Постинг
04.05.2012 21:48 -
Пълен Идиот!
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5937 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 04.05.2012 22:24
Прочетен: 5937 Коментари: 11 Гласове:
20
Последна промяна: 04.05.2012 22:24
Бинтован съм, като току що завърнал се от тежко и кръвопролитно сражение. Човек отстрани да ме погледне и ще се уплаши - тоя клали ли са го, драли ли са го или нещо много лошо му се е случило, че така да го бинтоват от китката до лакътя?
А тя превръзката си изглежда внушително и плашещо.
И да се попиташ - Защо така? -, че и да си отговориш сам - За пореден път да спасявам живот и пак за пореден път аз да си го отнеса.
Тя ситуацията си е направо комична.
Казват, че котките имали по девет живота. Е, моят дивак чер е с два в повече благодарение на мен. За което аз си плащам, а не той. С кръв, с кожа и с едни гадни инфекции на раните, благодарение на неговите остри зъбки и ноктенца.
Първият път, когато си го отнесох го спасявах в Родопите. Бе се сбил с неизвестно животно през нощта, то не бе вой, не бе олелия... На бегом облякох нещо, обух там каквото ми попадне на бос крак и бегом през драките в посока на воя и борбата.
Горкото горско животинче, ако не е получило инфаркт от зверския шум, който вдигнах косейки драките напряко и от няколкото ми сурвания по мократа хлъзгава трева, то навярно за няколко месеца след това е нямало глас от стрес и уплах.
Когато пристигнах на мястото на събитието, котора бе с наежена опашка като на катерица, с козина настъхнала в обратна посока на косъма и с очи ококорени като на пекинез. Ръмжащ, виещ, направо страхотия неземна. Фъска, хъска, не дава да го приближиш. Криво-ляво успокоих го някак си, поговорихме си нежно по мъжки, та се разбрахме накрая.
Взех го на ръце и го понесох обратно към палатката, ама тоя път за да не се пребием из урвите и драките, излязох на пътя и лека-полека, цап-царап с Котьо на ръце почти се прибрахме.
Почти, защото на финалната права ни чакаше Извънземното.
Неясен силует забулен от призрачна светлина и с почти човешки глас питащ - Намери ли го?
Призрачната светлина се насочи директно в лицето ми, при което котака подивя от ужас и взе неистово да се мятка в ръцете ми, в желанието по никакъв начин да не споделя съдбата отредена на мен, от този среща зловеща.
Подивя, завъртя се като хлъзгава змиорка, а когато видя, че дори и това не помага си впи острите зъбки в дясната ми ръка, малко над китката. Зъбките му буквално си влязоха в нея, като нож в масло. Усетих нещо като удар от трифазен ток, кога едно от тях се остърга в сухожилието, а друго се заби насреща в коста й. Изревах зверски от болка, с което прекъснах контакта с извънземният разум, който се оказа не дотам разум и в никакъв случай извънземен, а просто милата ми половинка решила да ме посрещне с фенерче в ръката си насреща.
Теглих една майна на всички домашни любимци от всякакъв пол и характер и отидох да си ближа раните в усамотение. Аптечката изтърбушена, ръката повита в всевъзможни бинтове и марли, котарака изритан обратно в гората, а половинката натирена в палатката, за да не се стига до среднощни саморазправи.
След час-два болката постихна, котаракът се върна, а с него и част от разсъдъка ми.
Е, то с това и приключи почивката ми тогава, защото с отекла и подута ръка, в процес на инфектиране, не ти е работа да си стоиш в драките и да съзерцаваш луната, заслушан в песните на славея. Наместо нея, усещаш само една ритмично пулсираща болка, която те кара да псуваш късмета си, акъла си и най-вече обичта към животните, които си тръгнал да спасяваш.
Е, точно тая пробита ръка, с четири дълбоки инфектирали се дупки от котешки резци в нея ми спаси живота на връщане. На един завой по пътя между Кърджали и Хасково, каращ несвойствено бавно с около 70км/час поради почти напълно изключила от болка дясна ръка, по чудо се разминах с тир, изпреварващ друг тир и носещ се като волна птица в моето платно. С няколко километра в час да бе по-висока скоростта ми, едва ли щях да отбия така плавно и безопасно в банкета и да пусна смъртта да мине на безопасно разстояние покрай мен.
