са по-взискателни към себе си и по този начин да се развиват творчески и интелектуално редом с развитието на блоговете си.
Уви, както казват всяка една добра идея може да доведе до лош резултат в зависимост от изборът на изпълнителят й.
Видяхме как тя бе напълно изкривена и опорочена, за се оправдае необходимоста от модериране, манипулация чрез челна страница на аудиторията и най-вече.. на добре заплатена цензура.
Имах и други идеи, гледам че лека-полека и останалите блогъри са почнали да стигат сами до тях, но честно казано, вече изобщо не ми пука за сайта, той е някак си умрял вече за мен.
Продължих да пиша в този блог, най-вече заради упоритоста на тези, които всекидневно влизаха в него дори и когато спрях да пиша в него.
Както и за тези, които странно защо продължават да влизат на свой риск и отговорност. В момента, колкото и странно да звучи наложената тотална забрана за достъп до блога ми напълно ме удовлетворява :)))
3.
анонимен -
Ето само за тия думи съм тотов да те уважавам винаги, въпреки политическите и религиозните ни различия. Аз никога не се лъжа в стойностните хора.
31.03.2011 18:26
31.03.2011 18:26
"Ей, наистина, вярвайте ми, това да си постоянно под светлината на прожекторите е последното, от което един истински блогър се нуждае.
Това, което разбрах с уроците на времето е, че един блогър се нуждае най-вече от това:
- да е честен спрямо себе си
- да следва себе си, без да се опитва да подражава другиму
- да е верен на принципите и идеалите си..."
цитирайТова, което разбрах с уроците на времето е, че един блогър се нуждае най-вече от това:
- да е честен спрямо себе си
- да следва себе си, без да се опитва да подражава другиму
- да е верен на принципите и идеалите си..."
началото ми в блога беше съпроводено със същите мисли.
После, преди две години, когато нащраках най-много писаници, и после на представянето ми в читалището, това беше много вълнуващо.
Никога не ще забравя тези лица, и твоето, Валсодарчо!
Това е втори опит, първият ми беше по-подробен, но ме отхвърли системата. Да видя сега?!
цитирайПосле, преди две години, когато нащраках най-много писаници, и после на представянето ми в читалището, това беше много вълнуващо.
Никога не ще забравя тези лица, и твоето, Валсодарчо!
Това е втори опит, първият ми беше по-подробен, но ме отхвърли системата. Да видя сега?!
На последното мога да кажа само Благодаря.
Всичко в повече или в по-малко ще е фалш :)
цитирайВсичко в повече или в по-малко ще е фалш :)
Толкова много приятели ми даде блога, с някои няма да се видя навярно никога. И това според мен е най-ценното.
цитирайТова никак не е малко, никак даже.
За съжаление, покрай приятелите идат и тези, които на моменти си успяват да ти вдигнат кръвното, но на фона на спечеленото - това е напълно пренебрежима загуба
цитирайЗа съжаление, покрай приятелите идат и тези, които на моменти си успяват да ти вдигнат кръвното, но на фона на спечеленото - това е напълно пренебрежима загуба
5-тият коментар явно е и към двама ви, или даже и трима ви, защото... , а бе :)))
цитирай
9.
panazea -
Аз идвам при теб не да чета велики мисли , затова си имам избрани мисли от философи !
31.03.2011 21:50
31.03.2011 21:50
Интересува ме твоето възприятие като личност. Може би ти си по-самокритичен , от колкото ние . Нормално е да те поздравим , независимо , какво си написал .
Ти като срещнеш приятел , какво му казваш ? Здравей , нали ! За да му е хубав деня . В началото и аз си броях гласовете , радвах се , че хора се спират при мен . Да си побъбрим . Не е важно ,какво сме написали и колко сме велики .
Има хора , които поздравявам .
Напоследък постоянно съм на първа . И събрах много негативи и недоброжелатели от това .
Желая ти хубава вечер !
цитирайТи като срещнеш приятел , какво му казваш ? Здравей , нали ! За да му е хубав деня . В началото и аз си броях гласовете , радвах се , че хора се спират при мен . Да си побъбрим . Не е важно ,какво сме написали и колко сме велики .
