Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.08.2011 18:35 - Когато гроб ми изкопаят...
Автор: valsodar Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2512 Коментари: 10 Гласове:
13

Последна промяна: 18.08.2011 19:23

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Човек и добре да живее - умира.
 Е, хубаво де - умираш! С какво това чак толкова ни плаши?
 С това, че светът продължава да съществува и след нас ли?

 Че той си е съществувал и преди нашата поява, какво чак толкова ще му се случи с нашето отсъствие от него? Дали ще стане по-добър или по-лош след нас си зависи изцяло от влиянието, което сме оказали над тези влезли в досег с личността ни.
 Едни хора оказват голямо влияние върху хода на историята, други по-малко, но в крайна сметка съдбата на човечеството е съвкупност от живота и съдбите на всички хора, а не само на Избраните сред тях. Така че, в същност с какво ни плаши смъртта, че не сме в кръга на Избраните, които ще се запомнят ли?
 Напротив, всяко едно наше действие влага отпечатъка си в тъканта на вселената, независимо от факта, че често този отпечатък остава невидим за нас и го пренебрегваме като съществуване.
 Една наша усмивка може да промени изцяло живота на непознат за нас човек, една дума също. С какво и как  променяме хода на събитията е едва ли въпрос, на който ще можем да си отговорим приживе, поради простата причина, че не може да си обективен наблюдател на система, която те обгръща и обхваща в целостта си.
 - Живей така, че и гробарите за теб да плачат! - ми казаха наскоро.
Че за какво да плачат за мен хората? За това, че съм си тръгнал от техният свят и съм отишъл в друг, който не познават и от който ги е страх?
 Защо хората трябва да са тъжни, когато някой умира, За кого повече тъгуват - за него, че го няма или за себе си, които повече няма как да се възползват от присъствието му в живота им?
 Не ме е страх да умра - в Смъртта няма нищо плашещо и страшно.
 Страх ме е донякъде от болката, която познавам в различните й измерения. Не ми се иска да се разделям с хората, които обичам и за които не знам, как ще ги посещавам след това. Иска ми се просто да живея, защото донякъде съм опознал живота и съм се научил да го харесвам, но защо това, което отчасти познавам да ме кара да се страхувам от това, което не познавам - смъртта? Само, защото не я познавам добре ли?
 Едва ли?
 Всяка една вечер аз умирам и всяка една сутрин се събуждам отново за живот.
 И след като всеки един ден от живота си съм умирал и съм се раждал отново, от какво точно трябва да ме е страх тогава?
 Освен от собствените ми страхове.
  
 Така че...

 Когато гроб ми изкопаят,
 а мен положат в пръстта -
 за мен не искам да ридаят
 изпращайки ме в смъртта.

 През прагът нейн ще мина смело -
облян в призрачна си светлина.
 Захващайки се с моето си дело - 
 разкривайки Живота след смъртта.

 Животът, просто... вечен кръговрат е -
 дори  живян и  със затворени очи.
 Животът сякаш, просто си нехае  -
 за нашите съмнения, болки и мечти.

 Затуй - Пристъпяй  друже смело!
 Върви напред, с гордо вдигната глава!
 Смъртта...    е просто вододела -
 антракта кратък в нашата Съдба.



Гласувай:
16



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rustam - Хората не обичат да се замислят
18.08.2011 18:43
върху това, че всъщност след смъртта си, остават в спомена и любовта на едва 2-3 най-близки.
В това ни убеждава всекидневно реалността. Излезеш ли оит тоя свят, споменът за теб избледнява много бързо в сазнанието на приятели, колеги, познати и роднини.
Оставаш само в паметта на най-добрия приятел, на децата си и на любимия човек(ако наистина те е обичал)
Сетих се покрай написаното, че в онази приказка на Андерсен, Оле Затвориочички, представя на малкия Ялмар Смъртта като свой брат
цитирай
2. valsodar - Донякъде страхът от смърта е про...
18.08.2011 18:53
Донякъде страхът от смърта е продиктуван от факта, че виждаме живота около нас единствено през собствените си очи и го възприемаме като съществуващ единствено за да ни радва нас самите. Приемаме за добро, всичко угодно за нас и за лошо, всичко което не искаме да ни се случи. Знаем много малко всъщност за живота и точно това ни невежество ни кара да се страхуваме от неговият край, съзнавайки, че ще си тръгнем далеч по-невежи за него от момента в който сме се родили за живот.