В тоя миг ясно осъзнах, че понякога това което най-силно ни наранява, всъщност ни и спасява. Дали от самите нас или просто е шега на съдбата, но... простих на котака, простих на половинката, простих и на себе си.
Седмица - две ръката ми се възстановяваше болезнено бавно, но.. зарасна и случката бе почти напълно забравена.
До този понеделник.
Пак сме в балкана, пак на излет и пак с... котака.
Дреме си диването на задната седалка в колата, защото тоя път нямаше разпъната палатка с легла, на които да си полегне и в тоя момент при мен идва за запознанство едно куче. Куче, ама направо да си го наречем Кучище!
С глава по-голяма от моята, с лапи като длан на петокласник и с тегло почти колкото моето. Овчарка от страшен вид и едър калибър - каракачанска.
Красиво, голямо, едро куче, но за сметка на това безкрайно миролюбиво и не по-малко любопитно. Подушихме се, харесахме се, почерпихме се дори с остатъците от храната, а през това време, наш Котьо (Мишо) да вземе да се измъкне от колата скачайки през отвореният прозорец и на свински тръс да ми се понесе към кучето да го бие. Директен и безцеремонен, без инстинкт за самосъхранение или поне елементарно сметка, че песа го превъзхожда поне двадесетократно като тегло и сила. Няма шест - пет!
Ама ха! Някакъв си ми ти помияр ще му подяжда храната, ще му навлиза в територията и ще му съблазнява домашният любимец ( демек - мен ). Не, няма да минат тия, това си е за бой и то за много бой!
Ей, едвам го хванах и метнах обратно в колата, преди песът да осъзнае от каква зла участ съм го спасил. Това, че само с едно отваряне на устата му, девет котешки живота щяха от веднъж да си заминат, котака едва ли го е осъзнал, но аз определено си изтръпнах.
Прибрах Звяра, отправих Красавицата и реших, че на пикника си му е време за щастлив хепи енд. Да, да - ама не! - както казва Петко Бочаров.
Отворил съм аз багажника, събирам там маси, столове и още що съм понесъл, а то за зла участ Куджо отново се върнал и застанал зад гърба ми кротко и тихо.
Кротко и тихо си стои песа, ама не и черният демон в колата. Как прескочи от задната седалка през кората и отвореният капак на багажника почти не видях, но по някакво чудо го улових във въздуха, преди да се стовари на песа на главата и да му изтекат животите в един сет.
Фър-хъс-драс-мяу!
С няколко завъртания от негова страна на три места вените ми са пробите, още 15 дълбоки дупки цвъркат кръв, а аз от болка пак видях Млечният път през деня.
И какво в крайна сметка? - Кучето цяло, котката цяла, а аз надупчен като решето, кръв цвърка на гейзерчета и фонтани, свят от болка ми се вие и то за какво - за поредният спасен живот ли?
Няма дезинфекции на място, няма антибактериални кремчета, няма пълно щастие и лечение при рани нанесени от котешки ноктенца от нокти и зъби - инфектират се на 100%. Промивах. почиствах, превързвах, компреси налагах, но... инфектираха се и то не само продупчените места, ами си тръгна една пълзяща червенина от лакътя към китката.
А бе, мамка му стара, тия медицински сестри как така ми се туткат сума ти и време докато ми намерят вените, а котака само с един замах по три наведнъж намира?
Те така, дорде днес ми направят читава превръзка гледах да се крия от хората.
Че то, с толкова много дупки около вените, на късоглед наркоман си ме мяза - хем му се ще, ама хем и не може да ги уцели.
Наложи ли са ме сега с една миризлива зловонна смес на Вишневски от която би преминал апетита и на прегладнял до смърт сомалиец, седя си пред компа в очакването на часа до следващият антибиотик и си бия главата в стената с въпроса - А бре Идиот, то бива-бива обич към животните, ама защо поне малко не обичаш и себе си, а?
А тя превръзката си изглежда внушително и плашещо.
И да се попиташ - Защо така? -, че и да си отговориш сам - За пореден път да спасявам живот и пак за пореден път аз да си го отнеса.
Тя ситуацията си е направо комична.
Казват, че котките имали по девет живота. Е, моят дивак чер е с два в повече благодарение на мен. За което аз си плащам, а не той. С кръв, с кожа и с едни гадни инфекции на раните, благодарение на неговите остри зъбки и ноктенца.