Има хора , които поздравявам .
Напоследък постоянно съм на първа . И събрах много негативи и недоброжелатели от това .
Желая ти хубава вечер !
и си като арменското знаме :))) метър на метър плат, два на два уста :)))(в добрия смисъл).
Поздрави за това, че си себе си.
цитирайПоздрави за това, че си себе си.
Това с арменското знаме ми докара разчекнат сурят от смях.
Не мога сега да си наместя обратно челюста :))
цитирайНе мога сега да си наместя обратно челюста :))
Панацея, днес ще изневеря донейде на себе си и ще благодаря на всеки поименно, защото си го заслужавате, с усилията които полагате да си ме траете какъвто съм си и с риска, който навличате пред здравето си, влизайки тук :)
цитирайvalsodar написа:
Панацея, днес ще изневеря донейде на себе си и ще благодаря на всеки поименно, защото си го заслужавате, с усилията които полагате да си ме траете какъвто съм си и с риска, който навличате пред здравето си, влизайки тук :)
Ех, че съм карък!!! И... макар че е приключил вчерашният ти Ден на Личната ти Благодарност, съм тук за да ти Благодаря, че се грижиш за здравната ни система! ;) :)))
Всъщност благодарността от мое име е за приноса ти към функционирането на две здравни системи - моята лична, поддържана с чувството ти за хумор, което ми допада и обществената, заради моментите, когато понякога се ядосвам на прочетеното при теб и след това си "плащам" за поетия риск ;) :))) Не съм ти "казвала" това досега, но днес (1.04) го пиша в пълно съзнание и не е шега!
Поздрави, Радо! :)
ПП. Гласувах за блога ти - хубаво число уцелих 21818 - няма ли да ми благодариш лично за подредбата на цифричките?! :Р
Ама много си прав!
цитирайОхо, Ванечка :)
За теб съм казал, че на крака ще ти дойда, само да ми се отвори път натам, няма начин да мина наблизо и да не се видим :)
цитирайЗа теб съм казал, че на крака ще ти дойда, само да ми се отвори път натам, няма начин да мина наблизо и да не се видим :)
16.
анонимен -
Ми то май. . . . . само бутикови чета ...
03.04.2011 05:12
03.04.2011 05:12
Ми то май.....само бутикови чета напоследък. И тоя профил, от който коментирам на разсъмване си е 100% бутиков, като гледам посещенията. Ама ми е все тая. А приятелите си ги намерих - без значение колко чета и колко ме четат.....
цитирайЖалко, че разрешават само един палец нагоре!
цитирай
18.
wonder -
Даам... да си бутиков блогър е нещо като да ти мятат по главата камъняци обективно. :)))
04.04.2011 23:18
04.04.2011 23:18
Блогът /по същество/ си е място за споделяне и твоите три Урока са истинни. Вярно е, че има хора, които ползват блоговете си за различни неща - от хайдушка виагра до оскотели дитирамби, но знаеш ли... това място е като извор. Нали си виждал горски извор? От време на време някой го разбърква и от дъното нагоре хукват утаените през времето листа, песъчинки, пръчки, кал...
После всичко си идва на мястото. Вероятно поради гравитацията в по-общ и философски смисъл и като проявление на витиеватият романтизъм на хаоса да се подрежда сам.
Всеки си помни уроците - от броеницата на гаднотиите до омъдряването на "не приемай нищо лично", защото хората никога нищо не правят заради Теб - те просто проектират в това място Себе си.
Та така... :)))
цитирайПосле всичко си идва на мястото. Вероятно поради гравитацията в по-общ и философски смисъл и като проявление на витиеватият романтизъм на хаоса да се подрежда сам.
Всеки си помни уроците - от броеницата на гаднотиите до омъдряването на "не приемай нищо лично", защото хората никога нищо не правят заради Теб - те просто проектират в това място Себе си.
Та така... :)))
Ало , бутиковия, днес ти публикувах коментара в последния си протестен постинг, ела да му се порадваш, но сам, без тролчетата :))))
цитирайпомня това време и страшно много ми липсва ... ех...
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 27883
Блогрол
1. най-доброто до тук
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът