Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.05.2011 15:13 - Марлен Гетова
Автор: valsodar Категория: Лични дневници   
Прочетен: 921 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  От началото на блога си ми се е искало да разкажа, за Човекът, който ме направи човек - Марлен Гетова. За жената с онова финно артистично излъчване, което ме заплени от първият ми досег с нея, в ония далечни години, когато започнах да формирам своят личен светоглед и самият себе си като личност.
 Как да пиша за нея, когато думите са слаби, а чувствата са силни?

 На Изток казват, че когато Ученикът е готов, той среща Учителят си.Някои добавят, че Учителят е добър, ако учениците му го надминат, за което дълбоко се съмнявам, защото да се мериш по нея, за мен означава да се мериш по тези, които се раждат веднъж на поколение.

 Широко скроена, сякаш дошла от една друга епоха, от времето на Belle Йpoque, един лъч светлина в мрачните времена, в които различието бе възприемано като знак за опасност и заплаха.

Литератор.
Така най-сбито я описват.
Други казват - Общественик.
И това е вярно.

 Но за мен, тя винаги е означавала много повече, защото тя е човекът, който ме научи да бъда себе си.

 Да не се подчинявам на силата на авторитета, да търся своята истина, да следвам своите чувства и усещания и да бъда верен на себе си. Да отстоявам тезите си, но и да ги променям, ако разбера, че не съм бил прав. Още, още колко много неща ме научи тя, просто... няма как да ги изброя. Ако се опитам да го сторя ще говоря само за себе си, а може би това, което съм свикнал да разбирам под "себе си" е оная част от нея, която тя е успяла да ми предаде.

 Пламък в тъмнината на невежеството и страхът, каращ те да повтарящ правилните "истини" без и за миг да се усъмняваш в тях.

 Как да го кажа? Трудно е да говориш, да пишеш за човека, който е поставил основата, над която си съградил всичко добро в себе си.
 Тук се сещам за сцената със свещниците и Жан Валжан в "Клетниците" на Юго. И намирам аналогията между мен и нея. Тя е човекът, който истински повярва в мен, по време в което аз не вярвах в себе си.
 Вяра, която не смея да предам.
Вяра, която ме кара да бъда все по-добър в това, което правя и все по-строг към това, което не съм направил в живота си.
 Сила, която е в мен и ме крепи в мигове на мрак и отчаяние.
Надежда, че светът може и да е едно прекрасно място, щом в него се раждат подобни хора, които да срещаме по пътят си.
 Упование в това, че Бог винаги е готов да ни помага, пращайки ни при нас, тези чрез които можем да се променим към по-добро.

 Казах, че винаги ми се е искало да напиша за нея.

 И все още ми се иска, защото нищо от казаното не ми се вижда достатъчно, за да я опиша такава, каквато е тя в спомените ми.
В живота ми има няколко жени, които са оказвали много сериозно влияние върху формирането на мирогледа ми. За мое щастие, за мой късмет - тя бе една от тях.
 Не знам дали някой ден ще успея истински да й се отблагоря, за това което тя направи.

Надявам се да успея.

Чрез това, което аз правя, чрез начинът по който аз променям другите, които срещам по пътят си.

И се моля да успея.



Гласувай:
4
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 6343121
Постинги: 1713
Коментари: 18232
Гласове: 27715