А животът, просто е един низ от събития, които ти се случват докато изминаваш своят път във времето. Даващ ти възможност да се учиш и също така даващ ти свободата да си умреш невеж.
Не е страшно това да умреш.
Страшното е да не си живял.
Да не си обичал, да не си се радвал на светът около теб, да си стискал здраво затворени от страх очите си, когато животът е поднасял даровете си пред теб.
цитирай
3. vania23 - Kаквото и да кажа по темата,
18.08.2011 19:12
ще е неуместно. Лична е много.
И все пак - смъртта не ме плаши. Имам деца - едното много малко още. Ще имат нужда от мен. Това е, което ме притеснява.
Смъртта е просто естествена. Тук сме за малко, за много, много малко.
цитирай
4. kasnaprolet9999 - Говориш така, сякаш си свършил р...
18.08.2011 20:19
Говориш така, сякаш си свършил работата си на този свят и си научил урока си. Звучи логично, но нещо липсва, а то е че утре може да бъде по-хубаво от днес и ти няма да можеш да го усетиш, липсва надеждата. Изпаднал си в мрачно настроение...е...случва се на много от нас, а причини колкото искаш. Гледай по-бодро на живота, намери си бутрак и пийни от него, сигурно го има около язовирите :))))
цитирай
5. valsodar - Защо да ми е мрачно настроението - ...
18.08.2011 20:38
Защо да ми е мрачно настроението - напротив, доста си е ведро то.
Как инак бих ценил живота, ако го нямах този си ищах да го живея?
А за смъртта, какво толкова плашещо има в темата, освен собствените ни страхове около нея?
цитирай
6. darcy - Според мен
19.08.2011 12:10
повечето хора се страхуват от смъртта по-скоро заради съпътстващата я физическа болка. На второ място заради страхът, че няма да ги има. Преодолеят ли се тези два фактора, всичко ще е ок.
цитирай
7. gothic - Радо,
19.08.2011 12:16
от смъртта се страхуват тези, които имат усещането че не живеят пълноценен живот. Така мисля аз и ми се струва, че съм прав....
цитирай
8. blogena - Това с гробовете винаги ме е разстройвало...
19.08.2011 17:24
За предпочитане е да ме разпръснат над някое хубаво място...

Не си прав Готик!

Тези които има какво да губят се страхуват щат не щат...
Другите отдавна са мъртви душевно ...и им е все тая как живеят и дали ...

Как се престарши да пуснеш стих? Твой ?

"Захващайки се с моето си дело -
разкривайки Живота след смъртта."

ей, в тоя живот след смъртта най не вярвам ;)

цитирай
9. valsodar - Така е
19.08.2011 19:18
gothic написа:
от смъртта се страхуват тези, които имат усещането че не живеят пълноценен живот. Така мисля аз и ми се струва, че съм прав....


Донякъде това е следствие от усещането гонещо ни през целият ни живот, че все нещо не успяваме да свършим, все нещо изтърваме и все за някъде сме закъснели. Динамиката на съвременният човек, наместо да му спести време за пълноценни изживявания, просто го изяжда в разпиляването му за хиляди маловажни и несъществени неща. В преследването на цели изкуствено му насадени като важни в неговият живот. От там и усещането, че живее непълноценно и съответно големият страх, че когато й да умреш, все ще си губещият.
цитирай
10. valsodar - Така са си в съзвучие нещата
19.08.2011 19:21
blogena написа:

Как се престарши да пуснеш стих? Твой ?

"Захващайки се с моето си дело -
разкривайки Живота след смъртта." -ей, в тоя живот след смъртта най не вярвам



В съзвучие са си прозата и стихът, взаимно се допълват и правят идеята завършена. Не гоня в случая съвършенство на постройката, а пълнота на идеята. А щом това е правилният начин, защо да не го използвам?
От кумова срама ли?
Мога - правя го.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7392487
Постинги: 1738
Коментари: 18276
Гласове: 27880
Архив