Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.07.2011 02:01 - Хм :)))
Автор: valsodar Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4693 Коментари: 30 Гласове:
19

Последна промяна: 06.07.2011 02:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Интересно, на какви неща попада човек, там където най-малко е очаквал да ги срещне.
Ще пусна един любопитен текст, засега без коментар към него. Интересна ми е реакцията на съмняващите се.

"На един конгрес на научната фантастика в началото на 60-те години в Сиатъл Джери Пурнел запитва Пайпър дали вярва в прераждането. Отговорът на Бийм е положителен, като той добавя, че описаното в „Докато обикаляше впряга“ му се е случило в предишен живот. Отлично познаващ странното му чувство за хумор, Джери продължил да му задава въпроси, но не можал да измъкне никаква информация повече. И си тръгнал с убеждението, че Пайпър е бил напълно сериозен.Преди пет-шест години пътувах с автобус до Лос Анджелис и бях седнал до един двайсет и няколко годишен мъж с брада. Пътуването продължи дълго и след известно време се разговорихме. Разговорът се насочи към прераждането. Мъжът, бивш войник във Виетнам, твърдеше, че е прероден лейтенант от Втората световна война, починал някъде в Нормандия. Любимото му занимание като дете били военните играчки и игри, а понякога сънувал битки и продължителни походи. Никой, включително и той, не намирал в това нищо особено, тъй като било обичайно за момчетата на тази възраст. Едва след като постъпил в морската пехота, в съзнанието му започнали да изникват спомени от сраженията и пожарите през Втората световна война. Те продължили, предимно насън, през целия му престой във Виетнам. Мислел, че ще престанат, след като се завърне в Съединените щати, но не станало така. Даже зачестили. Каза, че работел в автомивка, живеел при родителите си и спестявал всеки цент за пътуване до Нормандия. Свободното си време прекарвал в библиотеката в проучване на Втората световна война, опитвайки се да установи самоличността на онзи млад лейтенант. Беше убеден, че ако открие името на младия офицер, той ще остави духа му на мира, а може би ще открие и действителната си самоличност. Не бе много сигурен. Призна ми, че с всяка изминала година собственият му живот все повече се смалява, а този на младия лейтенант става по-силен. Дори бе започнал да преживява отново младостта си в Средния запад. Слязох от автобуса, убеден, че той вярва на всяка своя дума и че не бих искал да съм на неговото място.

 Дейвид Чембърлейн, психолог от Сан Диего, извършил изследвания с хора в състояние на хипноза, свързани със спомените от раждането, твърди, че човек може да си припомни собственото си раждане с големи подробности. По време на хипнотичната регресия във времето голяма част от участниците в сеансите си припомняли болезнените преживявания при раждането, горчиво се оплаквали от грубото отношение на лекарите и отделянето от майката. Някои от тези преживявания били причина за продължили цял живот травми: психическа неприспособимост вследствие на случайни забележки, причинени от грубо боравене с форцепса главоболия, храносмилателни проблеми поради отказ на майката да кърми и провокирана от страха от раждането астма. При проведените с майките разговори д-р Чембърлейн установил, че в девет от десет случая те потвърждават спомените.
 В интервю за „Los Angeles Times“ д-р Чембърлейн казва: „Фактът, че съзнанието на детето функционира в момента на раждането, преобръща множество теории… очевидно въобще не става дума за мозъка… Не мисля, че родилната памет има нещо общо с мозъка. Става дума за съзнанието. То е неплътна проява на всеки човек. То не се развива клетка по клетка години наред, за да е способно на шестгодишна възраст на нещо, на което не би било способно на двегодишна възраст. То не е подчинено на подобна закономерност.“
Прераждането е едно от възможните обяснения за съхраняване на спомени от раждането. Струва ми се, че Х. Бийм Пайпър би се заинтересувал от дейността на д-р Чембърлейн. В разказа „Последният враг“ Хедрън Дала прави проучвания върху прераждането, независимо че се опитва да общува с наскоро починали, а не с новородени.
 Във времепредела Акор-Неб, където Дала извършва проучванията си, съществува култура, за която прераждането е научно установена истина, а смъртта не се води за нищо повече от в известна степен разрушително събитие — по-скоро само една неприятност. Когато установява връзка с току-що починал, който все още не е избрал нова инкарнация, Дала предизвиква конфликт между волиционалистите (според които сам избираш тялото, в което да се завърнеш) и статистикалистите (според които се прераждаш в първия наличен човешки приемник). Дала не само подкопава вярата в статистикалистическото прераждане, но буквално отваря кутията на Пандора по отношение законите на наследствеността и вината за извършени в предишен живот престъпления.
  Ако Х. Бийм Пайпър действително е вярвал във волиционалното прераждане, ще стигнем твърде далеч, за да обясним собственото му самоубийство. Макар и неприятност, смъртта окончателно заличава списъка на финансовите задължения, а в момента на смъртта си Пайпър има значителни проблеми в това отношение. И си мисля, че за себе си е бил прав. "
Джон Ф. Кар - Предговор към "Паравреме"
 



Гласувай:
21
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. morningstar1 - Прераждане обаче не съществува.
06.07.2011 05:19
А какво са тогава преживяванията на всички тези, които си "спомнят" минали животи, или пък на онези дето разказват за ражането си?
Да, те наистина си "спомнят". Само, че това не са реални спомени, а е знание вложено в умът им, така, че то да изглежда като спомен от минал живот. В действителност всичко това не се е случило ( миналият живот), независимо колко реално изглежда. То е само съвършена манипулация.
цитирай
2. анонимен - Внимавай!!! Не влизай в тая исто...
06.07.2011 07:49
Внимавай!!! Не влизай в тая история! Единственото, което ще спечелиш е да станеш за смях.
цитирай
3. dalida - Прераждането е само в мислите на вярващите.
06.07.2011 10:20
Всъщност истинското " прераждане" е тогава, когато ставаш дядо и имаш внуче и то прилича изцяло на теб и външно и вътрешно - черти и характер като копирани изцяло. Сякаш ти си се преродил в малкото човече.

Така човечеството продължава своя път хилядолетия наред - чрез потомствата.

Поздрави и приятен ден!
цитирай
4. tomich - Съзнание и подсъзнание...
06.07.2011 14:07
В прераждането на душата вярвам. Не вярвам на твърденията на д-р Чембърлейн. Съзнанието не е плът (материя) наистина и това е единственото, което можем да твърдим със сигурност.Другото е плод на крилата фантазия, от рода на "разговори с мъртъвци под хипноза". Можем да правим само предположения за естеството на съзнанието, като например, че то има енергийна (квантова) структура. В този аспект е обяснимо прераждането на душата, но не можем да си обясним бебешките "спомени" по една проста логично приемлива причина.
Не бива да се заблуждаваме, отъждествявайки съзнанието с подсъзнанието. Бебето от момента на зачеването до израждането му няма съзнание, но през този период се оформят жизнено важни първични инстинкти, свързани генетично с мозъка или по-точно с част от мозъка. Това обаче не е съзнание, а неконтролируемо ПОДСЪЗНАНИЕ. Съзнанието е неразривно свързано със самосъзнаване, т.е. че това съм АЗ. Именно АЗ- ът дефинира личността, а каква личност може да е едно новородено бебе? Като всяка структура, независимо от какви елементи се състои, и съзнанието се изгражда "квант по квант", благодарение на сетивните органи, възприемащи отразените електронни сигнали от външния свят. Спомените - това са запаметени по електронен път видяни или преживени от личността събития.
цитирай
5. valsodar - Теорията ти е не по-малко невероятна от тезата за прераждането
06.07.2011 14:14
morningstar1 написа:
А какво са тогава преживяванията на всички тези, които си "спомнят" минали животи, или пък на онези дето разказват за ражането си?
Да, те наистина си "спомнят". Само, че това не са реални спомени, а е знание вложено в умът им, така, че то да изглежда като спомен от минал живот. В действителност всичко това не се е случило ( миналият живот), независимо колко реално изглежда. То е само съвършена манипулация.


Казваш, че спомените на хората не са спомени, а вложени знания в ума на хората?
Е, как, кой и по каква точно причина имплантира тези чужди знания в умовете на хората тогава? Извънземни, мозъчни имплантанти или облъчване с някакви тайнствени вълни както в "Обитаемият остров" на Стругацки ли?

Изясни, какво точно си имала в предвид с горното.

Аз не бих заключавал със сигурност, че нещо не съществува, без да имам категорични доказателства за това. А за момента, категорични доказателства против прераждането все още никой не е предоставил. Ако ги има ще ми е интересно да се запозная с тях и да разбера по какъв точно начин са събрани - по емпиричен или схоластичен.
цитирай
6. valsodar - Прераждането е само в мислите на ...
06.07.2011 14:18
dalida написа:
Прераждането е само в мислите на вярващите. Всъщност истинското " прераждане" е тогава, когато ставаш дядо и имаш внуче и то прилича изцяло на теб и външно и вътрешно - черти и характер като копирани изцяло. Сякаш ти си се преродил в малкото човече.

Така човечеството продължава своя път хилядолетия наред - чрез потомствата.

Поздрави и приятен ден!


Проблемът е, че не е в мислите, а в спомените.
Ако бе само в мислите, лесно може да се отхвърли една мисъл като неправилна след логическото й оборване от ума. Но.. когато насреща имаш спомени, не по-малко реални от тези за вчерашният ден, вече май става малко по-сложно, не мислиш ли?

Кои спомени ще отхвърлиш като нереални тогава?

Казваш, че истинското прераждане е когато имаш потомък приличащ визуално на теб - за какво прераждане в случая говориш тогава? За прераждане в смисъл предаване на гените ли? Мисля си, че по-горе се е имало нещо друго в предвид.


цитирай
7. valsodar - Защо пък точно за смях?
06.07.2011 14:28
kushel написа:
Внимавай!!! Не влизай в тая история! Единственото, което ще спечелиш е да станеш за смях.


За мен темата е достатъчно сериозна.
Важният въпрос за мен не е - Има ли прераждане?
За мен е по-важно да разбера, доколко и как, човек може да ползва целият си натрупан опит към момента.

Представи си, че един живот си бил художник, друг дърводелец, трети търговец и т.н и т.н. През всеки един от тях ти си натрупвал определен житейски опит съчетан с конкретни практически умения. Ако, една част от спомените ни за тях все някъде се пази, защо не можем да достигнем и до останалите, до тези които биха ни спестили безкрайно много време сега, да усвояваме неща, които вече веднъж сме научили през пребиваването си като хора на тази планета.
Какво пречи на това и най-важното - Защо?

За мен това е най-важният въпрос свързан с прераждането ( всичко останало е маловажно и е на заден план ).
Защо човек, не трябва да пази спомените за предишният си живот, така ясно в съзнанието си, както за този? С какво те биха могли да му попречат, с какво обременят и с какво да не му позволят да бъде по-добър от преди?

В следване на въпросът - Защо? - стигнах за себе си до съвсем немалко отговори, като най-лаконичният бе - Защото така е редно. Малко идиотски отговор, като на малко дете, което не може да схване дълбочината на въпроса, който е задало, но нали съм си инат, винаги си търся логиката и последователността в света, в който живея и не се отказвам.

Може би съм най-големият атеист сред вярващите с моя подход в преследване на познанието или пък съм най-вярващият сред атеистите с желанието ми да се възползвам от нелогични на вид неща, но... какво ми пречи да питам и да търся отговорите на въпростите си?
цитирай
8. valsodar - Мисля си, че не трябва да чакаме следващи сетива след като имаме Ум и Разум
06.07.2011 14:42
nikstan написа:
Изградили сме метрични иструменти за материалните неща метър, кантар и др.Това е станало възможно благодарение на 5-те сетива с които общуваме и усещаме в реалния живот ,а именно: слух, обоняние, гледане, допир, равновесие.Те си имати съответните органи и центрове в мозъка.И се наричат центрове на материалните неща.За не материалните неща си има други центрове и други органи ,които не осъзнаваме и не можем да почустваме въздействието им .Това се явява ,като непонятно ,неразбираемо, мистично.Когато се развият и следващите центрове , а те са около 48 ,тогава ще се водят и други разговори и ще има и обясними неща .

Човек не може да види вятърът, но може вече да си обясни причините, по които той възниква. Не може да види електрона и движението му, но ползва електрическият поток постоянно в бита си, чрез достиженията на тези, които са разбрали принципите му.
Ние не виждаме хиляди и милиони неща, но се възползваме охотно от тях, така че в случаят не сетивата са ни водещи, а умът който им е намерил практично приложение в живота ни.

Ако един човек е сляп, то това означава ли, че цветовете и светлината не съществуват?
Не мисля.
Просто, не трябва да се ограничаваме в мисленето си единствено и само до познатото ни, чрез сетивата си, а трябва да развиваме и Умът си, който да ни помогне да надхвърлим ограниченията, които те ни налагат в светогледа ни.
Лесно е да се каже - Това е невъзможно - и да спреш да занимаваш умът си с по-трудни задачи, отпускайки го в спящ режим на възприемане и текуща реакция.
По-трудното за мен е да го накараш да работи, в търсенето на отговори на трудни въпроси, един от които е - Как би се променила човешката цивилизация, ако знанието което се натрупва в един човешки живот, стане достижимо не само в следващият след него, но и на всички имащи необходимост от него. Не говоря само за възникването на кошерен разум, въпреки че и това е една възможост, колкото и да е стряскаща сега.
цитирай
9. valsodar - И още един интересен повод за размисъл :)
06.07.2011 14:54
"Мислите се нуждаят от думи"

Пробвали ли сте се да мислите, без да обличате мисълта си в думи?
Опитайте!
Просто опитайте, после ще си говорим и по този интересен въпрос - Как се ражда една мисъл и доколко развита е тя, вследствие на речника ни с който боравим и знанията за света, които сме облекли в понятия и думи. В тая връзка е интересно да се продължи в посока - Развиване на човешкият ум чрез натрупване на знания и доколко е възможно да се извърши скок в мисленето, без да има готови понятия за мисълта?

Може пък и да открием в какво се корени точно разликата между емпиричното и интуитивното знание? И доколко едното е облечено в мисли, а другото в долавяния, в усет и чисто възприемане без оценка на случващото се. :))
цитирай
10. valsodar - Томич, засегнал си един много ин...
06.07.2011 15:10
Томич, засегнал си един много интересен въпрос за това, - Как точно работи човешкият Ум и къде точно се зараждат мислите в него?
Дали, това което приборите засичат като електрически импулси протичащи през синапсите му не е само следствие, наместо причина?
И ако човешкият мозък е просто един вид квантов приемник, къде тогава всъщност се раждат мислите "ни" ?
цитирай
11. valsodar - По мое мнение, на функциите на тр...
06.07.2011 17:44
По мое мнение, на функциите на третото око ( интуитивното познание ) се гледа малко като на манна небесна. Превърнало се е във фикс идея за мнозина, като по този начин те са изгубили връзка с основната задача за чието изпълнение са се родили на тоя свят, а именно натрупването на нов опит и знания, необременени с грешките на миналото, но ползвайки като интуиция и съвест извлечените поуки от него.

Да чакаш на Адепти е кауза пердута.
Отмина вече далеч в миналото, времето в което знанието бе достъпно единствено за малцината избрани доказали, че могат да го опазят в тайна. Днес въпросът не стои в това, какво можеш да научиш, а как точно да използваш наученото, така че то да е в съотвтствие и полза на целите, които са поставени пред теб.
Отшелничеството, съзерцанието и медитацията поставени като самоцел водят единствено до загуба на връзката с живота и бягство от личната ни отговорност към него.
Точно в тая връзка считам за далеч по-ценни лично придобитите опит и знания, от колкото тези, които са взети наготово, без труд и усилия от хора обявили се за Знаещи. Това, което ти сам по свой собствен път си достигнал, не може да ти бъде така лесно отнето при едно силно изпитание.
Всичко останало се срива - лесно дадено, лесно се губи.

Умът може да се дистанцира от Егото на наблюдателя, когато той го дисциплинира и приучи към това. В тая връзка е смисълът на така нареченото и криворазбрано Смирение - възможност за чисто възприемане на действителността без тя да се изкривява от оценката и субективизма на наблюдателят й.

Но... животът не е само съзерцание, той е и действие.
Така че, донякъде и това обяснява "липсата" на спомени за предишният ни живот. Ако те бяха постоянно с нас, щяхме да сме обременени с грешките си, горделиви с успехите си и едва ли щяхме да искаме да направим нещо различно, от това което сме правили досега :)
цитирай
12. анонимен - Прераждането е реалност като пишещите тук.
06.07.2011 19:37
Има десетки книги за това и то е научно доказано.
А ограниченото православие не вярва в това.
Езотериката е точно толкова важна като религията и науката.
Всъщност трите заедно обясняват света.
Само книгата " Вестители от отвъдното" е достатъчна, за да се убедят скептиците.
цитирай
13. tomich - Искам нещо да допълня във връзка с ...
06.07.2011 21:14
Искам нещо да допълня във връзка с прераждането. Ако приемем,че съзнанието, т.е. Душата, е някаква енергийна субстанция чиято структура и нейните елементи са съвършенно копие на структурата на мозъка и неговите елементи (което теоретически не противоречи на съвремената квантова физика), можем да си обясним процеса на прераждане и загадъчните спомени, които изникват от подсъзнанието на човек, когато спи и сънува. Аз си представям механизма без, разбира се, да мога да го докажа:
От какъвто и вид да е енергията известно е, че тя е неунищожима.От друга страна логично е да приемем, че Душата няма какво да прави в мъртво физическо тяло, затова тя го напуска в момента на мозъчната смърт. Но къде да отиде? Естествено в някое друго живо тяло, чието собствено съзнание (душа)има по-нисък потенциал от този на инкарниращата душа. И тази чужда душа се настанява удобно като куковица в чуждо гнездо. Това е прераждането, един неизбежен закономерен процес колкото и невероятно да изглежда. Затова и вярвам в него. Но най-интересно е какво става по нататък. Според моята хипотеза двете души си взаимодействат, докато потенциалите им се изравнят, което означава, че се получава една резултантна душа, носеща общата електронна информация на двете души. Мисля, че сега лесно можем да си обясним странните спомени, които човек сънува или си "спомня" :)))
цитирай
14. анонимен - Не мога да повярвам, че сериозно ...
06.07.2011 21:37
Не мога да повярвам, че сериозно разговаряте за прераждане, души и енергии. Стига бе...това са смехории. Какви души? Това някакви флашки ли са? И къде се съхраняват и как се вселяват по време на ебене ли...не бива така...сериозни мъже да се занимават с глупости.
От момента в който има изправен човек са минали един милион години или 5 милиона поколения. Умножени по средния брой хора за това време, това прави стотици милиарди души. Дори някои да се вселяват по няколко пъти, пак са огромен брой. Ами ако населението се увеличава непрекъснато, от къде се вземат нови души? Тия разсъждения са толкова тъпи и безумни,че ми напомнят за "страхотния" спор през средновековието"Колко дявола могат да се съберат на върха на една игла?"
цитирай
15. morningstar1 - .
06.07.2011 22:10
В моя блог, съвсем в началото съм публикувала откъси от една книга, казва се: "Пътешествие в света на свръхестественото". Около 10-ина части са, не са много дълги и лесно се четат.
В нея се повдига завесата към невидимия свят и съществата, които го населяват. Не се засяга директно въпроса за предаждането, но се коментират много неща свързани с душата...

Ето тук започва първата част:

http://morningstar1.blog.bg/drugi/2011/01/31/pyteshestvie-v-sveta-na-svryhestestvenoto.676711

Ако имаш време и ти се чете, моля заповядай :)))

Лека вечер!
цитирай
16. valsodar - Кушел, за мен няма невъзможни неща ...
07.07.2011 00:32
Кушел, за мен няма невъзможни неща има само такива, които нямат обяснение за нас.
Как мислиш, доколко насериозно биха те приели по времето на Борджиите, ако се явиш в палатата им и спокойно им заявиш, че слънцето е един газов гигант, който свети чрез фотоните енергия отделящи се по време на термоядрен синтез? Коя дума в изречението ти биха разбрали???

Същото е и сега. Има неща за които все още нямаме създадени понятия.
Науката за момента е твърде консервативна във възгледите си, но един ден ще се заеме и с тази сфера. Тогава всичко ще си звучи безкрайно просто и логично, така както днес си ни звучат неща считани за ерес и богохулство през Средновековието.

Знам, идеята за прераждането е твърде стряскаща за хората, най-вече с това, че нищо не приключва с настоящият ни живот и смърта не е това, което си мислим че е. Тя е просто едно падане на завесите между действията на спектакъла, в който ние играем ролята си.

Сега, какво се случва точно в момента на смърта и след него, за момента е в сферата на догадките. За мен не е много важно, по-важното е какво се случва сега. Но, при положение, че има вероятност една и съща грешка да я повтарям с хилядолетия подред, какво ми пречи да се опитам да я видя и да не я допускам повече?
В тая насока ми е повече мисълта.
А това, над което се смееш наричайки го "енергии", какво според теб е самата материя, ако не форма на енергия стабилизирана за определен времеви период в определен обем и форма?
Може много да се отплесваме вляво и вдясно от темата, но това няма да направи
въпросите които си задавам по-малко интересни за мен :)))

Казваш колко милиарда население, колко милиарда души и т.н. и т.н - да, сметката няма да излезе вярна, ако не си променим схващането какво е Човек и в какви форми може той да пребивава на тоя свят :)))
В "Оня" свят, времето тече по един малко по-различен начин и пространството не е 3-мерно :)))
цитирай
17. valsodar - Томич, нямам точна представа, как ...
07.07.2011 00:50
Томич, нямам точна представа, как точно си протича процеса на рейнкарнацията, но тези кукувичи истории според мен няма да се харесат особенно много на Вселената в нейното пристрастие към закона за причинно-следствената връзка.
По мое мнение, няма абсолютно нищо случайно.
Абсолютно всичко случващо се сега, в миналото и в бъдещето си има сили и процеси, който са го предизвикали.
За мен не е чак толкова важно да знам, какъв точно съм бил в предишен живот и кои места съм посетил. Нито пък държа много да знам, как точно е протекъл процесът за определянето на заданията ми за този. Не.
За мен са важни основно две неща.
Първото е, кои са основните ми грешки допускани до тук и на какво точно те се дължат. Второто е, какво точно се иска от мен в рамките на този ми живот, за да не си разпилявам прекомерно усилията встрани.

Първото е продиктувано от факта, че ми е писнало да ме настъпва съдбата по един и същ мазол, а второто от това, че съм си осъзнат мързел и не ми се бачка много, ако може да се мине метър :)))
цитирай
18. tomich - Кушел,
07.07.2011 09:44
Поспри за малко :))) Вълнуваш се и се възмущаваш напразно. Сметката е проста: колкото хора се раждат, толкова и душИ се прераждат - не остават хора без души, с изключение на мъртвите, нали. Популацията нараства, броят на душите същонараства със същото темпо. Рано или късно всички напускат физическите тела. Тук трябваше да поясня, че не е задължително и не винаги инкарнацията да е съпроводена от свързването на две души, тъй като душата се оформя за определен времевИ период. Ако в това време се осъществи реинкарнация, втора душа естествено няма да се появи. Признавам, това е мой пропуск. И може би от там идва заблуждението за дисбаланс на преражданите и "новородените" души. Винаги има едно установено динамично равновесие между тях, както подобно равновесие има между мъжкия и женския пол. Механизмът на инкарнацията и реинкарнацията, разбира се, не е толкова прост и очевиден, но него трябва да го има, защото само мъртвото тяло е без душа...
Душата не се ражда едновременно с тялото...Това може да звучи като ерес и да противоречи на религиозни представи, но иначе трябва да допуснем, че или не съществуват души, или те не са безсмъртни. Аз обаче нито съм марксистки материалист-атеист, нито пък заклет кантианец или хегелиански идеалист...:) Както казва Валсодар, няма невъзможни неща, аз бих допълнил: в ДУХОВНАТА СФЕРА.
Така че, Кушел, няма смехории, има непълни знания, и още: ако ти причисляваш ебането към духовната сфера, тогава имаш право да мислиш, че прераждането на душите става чрез него...Аз не мисля така.
Изключвайки съществуването на душа, ти де факто се дистанцираш от духовността. Без наличие на душа (съзнание), невъзможно е човек да се стреми към самопознание и духовна култура.
цитирай
19. анонимен - Томич, следва един прост въпрос. От ...
07.07.2011 20:28
Томич, следва един прост въпрос. От къде знаеш?!? :)))
цитирай
20. zaw12929 - ще напиша в няколко коментара неща от печата
07.07.2011 21:20
Доктор Сабом, преподавател в медицинския факултета в университета “Еймъри” в САЩ, Специалист, кардиолог,член на Американското дружество на кардиолозите, с огромен практически опит в реанимацията, решава да опровергае “налудничавите идеи” на Р.Моуди” за живот след смъртта. И всичко завършва с това, че става първият му поддръжник..
Книгата му “Спомени за смъртта” излиза 1981 г и потвърждава казаното по горе. Нещо по вече : той съпоставя разказите на своите пациенти със събития, ставали по същото време в реалната действителност. Със събитията, в операционната зала, показанията на апаратурата за да установи, наистина ли в операционната е ставало това, за което те разказвали...
цитирай
21. zaw12929 - Разкрачът над смъртта Пръв от ...
07.07.2011 21:21
Разкрачът над смъртта
Пръв от учените медици Раймънд Моуди през 1975 г публикува своите изследвания, установяващи живот след живота.
Това в Русия е могло да стане един век по рано от Н. Пирогов. Световно известният хирург събрал по време на практиката си множвство разкази на негови пациенти, преминали на операционната маса клинична смърт и оживели
Книгата “Живот след живота,” на Раймънд Моуди не само става бетселър. Катализира интереса на други медици по пътя към същото изследване, стимулира и смелостта на имащите данни да ги публикуват и направят достояние на обществеността. Тласна физиците да насочат усилия към доказване явленията с методите на физиката и да постигнат учудващи резултати
Един от пациентите на Р Моуди- Д Бринкли, написал книгата “Спасителната светлина”- на 365 страници. Двамата участват в телевизионно предаване по руската телевизия. За вторрата си клинична смърт разказва следното “Беше тъмно. Чувам гласове
Залагам десет кинта, че ще оживее” “Става!” Върнах се в залата,
където ме оперираха. Но гледах отвисоко екипа. Разглеждаха ренгеновата снимка. После видях...” и той с подробности описва как хирурзите режат тялото му в сърдечната област. Дори вижда биенето на собственото си сърце...после попада в тунел, които завършва със светлина. Където го посреща същото същество, както първия път...”
Феномена на “завърналите се от оня свят” предизвиква учените. Цюрихски професор Алберт Хайм първи започва изследвания . След като той няколкократно преживял връщане от смъртта. По време на хобито си- изкачване височини в Алпите Няколко десетилети събира данни за негови колеги, претърпели клинична смърт. За своето преживяване споделя: “Чувствах се свободен от болка мъки и тревоги. Всичко около мен красиво, огрято от вълшебна светлина, сякаш вълшебна светлина обгръща душата ми в доволство. Прекрасно синьо небе с меки обградени с розово облачета в коити потъвам. Като на кинолента виждам целият си живот. В следващия миг усещам снега ,удар и падането завърши.”
В книгата “След смъртта” издание 1994 Форд Артур пише
“ Не си струва струва човек да се бои от физическата смърт. Прекрасно си спомням как стана: Чакам да ме повикат да застана на пост в чупката на окопа. Внезапно чух свистене на снаряд. Някъде отзад се чу експлозия. Нещо силно и тежко ме удари по тила. Не усетих нито за секунда да съм изгубил съзнание, но се озовах извън себе си. След 5 секунди се върнах при тялото си и помагах на двамата си другари пренасянето в превързочната. Те мислеха, че само съм припаднал. .Тялото ми лежа в превързочната, после го преместиха в моргата. Стоях цяла нощ до тялото си. После се събудих, като след здрав сън...”
През 1969г. във Виетнам офицерът от американската армия Томи Клек попада на избухваааща мина. ” Първо изхвърчах във въздуха, изправих се и видях: левият крак и лявата ми ръка липсват.Паднах по гръб, мислейки, че умирам. Не усещах болка. Само тъмнина...”
Изведнъж се видял нависоко във въздуха. Долу другарите му
събрали в носилка тялото му го помислили за умрял. Той слязал при окарвавеното си тяло, да го съпровожда до лазарета. Изведнъж пак се озовал във въздуха заедо със загиналите преди това негови 13 войници. Те си общували без думи и го убеждавали, да остане с тях. Пак се озовал в операционната зала, където видял да режат тялото му.
Общото между всички умиращи, но все пак успели да се завърнат в този свят е, че те намират другия свят за особен спокойно място, не се тревожат за близките си и се връщат не по своя воля.
цитирай
22. zaw12929 - В книгата си “Виждала съм вечнос...
07.07.2011 21:23
В книгата си “Виждала съм вечността” ,публикувана 1977 г Бети Малц престояла 28 минути в клинична смърт . Веднага попаднала на прекрасен зелен хълм.С три операционни рани, предизвикали смъртта и, тя се учудила че се движи свободно не изпитва болка. А удоволствие от обстановката: Небе ярко синьо, храсти треви под босите и крака наситен цвят, какъвто досега не е виждала. Пред взора и преминал целият и живот. Видяла своя егоизъм и се засрамила. До нея се приближил мъж, които я отвел в слестящ от сребро замък. Разбрала, че е на Христос. Пожелала да влезе в него, но си спомнила за болни си баща и се върнала в тялото си. През всичките 28 минути отчаяният и баща стоял до леглото и горко се молел. Останал поразен, когато тя отхвърлила чаршафа , с който я покрили, като “мъртва”.
Ето разказа на 39 годишната Джесика Хейвънс, поразяващ с чувството на възторг : Знаех, умирам...усетих, че падам в мрак и пълно безмълвие...Внезапно усещам, че летя из абсолютна светлина- ярка, но не заслепяваща. Изпитвам спокойствие , радост. Сякъш съм в подвижен облак.. До мен плува още някой. Общуваме без думи.. затова, искам ли да се върна....”
цитирай
23. zaw12929 - Клиничната смърт е състояние на ...
07.07.2011 21:23
Клиничната смърт е състояние на умиращия мозък. Нагледно, имаме шалтер, Започваме изключване,Докато движим шалтера от “включен мозък” до крайно положение-“изключен” е все още несвършено времето на мозъка. Биологичната смърт започва с пълното “изключване” на мозъка ( от момента на поставяне шалтера в положение “изключен мозък” Тялото е все още топло, но спира работата на системите.Започват в тялото действия наречени разрушителни процеси. Биологичната смърт е процес необратим. Реанимация е невъзможна.
За случаите разказани от Раймънд Моуди лекарите са посочили клинична смърт. Описани по разкази на преживелите смъртта и останали живи. При съпоставянето на разказите се установява, че независимо от тяхната етническа принадлежност, възраст,
преминават през една и съща процедура. И тя е усещане, че не са в тялото , дори виждат, как спасителите работят по него ; навлизане в тъмен тунел; изправяне пред силна светлина; като на бързо движеща кинолента виждат целия си земен живот. През цялото време не усещат болка, а напротив! Глас им напомня, че трябва да се върнат, защото, е рано, имат още задачи на земята, чакат ги деца, родители, тогава те се връщат. По пътя си виждат хора, стаи вещи, които описват точно. Въпреки че тялото им е стояло на операционната маса.
цитирай
24. zaw12929 - Днес рекламите неколкократно п...
07.07.2011 21:26
Днес рекламите неколкократно повтярят за статия в списание, която съобщава, че науката има доказателства, че написаното в библията е истина.
Няма нищо смешно.
цитирай
25. zaw12929 - Не мога да повярвам, че сериозно ...
07.07.2011 21:45
kushel написа:
Не мога да повярвам, че сериозно разговаряте за прераждане, души и енергии. Стига бе...това са смехории. Какви души? Това някакви флашки ли са? И къде се съхраняват и как се вселяват по време на ебене ли...не бива така...сериозни мъже да се занимават с глупости.
От момента в който има изправен човек са минали един милион години или 5 милиона поколения. Умножени по средния брой хора за това време, това прави стотици милиарди души. Дори някои да се вселяват по няколко пъти, пак са огромен брой. Ами ако населението се увеличава непрекъснато, от къде се вземат нови души? Тия разсъждения са толкова тъпи и безумни,че ми напомнят за "страхотния" спор през средновековието"Колко дявола могат да се съберат на върха на една игла?"

ПОВЯРВАЙТЕ, ЗАЩОТО ИМА И НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ..., КНИГИ, ФАКТИ
ТОВА Е ПРЕДСТОЯЩО... ДА СЕ ПОЛУЧИ ПО ОСЕЗАТЕЛНО В ОБЩЕСТВЕНОТО ПРОСТРАНСТВО
цитирай
26. tomich - Кушел, отговорът е също прост: НЕ ЗНАМ ! :)))
07.07.2011 23:43
kushel написа:
Томич, следва един прост въпрос. От къде знаеш?!? :)))

...Само разсъждавам. Но докато с моята хипотеза се опитвам да си обясня от съвременни позиции на науката все още загадъчни за разума неща, ти имаш за тях предопределени от философията на материализма обяснения :))). За твое съжаление тази философия се нуждае вече от "подстригване и подмладяване", така както го изисква съвременното ниво на науката въобще.
Поздрави!
цитирай
27. valsodar - Преди доста време срещнах една и...
07.07.2011 23:54
Преди доста време срещнах една интересна мисъл и тя е, че - Ще дойде време, в което науката и религията ще се обединят. Науката ще открие присъствието на Бога, а религията причините за неговото съществуване ( в смисъл, това което днес е религия - утре ще е знание в една много по-голяма дълбочина за законите движещи Вселената ). Иска ми се да го доживея и от чист мързел да си спестя търсенето на отговорите, но ако всички чакат някой друг да им даде истината, ще се намери ли изобщо кой да стигне до нея?
цитирай
28. zaw12929 - Преди доста време срещнах една и...
08.07.2011 05:40
valsodar написа:
Преди доста време срещнах една интересна мисъл и тя е, че - Ще дойде време, в което науката и религията ще се обединят. Науката ще открие присъствието на Бога, а религията причините за неговото съществуване ( в смисъл, това което днес е религия - утре ще е знание в една много по-голяма дълбочина за законите движещи Вселената ). Иска ми се да го доживея и от чист мързел да си спестя търсенето на отговорите, но ако всички чакат някой друг да им даде истината, ще се намери ли изобщо кой да стигне до нея?

