Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.05.2012 21:48 - Пълен Идиот!
Автор: valsodar Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5916 Коментари: 11 Гласове:
20

Последна промяна: 04.05.2012 22:24

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  Бинтован съм, като току що завърнал се от тежко и кръвопролитно сражение. Човек отстрани да ме погледне и ще се уплаши - тоя клали ли са го, драли ли са го или нещо много лошо му се е случило, че така да го бинтоват от китката до лакътя?
  А тя превръзката си изглежда внушително и плашещо.
 И да се попиташ - Защо така? -, че и да си отговориш сам - За пореден път да спасявам живот и пак за пореден път аз да си го отнеса.
 Тя ситуацията си е направо комична.
 Казват, че котките имали по девет живота. Е, моят дивак чер е с два в повече благодарение на мен. За което аз си плащам, а не той. С кръв, с кожа и с едни гадни инфекции на раните, благодарение на неговите остри зъбки и ноктенца.
 Първият път, когато си го отнесох го спасявах в Родопите. Бе се сбил с неизвестно животно през нощта, то не бе вой, не бе олелия... На бегом облякох нещо, обух там каквото ми попадне на бос крак и бегом през драките в посока на воя и борбата.
 Горкото горско животинче, ако не е получило инфаркт от зверския шум, който вдигнах косейки драките напряко и от няколкото ми сурвания по мократа хлъзгава трева, то навярно за няколко месеца след това е нямало глас от стрес и уплах.
Когато пристигнах на мястото на събитието, котора бе с наежена опашка като на катерица, с козина настъхнала в обратна посока на косъма и с очи ококорени като на пекинез. Ръмжащ, виещ, направо страхотия неземна. Фъска, хъска, не дава да го приближиш. Криво-ляво успокоих го някак си, поговорихме си нежно по мъжки, та се разбрахме накрая.
 Взех го на ръце и го понесох обратно към палатката, ама тоя път за да не се пребием из урвите и драките, излязох на пътя и лека-полека, цап-царап с Котьо на ръце почти се прибрахме.
 Почти, защото на финалната права ни чакаше Извънземното.
 Неясен силует забулен от призрачна светлина и с почти човешки глас питащ - Намери ли го?
 Призрачната светлина се насочи директно в лицето ми, при което котака подивя от ужас и взе неистово да се мятка в ръцете ми, в желанието по никакъв начин да не споделя съдбата отредена на мен, от този среща зловеща.
Подивя, завъртя се като хлъзгава змиорка, а когато видя, че дори и това не помага си впи острите зъбки в дясната ми ръка, малко над китката. Зъбките му буквално си влязоха в нея, като нож в масло. Усетих нещо като удар от трифазен ток, кога едно от тях се остърга в сухожилието, а друго се заби насреща в коста й. Изревах зверски от болка, с което прекъснах контакта с извънземният разум, който се оказа не дотам разум и в никакъв случай извънземен, а просто милата ми половинка решила да ме посрещне с фенерче в ръката си насреща.
 Теглих една майна на всички домашни любимци от всякакъв пол и характер и отидох да си ближа раните в усамотение. Аптечката изтърбушена, ръката повита в всевъзможни бинтове и марли, котарака изритан обратно в гората, а половинката натирена в палатката, за да не се стига до среднощни саморазправи.
 След час-два болката постихна, котаракът се върна, а с него и част от разсъдъка ми.
 Е, то с това и приключи почивката ми тогава, защото с отекла и подута ръка, в процес на инфектиране, не ти е работа да си стоиш в драките и да съзерцаваш луната, заслушан в песните на славея. Наместо нея, усещаш само една ритмично пулсираща болка, която те кара да псуваш късмета си, акъла си и най-вече обичта към животните, които си тръгнал да спасяваш.
 Е, точно тая пробита ръка, с четири дълбоки инфектирали се дупки от котешки резци в нея ми спаси живота на връщане. На един завой по пътя между Кърджали и Хасково, каращ несвойствено бавно с около 70км/час поради почти напълно изключила от болка дясна ръка, по чудо се разминах с тир, изпреварващ друг тир и носещ се като волна птица в моето платно. С няколко километра в час да бе по-висока скоростта ми, едва ли щях да отбия така плавно и безопасно в банкета и да пусна смъртта да мине на безопасно разстояние покрай мен.
 В тоя миг ясно осъзнах, че понякога това което най-силно ни наранява, всъщност ни и спасява. Дали от самите нас или просто е шега на съдбата, но... простих на котака, простих на половинката, простих и на себе си.
 Седмица - две ръката ми се възстановяваше болезнено бавно, но.. зарасна и случката бе почти напълно забравена.