Първият път, когато си го отнесох го спасявах в Родопите. Бе се сбил с неизвестно животно през нощта, то не бе вой, не бе олелия... На бегом облякох нещо, обух там каквото ми попадне на бос крак и бегом през драките в посока на воя и борбата.
Горкото горско животинче, ако не е получило инфаркт от зверския шум, който вдигнах косейки драките напряко и от няколкото ми сурвания по мократа хлъзгава трева, то навярно за няколко месеца след това е нямало глас от стрес и уплах.
Когато пристигнах на мястото на събитието, котора бе с наежена опашка като на катерица, с козина настъхнала в обратна посока на косъма и с очи ококорени като на пекинез. Ръмжащ, виещ, направо страхотия неземна. Фъска, хъска, не дава да го приближиш. Криво-ляво успокоих го някак си, поговорихме си нежно по мъжки, та се разбрахме накрая.
Взех го на ръце и го понесох обратно към палатката, ама тоя път за да не се пребием из урвите и драките, излязох на пътя и лека-полека, цап-царап с Котьо на ръце почти се прибрахме.
Почти, защото на финалната права ни чакаше Извънземното.
Неясен силует забулен от призрачна светлина и с почти човешки глас питащ - Намери ли го?
Призрачната светлина се насочи директно в лицето ми, при което котака подивя от ужас и взе неистово да се мятка в ръцете ми, в желанието по никакъв начин да не споделя съдбата отредена на мен, от този среща зловеща.
Подивя, завъртя се като хлъзгава змиорка, а когато видя, че дори и това не помага си впи острите зъбки в дясната ми ръка, малко над китката. Зъбките му буквално си влязоха в нея, като нож в масло. Усетих нещо като удар от трифазен ток, кога едно от тях се остърга в сухожилието, а друго се заби насреща в коста й. Изревах зверски от болка, с което прекъснах контакта с извънземният разум, който се оказа не дотам разум и в никакъв случай извънземен, а просто милата ми половинка решила да ме посрещне с фенерче в ръката си насреща.
Теглих една майна на всички домашни любимци от всякакъв пол и характер и отидох да си ближа раните в усамотение. Аптечката изтърбушена, ръката повита в всевъзможни бинтове и марли, котарака изритан обратно в гората, а половинката натирена в палатката, за да не се стига до среднощни саморазправи.
След час-два болката постихна, котаракът се върна, а с него и част от разсъдъка ми.
Е, то с това и приключи почивката ми тогава, защото с отекла и подута ръка, в процес на инфектиране, не ти е работа да си стоиш в драките и да съзерцаваш луната, заслушан в песните на славея. Наместо нея, усещаш само една ритмично пулсираща болка, която те кара да псуваш късмета си, акъла си и най-вече обичта към животните, които си тръгнал да спасяваш.
Е, точно тая пробита ръка, с четири дълбоки инфектирали се дупки от котешки резци в нея ми спаси живота на връщане. На един завой по пътя между Кърджали и Хасково, каращ несвойствено бавно с около 70км/час поради почти напълно изключила от болка дясна ръка, по чудо се разминах с тир, изпреварващ друг тир и носещ се като волна птица в моето платно. С няколко километра в час да бе по-висока скоростта ми, едва ли щях да отбия така плавно и безопасно в банкета и да пусна смъртта да мине на безопасно разстояние покрай мен.
В тоя миг ясно осъзнах, че понякога това което най-силно ни наранява, всъщност ни и спасява. Дали от самите нас или просто е шега на съдбата, но... простих на котака, простих на половинката, простих и на себе си.
Седмица - две ръката ми се възстановяваше болезнено бавно, но.. зарасна и случката бе почти напълно забравена.
До този понеделник.
Пак сме в балкана, пак на излет и пак с... котака.
Дреме си диването на задната седалка в колата, защото тоя път нямаше разпъната палатка с легла, на които да си полегне и в тоя момент при мен идва за запознанство едно куче. Куче, ама направо да си го наречем Кучище!
С глава по-голяма от моята, с лапи като длан на петокласник и с тегло почти колкото моето. Овчарка от страшен вид и едър калибър - каракачанска.
Красиво, голямо, едро куче, но за сметка на това безкрайно миролюбиво и не по-малко любопитно. Подушихме се, харесахме се, почерпихме се дори с остатъците от храната, а през това време, наш Котьо (Мишо) да вземе да се измъкне от колата скачайки през отвореният прозорец и на свински тръс да ми се понесе към кучето да го бие. Директен и безцеремонен, без инстинкт за самосъхранение или поне елементарно сметка, че песа го превъзхожда поне двадесетократно като тегло и сила. Няма шест - пет!