ИМА ДЪРЖАВИ, КЪДЕТО ДАВАТ ПАРИ ЗА НАУКА И ТЕ СА РАБОТИЛИ И ПРОДЪЛЖАВАТ. НАУКАТА ЩЕ КОРИГИРА РЕЛИГИИТЕ ДО СТЕПЕН, ЧЕ БОГ Е ЕДИН ЗА ВСИЧКИ И НЕ МОЖЕ ДА Е ПОВОД ЗА ОТНЕМАНЕ НА СВОБОДА НА ВЯРВАЩИТЕ, НИТО ЗА СЪПЕРНИЧЕСТВО МЕЖДУ РЕЛИГИИТЕ... НИЕ ПОЧТИ СМЕ УСПЕЛИ, ДА ВИДИМ НАЧАЛОТО. ЧЕТОХ МНОГО ИНТЕРЕСНИ КНИГИ ЗА ХОДА НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА... НИЕ САМО МОЖЕМ ДА ВЯРВАМЕ В БОГ И ДА МУ БЪДЕМ ВЕРНИ В ДОБРОТАТА СИ...
КОГАТО ХОРАТА РАЗБЕРАТ, ЧЕ ИМА БОГ- ЩЕ СЕ ПРОМЕНИ СВЕТЪТ . кЛАДИТЕ С ГОРЕНЕ НА ХОРА- НЕ СА ДЕЛО НА БОГ... НИТО ДЖИХАТА...
ПОЗДРАВЛЕНИЕ, ЧЕ ПОВДИГАТЕ НАЙ ВАЖНИЯ ОТ ВЪПРОСИТЕ ЗА ЧОВЕКА И ЧОВЕЧЕСТВОТО.... ВИНАГИ СИ МИСЛЯ- КОЛКО ХУБАВО Е АКО ВСЕКИ ЧЕТЕ ПО ВЕЧЕ И ТАКА РАЗБИРА, КОЕ Е НАЙ БЛИЗКО ДО ИСТИНАТА.
ПРЕПОРЪЧВАМ ВИ 4-ТЕ КНИГИ НА Ернст Мулдашев ( руския учен, от татарски произход- те се смятат за българи! доктор, офталмолог, единствен възстановил зрение с изграждане клетки- няколко пъти идва в България,)
1. “От кого сме произлезли?” 2.”Трагично послание на древните” 3 “Матрицата на живот на земята” 4”В обятията на Шамбала”
ОПИСВА 4 ЕКСПЕДИЦИИ финансирани от ООН Той е и добър писател- в съавторство с хората от колектива с който работи...

цитирай
29. tomich - Валсодар,
08.07.2011 12:59
Това е интересна мисъл и в нея има голяма доза реализъм. Струва ми се обаче, че е малко пресилена. Обединение на религия и наука е малко вероятно.По скоро е възможно някакво взаимно допълнение и "сътрудничество" между тях и си мисля, че началото му вече е положено. Факт е, че за разлика от нашето християнско православие, Западната християнска църква в лицето на Папата ще-не ще приема някои последни научни достижения, които е невъзможно да се отхвърлят. От друга страна науката, в частност молекулярната биология, инженерната генетика, са принудени въпреки догматизма и материализма на Дарвиновата еволюционна хипотеза да се съобразяват и признаят, че съществуват като факти процеси и явления, неподдававащи се на обяснение от гледна точка на властващата понастоящем материалистическа парадигма. И обратно, религията, теизма от тяхната гледна точка дават свое тълкуване и това им носи известно "предимство" засега.
Както казва един от най-известните и велики физици на съвремието Ричард Файнман, религията има две страни - метафизична и етична. Законите на морала и етиката са нейната етична, най-силна вдъхновяваща страна. Ако има конфликти, то те са между науката и метатафизичната страна на религията. "Трудността идва от там, че и науката, и религията се опитват да дават отговори на въпроси от една и съща област."
цитирай
30. valsodar - Taя мисъл, аз си я възприемам по-...
08.07.2011 15:27
Taя мисъл, аз си я възприемам по-скоро в посока на това, че науката ще продължи да се развива и ще продължи с опитите си да даде отговорите на тези въпроси, на които до скоро са отговаряли само религиозните слепи вярвания.
Вярата не е нещо лошо, стига тя да е подплатена със знания.
Вяра без знание лесно се дава, но още по-лесно се и отнема.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 6386757
Постинги: 1713
Коментари: 18232
Гласове: 27717