 До този понеделник.
 Пак сме в балкана, пак на излет и пак с... котака.
 Дреме си диването на задната седалка в колата, защото тоя път нямаше разпъната палатка с легла, на които да си полегне и в тоя момент при мен идва за запознанство едно куче. Куче, ама направо да си го наречем Кучище!
 С глава по-голяма от моята, с лапи като длан на петокласник и с тегло почти колкото моето. Овчарка от страшен вид и едър калибър - каракачанска.
 Красиво, голямо, едро куче, но за сметка на това безкрайно миролюбиво и не по-малко любопитно. Подушихме се, харесахме се, почерпихме се дори с остатъците от храната, а през това време, наш Котьо (Мишо) да вземе да се измъкне от колата скачайки през отвореният прозорец и на свински тръс да ми се понесе към кучето да го бие. Директен и безцеремонен, без инстинкт за самосъхранение или поне елементарно сметка, че песа го превъзхожда поне двадесетократно като тегло и сила. Няма шест - пет!
 Ама ха! Някакъв си ми ти помияр ще му подяжда храната, ще му навлиза в територията и ще му съблазнява домашният любимец ( демек - мен ). Не, няма да минат тия, това си е за бой и то за много бой!
 Ей, едвам го хванах и метнах обратно в колата, преди песът да осъзнае от каква зла участ съм го спасил. Това, че само с едно отваряне на устата му, девет котешки живота щяха от веднъж да си заминат, котака едва ли го е осъзнал, но аз определено си изтръпнах.
 Прибрах Звяра, отправих Красавицата и реших, че на пикника си му е време за щастлив хепи енд. Да, да - ама не! - както казва Петко Бочаров.
 Отворил съм аз багажника, събирам там маси, столове и още що съм понесъл, а то за зла участ Куджо отново се върнал и застанал зад гърба ми кротко и тихо.
 Кротко и тихо си стои песа, ама не и черният демон в колата. Как прескочи от задната седалка през кората и отвореният капак на багажника почти не видях, но по някакво чудо го улових във въздуха, преди да се стовари на песа на главата и да му изтекат животите в един сет.
 Фър-хъс-драс-мяу!
 С няколко завъртания от негова страна на три места вените ми са пробите, още 15 дълбоки дупки цвъркат кръв, а аз от болка пак видях Млечният път през деня.
 И какво в крайна сметка? -  Кучето цяло, котката цяла, а аз надупчен като решето, кръв цвърка на гейзерчета и фонтани, свят от болка ми се вие и то за какво - за поредният спасен живот ли?
 Няма дезинфекции на място, няма антибактериални кремчета, няма пълно щастие и лечение при рани нанесени от котешки ноктенца от нокти и зъби - инфектират се на 100%. Промивах. почиствах, превързвах, компреси налагах, но... инфектираха се и то не само продупчените места, ами си тръгна една пълзяща червенина от лакътя към китката.
 А бе, мамка му стара, тия медицински сестри как така ми се туткат сума ти и време докато ми намерят вените, а котака само с един замах по три наведнъж намира?
 Те така, дорде днес ми направят читава превръзка гледах да се крия от хората.
 Че то, с толкова много дупки около вените, на късоглед наркоман си ме мяза - хем му се ще, ама хем и не може да ги уцели.
Наложи ли са ме сега с една миризлива зловонна смес на Вишневски от която би преминал апетита и на прегладнял до смърт сомалиец, седя си пред компа в очакването на часа до следващият антибиотик и си бия главата в стената с въпроса - А бре Идиот, то бива-бива обич към животните, ама защо поне малко не обичаш и себе си, а?



Гласувай:
20



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Минувачка
04.05.2012 22:07
То всяка любов ранява, ама любовта към котките направо до кръв и кости, м :-)
Ще се оправиш, ама бъди по-внимателен следващия път. Третите опити за убийство по принцип били фатални, защото са успешни :-))
Много смешно си разказал историята въпреки, че не ти е до смях. Скоро четох един интересен анализ на психиатър, който твърди, че една котка в къщи си е супер. Две котки-става, но почва да е леко съмнително. Три и повече котки, това си било вече сериозен психиатричен проблем ( на човека, не на котките, де)
цитирай
2. hinki - ***
04.05.2012 22:12
Няма любов без болка, казал заекът и се хвърлил върху таралежа.
То и твойто на това ми прилича ....
цитирай
3. анонимен - light_elf KALTIN
04.05.2012 22:12
shta skusam kradeco na chujdi roli
цитирай
4. valsodar - Хинки, то моето се е някаква форма на извратен мазохизъм навярно?
04.05.2012 22:26
hinki написа:
Няма любов без болка, казал заекът и се хвърлил върху таралежа.
То и твойто на това ми прилича ....



Разправям на единият доктор, какво ми се е случило, а той ( също коткар ) директно отсече - Режи му главата!
Да де, за бой си е гадинката, ама колкото той, толкова и аз, че не съм предвидил, че нашият си брани територията, брани си и мен, та... какво да го наказвам?

Радвам се, че е жив, че кучето не реши и то да ме бродира, а те раните все ще си зарастнат.
цитирай
5. valsodar - Това ще го цитирам непременно! :)
04.05.2012 22:32
анонимен написа:
Скоро четох един интересен анализ на психиатър, който твърди, че една котка в къщи си е супер. Две котки-става, но почва да е леко съмнително. Три и повече котки, това си било вече сериозен психиатричен проблем ( на човека, не на котките, де)

Неговите са осем, сред които и бащата на моя Мишо, Вичо се казва.
Колко пъти му предлагах да го отърва от останалите , а само Вичо да оставим, че си е пич - страх го е от жена му!
Е, нека ме намрази бре, колко ще ме мрази - година-две, колко?
Ама осем котки в гарсониера, това наистина е прекалено. :)))
цитирай
6. анонимен - Хвърли един поглед на това, ако знаеш руски!
04.05.2012 22:41
http://www.youtube.com/watch?v=u-aHs7wrowI
цитирай
7. valsodar - Мерси - знам!
04.05.2012 22:44
Пускам си го, очертва се да е доста интересно!
цитирай
8. magicktarot - Ха ха, голям смях при тебе, Валсо! :)))))))) Бързо възстановяване ти желая!
05.05.2012 00:26
Много яко си го разказал, е, не е приятно, но така става понякога с любимците! Моята котка, страшно бойна женска, бие всички кучета поред - а към непознати е ужасно свирепа! Виждала съм я да гони огромни кучета-пришълци от територията си! :))) Да чукам на дърво, никога не са я нападали досега. Може би е трябвало да го оставиш котака да се оправи сам, а не да се месиш! Котката си е достоен за уважение звяр...
цитирай
9. valsodar - Бих го оставил, но ако нещо лошо му се ...
05.05.2012 00:38
Бих го оставил, но ако нещо лошо му се бе случило с години не бих си го простил.
Човек постепенно се привързва и в един момент, домашният любимец престава да е просто едно животно, а става нещо много повече от това - приятел, с който се разбирате без думи.
А за приятелите жертвите винаги са оправдани, дори и на моменти да страдаме заради тях.
Все пак, можеше да е много по-зле, нали.

Определено вече има някакъв положителен резултат.
По едно време се бях притеснил, защото като тръгна инфекцията започна една треска с втрисане и температура, а това определено си бяха тревожни симптоми.
За щастие последните 15 години антибиотици не съм приемал никакви, така че приложените за момента дават много добър резултат.
Както си рече доктора днес - Че то и един прост пеницилин да ти бяхме били, при това положение щеше да се оправиш.
Което е добре, защото от дясната си ръка все още имам нужда, има толкова много неща още за вършене... :)
цитирай
10. injir - Патилата с Котьо са невероятни! :) ...
05.05.2012 18:28
Патилата с Котьо са невероятни! :) Всяко зло - за добро. Веднъж си избегнал срещата с Оная с косата, сега пък ще имаш време за мъдруване пред компа.:) Поздрав за написаното!
цитирай
11. thedarkangel1977 - хохохохо. . . ахахахахха. . . е това ...
22.05.2012 18:36
хохохохо...
ахахахахха...

е това вече ме разби...

като тръгваш на пикник...
непременно раница пълна с бинтове, риванол, йод, кис.вода, лепенки...
и едно шишенце с противобяс за котака, и няколко спринцовки.

да не забравяш никога вече !
т'ва е заповед от чернокотковия бог :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7392699
Постинги: 1738
Коментари: 18276
Гласове: 27880
Архив