Ама ха! Някакъв си ми ти помияр ще му подяжда храната, ще му навлиза в територията и ще му съблазнява домашният любимец ( демек - мен ). Не, няма да минат тия, това си е за бой и то за много бой!
Ей, едвам го хванах и метнах обратно в колата, преди песът да осъзнае от каква зла участ съм го спасил. Това, че само с едно отваряне на устата му, девет котешки живота щяха от веднъж да си заминат, котака едва ли го е осъзнал, но аз определено си изтръпнах.
Прибрах Звяра, отправих Красавицата и реших, че на пикника си му е време за щастлив хепи енд. Да, да - ама не! - както казва Петко Бочаров.
Отворил съм аз багажника, събирам там маси, столове и още що съм понесъл, а то за зла участ Куджо отново се върнал и застанал зад гърба ми кротко и тихо.
Кротко и тихо си стои песа, ама не и черният демон в колата. Как прескочи от задната седалка през кората и отвореният капак на багажника почти не видях, но по някакво чудо го улових във въздуха, преди да се стовари на песа на главата и да му изтекат животите в един сет.
Фър-хъс-драс-мяу!
С няколко завъртания от негова страна на три места вените ми са пробите, още 15 дълбоки дупки цвъркат кръв, а аз от болка пак видях Млечният път през деня.
И какво в крайна сметка? - Кучето цяло, котката цяла, а аз надупчен като решето, кръв цвърка на гейзерчета и фонтани, свят от болка ми се вие и то за какво - за поредният спасен живот ли?
Няма дезинфекции на място, няма антибактериални кремчета, няма пълно щастие и лечение при рани нанесени от котешки ноктенца от нокти и зъби - инфектират се на 100%. Промивах. почиствах, превързвах, компреси налагах, но... инфектираха се и то не само продупчените места, ами си тръгна една пълзяща червенина от лакътя към китката.
А бе, мамка му стара, тия медицински сестри как така ми се туткат сума ти и време докато ми намерят вените, а котака само с един замах по три наведнъж намира?
Те така, дорде днес ми направят читава превръзка гледах да се крия от хората.
Че то, с толкова много дупки около вените, на късоглед наркоман си ме мяза - хем му се ще, ама хем и не може да ги уцели.
Наложи ли са ме сега с една миризлива зловонна смес на Вишневски от която би преминал апетита и на прегладнял до смърт сомалиец, седя си пред компа в очакването на часа до следващият антибиотик и си бия главата в стената с въпроса - А бре Идиот, то бива-бива обич към животните, ама защо поне малко не обичаш и себе си, а?
1.
анонимен -
Минувачка
04.05.2012 22:07
04.05.2012 22:07
То всяка любов ранява, ама любовта към котките направо до кръв и кости, м :-)
Ще се оправиш, ама бъди по-внимателен следващия път. Третите опити за убийство по принцип били фатални, защото са успешни :-))
Много смешно си разказал историята въпреки, че не ти е до смях. Скоро четох един интересен анализ на психиатър, който твърди, че една котка в къщи си е супер. Две котки-става, но почва да е леко съмнително. Три и повече котки, това си било вече сериозен психиатричен проблем ( на човека, не на котките, де)
цитирайЩе се оправиш, ама бъди по-внимателен следващия път. Третите опити за убийство по принцип били фатални, защото са успешни :-))
Много смешно си разказал историята въпреки, че не ти е до смях. Скоро четох един интересен анализ на психиатър, който твърди, че една котка в къщи си е супер. Две котки-става, но почва да е леко съмнително. Три и повече котки, това си било вече сериозен психиатричен проблем ( на човека, не на котките, де)
Няма любов без болка, казал заекът и се хвърлил върху таралежа.
То и твойто на това ми прилича ....
цитирайТо и твойто на това ми прилича ....
3.
анонимен -
light_elf KALTIN
04.05.2012 22:12
04.05.2012 22:12
shta skusam kradeco na chujdi roli
цитирайhinki написа:
Няма любов без болка, казал заекът и се хвърлил върху таралежа.
То и твойто на това ми прилича ....
То и твойто на това ми прилича ....
Разправям на единият доктор, какво ми се е случило, а той ( също коткар ) директно отсече - Режи му главата!
Да де, за бой си е гадинката, ама колкото той, толкова и аз, че не съм предвидил, че нашият си брани територията, брани си и мен, та... какво да го наказвам?
Радвам се, че е жив, че кучето не реши и то да ме бродира, а те раните все ще си зарастнат.
анонимен написа:
Скоро четох един интересен анализ на психиатър, който твърди, че една котка в къщи си е супер. Две котки-става, но почва да е леко съмнително. Три и повече котки, това си било вече сериозен психиатричен проблем ( на човека, не на котките, де)
Неговите са осем, сред които и бащата на моя Мишо, Вичо се казва.
Колко пъти му предлагах да го отърва от останалите , а само Вичо да оставим, че си е пич - страх го е от жена му!
Е, нека ме намрази бре, колко ще ме мрази - година-две, колко?
Ама осем котки в гарсониера, това наистина е прекалено. :)))
6.
анонимен -
Хвърли един поглед на това, ако знаеш руски!
04.05.2012 22:41
04.05.2012 22:41
http://www.youtube.com/watch?v=u-aHs7wrowI
цитирайПускам си го, очертва се да е доста интересно!
цитирай
8.
magicktarot -
Ха ха, голям смях при тебе, Валсо! :)))))))) Бързо възстановяване ти желая!
05.05.2012 00:26
05.05.2012 00:26
Много яко си го разказал, е, не е приятно, но така става понякога с любимците! Моята котка, страшно бойна женска, бие всички кучета поред - а към непознати е ужасно свирепа! Виждала съм я да гони огромни кучета-пришълци от територията си! :))) Да чукам на дърво, никога не са я нападали досега. Може би е трябвало да го оставиш котака да се оправи сам, а не да се месиш! Котката си е достоен за уважение звяр...
цитирайБих го оставил, но ако нещо лошо му се бе случило с години не бих си го простил.
Човек постепенно се привързва и в един момент, домашният любимец престава да е просто едно животно, а става нещо много повече от това - приятел, с който се разбирате без думи.
А за приятелите жертвите винаги са оправдани, дори и на моменти да страдаме заради тях.
Все пак, можеше да е много по-зле, нали.
Определено вече има някакъв положителен резултат.
По едно време се бях притеснил, защото като тръгна инфекцията започна една треска с втрисане и температура, а това определено си бяха тревожни симптоми.
За щастие последните 15 години антибиотици не съм приемал никакви, така че приложените за момента дават много добър резултат.
Както си рече доктора днес - Че то и един прост пеницилин да ти бяхме били, при това положение щеше да се оправиш.
Което е добре, защото от дясната си ръка все още имам нужда, има толкова много неща още за вършене... :)
цитирайЧовек постепенно се привързва и в един момент, домашният любимец престава да е просто едно животно, а става нещо много повече от това - приятел, с който се разбирате без думи.
А за приятелите жертвите винаги са оправдани, дори и на моменти да страдаме заради тях.
Все пак, можеше да е много по-зле, нали.
Определено вече има някакъв положителен резултат.
По едно време се бях притеснил, защото като тръгна инфекцията започна една треска с втрисане и температура, а това определено си бяха тревожни симптоми.
За щастие последните 15 години антибиотици не съм приемал никакви, така че приложените за момента дават много добър резултат.
Както си рече доктора днес - Че то и един прост пеницилин да ти бяхме били, при това положение щеше да се оправиш.
Което е добре, защото от дясната си ръка все още имам нужда, има толкова много неща още за вършене... :)
Патилата с Котьо са невероятни! :) Всяко зло - за добро. Веднъж си избегнал срещата с Оная с косата, сега пък ще имаш време за мъдруване пред компа.:) Поздрав за написаното!
цитирайхохохохо...
ахахахахха...
е това вече ме разби...
като тръгваш на пикник...
непременно раница пълна с бинтове, риванол, йод, кис.вода, лепенки...
и едно шишенце с противобяс за котака, и няколко спринцовки.
да не забравяш никога вече !
т'ва е заповед от чернокотковия бог :)
цитирайахахахахха...
е това вече ме разби...
като тръгваш на пикник...
непременно раница пълна с бинтове, риванол, йод, кис.вода, лепенки...
и едно шишенце с противобяс за котака, и няколко спринцовки.
да не забравяш никога вече !
т'ва е заповед от чернокотковия бог :)
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 27883
Блогрол
1. най-доброто до тук
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът