Постинг
02.08.2012 09:04 -
Дозиране на Истината
Ако Истината бе толкова ценна за нас, бихме ли бягали постоянно от нея?
Хората ги е страх от Истината, защото единствено тя може да убие илюзиите им, които им помагат да живеят по-леко. Перефразирам леко Ницше, не защото съм несъгласен с него, а защото си мисля, че така мисълта му е по-разбираема за мен.
Говорим за Истината, вярваме в Истината, а в крайна сметка не искаме да я възприемем за такава. Наместо нея, предпочитаме удобната Лъжа, която ни помага да живеем по-леко, да се примиряваме със случващото се и да гледаме ведро в бъдещето си напред.
Причината за това е проста и е обяснена по-горе.
Още с първите си стъпки в Речта попиваме неистини. Къде интуитивно, къде съзнателно с течение на времето започваме да ги разпознаваме, но дотолкова сме свикнали да живеем с тях, да мислим чрез тях, че някак си започваме да ги възприемаме като нещо напълно естествено, като фалша в поведението си, правилата за добрият тон, налагащи ти често да изричаш откровени неистини за да не нараниш отсрещната страна, а и най-вече да предпазиш себе си.
Колцина от нас са запазили приятелите си, изричайки истинското си мнение за тях в лицето им? Колцина от нас са останали такива, чувайки я от отсрещната страна?
Дори и образът, който сме си изградили за самите нас е дотолкова изпълнен с неистини, че в моменти на съдбовни обрати се чувстваме безпомощни да се приемем за такива, каквито реално сме.
За какво ли ни е Истината в крайна сметка?
За да ни направи свободни, както е в посланието от Библията?
А някой питал ли ни е, дали наистина искаме да сме свободни?
Не, Човечеството в своята преобладаваща част не иска да е свободно, то иска да е Щастливо!
А щастието в повечето случаи е несъвместимо с истината. Тя е токсична за нашата съвест, за нашият социален живот, за близкото и далечното ни обкръжение. Просто все още нямаме изградена своята поносимост към нея.
И може би, единственият изход пред нас за да сме хем щастливи, хем и истинни е да започнем да привикваме на малки дози с нея, както са привиквали френските крале към арсена.
Да приемем, че не сме съвършенни, че идеализираният ни самообраз не е нашият истински, а наложен ни отвън като модел за подражание, целящ да ни направи безобидни за околните.
Да допуснем, че можем да грешим и да разберем, че чрез грешките си също се развиваме, чрез поуките и опита, който може да извлечем от тях.
Та дори и част от тях да са в казване на истината.
На малки дози, като за начало.
Хората ги е страх от Истината, защото единствено тя може да убие илюзиите им, които им помагат да живеят по-леко. Перефразирам леко Ницше, не защото съм несъгласен с него, а защото си мисля, че така мисълта му е по-разбираема за мен.
Говорим за Истината, вярваме в Истината, а в крайна сметка не искаме да я възприемем за такава. Наместо нея, предпочитаме удобната Лъжа, която ни помага да живеем по-леко, да се примиряваме със случващото се и да гледаме ведро в бъдещето си напред.
Причината за това е проста и е обяснена по-горе.
Още с първите си стъпки в Речта попиваме неистини. Къде интуитивно, къде съзнателно с течение на времето започваме да ги разпознаваме, но дотолкова сме свикнали да живеем с тях, да мислим чрез тях, че някак си започваме да ги възприемаме като нещо напълно естествено, като фалша в поведението си, правилата за добрият тон, налагащи ти често да изричаш откровени неистини за да не нараниш отсрещната страна, а и най-вече да предпазиш себе си.
Колцина от нас са запазили приятелите си, изричайки истинското си мнение за тях в лицето им? Колцина от нас са останали такива, чувайки я от отсрещната страна?
Дори и образът, който сме си изградили за самите нас е дотолкова изпълнен с неистини, че в моменти на съдбовни обрати се чувстваме безпомощни да се приемем за такива, каквито реално сме.
За какво ли ни е Истината в крайна сметка?
За да ни направи свободни, както е в посланието от Библията?
А някой питал ли ни е, дали наистина искаме да сме свободни?
Не, Човечеството в своята преобладаваща част не иска да е свободно, то иска да е Щастливо!
А щастието в повечето случаи е несъвместимо с истината. Тя е токсична за нашата съвест, за нашият социален живот, за близкото и далечното ни обкръжение. Просто все още нямаме изградена своята поносимост към нея.
И може би, единственият изход пред нас за да сме хем щастливи, хем и истинни е да започнем да привикваме на малки дози с нея, както са привиквали френските крале към арсена.
Да приемем, че не сме съвършенни, че идеализираният ни самообраз не е нашият истински, а наложен ни отвън като модел за подражание, целящ да ни направи безобидни за околните.
Да допуснем, че можем да грешим и да разберем, че чрез грешките си също се развиваме, чрез поуките и опита, който може да извлечем от тях.
Та дори и част от тях да са в казване на истината.
На малки дози, като за начало.
1.
анонимен -
KALTIN
02.08.2012 09:14
02.08.2012 09:14
pishete i se derete nqma koi da vi 4ue :)
цитирай
2.
анонимен -
KALTIN
02.08.2012 09:17
02.08.2012 09:17
eto tova e balgarskiq bog toi ne e nito jenska kurva nito majka toi nqma pol toi e katerzis toi ne e budist hristiqnin evrein ili pro4ie toi e vsi4ko i ni6to toi e edin i miliardi nikoi ne znae ot kade idva i nikoi nikoga ne e use6tal palnata mu mo6t koqto e bezpredelna
цитирайИстината е, че не знаем какво искаме... Поздрави!
цитирайЧовек иска да е щастлив, не свободен. Свободата не винаги означава щастие. А щастието е доста субективна категория. Свободата също, между другото.
цитирайИстина, свобода , щастие - нещо като за яйцето и кокошката...
цитирай
6.
анонимен -
minio uishiba
02.08.2012 11:46
02.08.2012 11:46
iasno kaji koi e nicshe ve kopele ,peatr danov/razputin.jelko ce samo mu udryazak ia dedo ushiba:P a ne i kabesata.
цитирай
7.
анонимен -
minio
02.08.2012 11:50
02.08.2012 11:50
da ma aktiori lajli nali obrazite ostavat v saznanieto i se raparcatosvate ludi hora igra l karal i se misli za kral e za prosti utki nre e nujno da gi igrite :p.
цитирайИстината в материалния свят(обективната) или в нематериалното(субективната). Нали знаеш, че истината в точно зададен момент от времето и за единия и за другия свят е по-средата ?! Щом обаче залагаме някаква "мяра" (по-средата) значи в друг момент тази позиция (средна) може да бъде и по-горе, и по-долу, в ляво, в дясно ? Значи приемаме, че една от основните нейни характеристика е динамична, а това вече означава относителност на истината. затова, казваме, че истината е относителна. Единствената "абсолютна" истина съществува и се дефинира с понятието "абсолютно" НИЩО. Който успее точно да открие, дефинира и докаже НИЩОТО, то значи той ще е открил отговорът на Вечния въпрос за произхода на живота и Вселената, т.е. тези 96 % неизвестност. Това няма как да стане само с адронни колайдери и пр...но това са други теми.
цитирай
9.
анонимен -
minio
02.08.2012 11:52
02.08.2012 11:52
rei de kato kazva muha v med nei greh da laijec nevernik hristianin a vii men se osrahte da me lajete?a koi lajete sebes i e ne brat si ne ste mi brtay bratya s ami hristianite ,muslm<nski zmii.valci gayove nali haha .tei de aljecs li nekoi naci mu neacs doverie ,a jenote sigyr ne moite dlajete ,mila izneveri li mi i kolko pati,mi samo edin apt s cel fytbolen otbor mili.
цитирай
10.
анонимен -
Да не си се запопил?
02.08.2012 12:12
02.08.2012 12:12
Да не си се запопил?
цитирайКаква е истина и колко вида истини има.
Па какво и как да я разпознаваме.
Казано като истина за мен, в Библията не се срещат често такива
Пълна е с неистини, като като цигански юрган с бълхи....
ТОВА, КОЕТО ЗА ЕДИН Е СВЯТА ИСТИНА, ЗА ОСТАНАЛИТЕ ЧЕСТО СИ Е ЧИСТА ЛЪЖА. Защо?
Има ли, и кой са универсалните параметри на истината, като такава.
ИМА ЛИ УНИВЕРСАЛНИ ИСТИНИ.
Истината подлежи ли на промяна, или остава вечна и неизменна.
И пр., и пр.
цитирайПа какво и как да я разпознаваме.
Казано като истина за мен, в Библията не се срещат често такива
Пълна е с неистини, като като цигански юрган с бълхи....
ТОВА, КОЕТО ЗА ЕДИН Е СВЯТА ИСТИНА, ЗА ОСТАНАЛИТЕ ЧЕСТО СИ Е ЧИСТА ЛЪЖА. Защо?
Има ли, и кой са универсалните параметри на истината, като такава.
ИМА ЛИ УНИВЕРСАЛНИ ИСТИНИ.
Истината подлежи ли на промяна, или остава вечна и неизменна.
И пр., и пр.
12.
анонимен -
999
02.08.2012 13:11
02.08.2012 13:11
Илюзиите, лъжата за индивида са подобни на пашкула за какавидата. Тя (лъжата) защитава незрялата, недоразвита душа. По едно време, обаче, пашкулът почва да отеснява на ларвата/душата, почва да я стяга. В следващ момент от развитието си тя, душата преодолява ограниченията (вече) на пашкула и отлита свободна, по широкия свят на истината.
Та прав си за дозирането. При египетските посвещения се е знаело, че кандиатът, който не е готов, а повдигне булото на Изида, умира гърчейки се, с гримаса на най-голям ужас на лицето и с моментално побеляла коса.
цитирайТа прав си за дозирането. При египетските посвещения се е знаело, че кандиатът, който не е готов, а повдигне булото на Изида, умира гърчейки се, с гримаса на най-голям ужас на лицето и с моментално побеляла коса.
Да, полемиката наистина може да тръгне във всевъзможни посоки.
Към Малката и Голямата истина, чийто размер зависи изцяло от способността ни да я възприемаме и от ума ни да я осмисли.
Към Субективната и Обективната истина или към това, доколко намирайки се в една среда, можем да гледаме към нея и от позицията на външен наблюдател.
Към чисто логическата ни поносимост към Истината - нерядко мисловният ни модел я отхвърля като алогична, ако тя не се вписва в него и няма връзка с работните ни аксиоми.
Към нашата културна обремененост - ние ползваме гръко-римската логика, а не източната, като това нерядко води до пълно неразбиране на поведението на хора от други култури и сблъсък на мирогледи между страни, всяка от която е напълно права за себе си, с нейното си виждане за Истината.
Доколко Истината е познаваема зависи изцяло от свободният ни капацитет за знания, с който разполагаме. Тясно скроените ще възприемат далеч по-малки дози от нея, от тези с широк и разкрепостен мироглед.
И какво е истината, ако не верен отговор на въпросите ни към света около нас?
цитирайКъм Малката и Голямата истина, чийто размер зависи изцяло от способността ни да я възприемаме и от ума ни да я осмисли.
Към Субективната и Обективната истина или към това, доколко намирайки се в една среда, можем да гледаме към нея и от позицията на външен наблюдател.
Към чисто логическата ни поносимост към Истината - нерядко мисловният ни модел я отхвърля като алогична, ако тя не се вписва в него и няма връзка с работните ни аксиоми.
Към нашата културна обремененост - ние ползваме гръко-римската логика, а не източната, като това нерядко води до пълно неразбиране на поведението на хора от други култури и сблъсък на мирогледи между страни, всяка от която е напълно права за себе си, с нейното си виждане за Истината.
Доколко Истината е познаваема зависи изцяло от свободният ни капацитет за знания, с който разполагаме. Тясно скроените ще възприемат далеч по-малки дози от нея, от тези с широк и разкрепостен мироглед.
И какво е истината, ако не верен отговор на въпросите ни към света около нас?
Имам явно още много и да мисля :)
Не ми се разтягат локуми, но все пак ще кажа, че съм на етап, на който съм повярвала, че евентуално истината може да ме сдобри с всеки един аспект от света, хората и себе си и да ми помогне да заживея в съгласие и хармония с тях. Постигна ли това, то ще съм постигнала и свободата.
Как точно ще го направя обаче, не знам :)
цитирайНе ми се разтягат локуми, но все пак ще кажа, че съм на етап, на който съм повярвала, че евентуално истината може да ме сдобри с всеки един аспект от света, хората и себе си и да ми помогне да заживея в съгласие и хармония с тях. Постигна ли това, то ще съм постигнала и свободата.
Как точно ще го направя обаче, не знам :)
Може би чрез Знанията носени от Истината, които в един момент с натрупването им преминават в Мъдрост, а именно тя е тази, която ни помага да живеем в мир със себе си, с вътрешният си и заобикалящ ни свят?
цитирай Истината е като решение за определена задача - за определено условие има определен верен отговор (Истина). Променяйки условията, променя се и отговора.
Това е истината за Вечната и Временна истина - според времето, в което са стабилни първоначалните ни изходни условия, ще е стабилен и резултата им.
Ние се намираме във вселена работеща с едни точно определени закони на поведение -в нея са валидни точно определени причинно-следствени връзки (истина). В друга Вселена, с други закони, ще е валидна друга Истина, но в крайна сметка всички те ще са подчинени на причинно-следствените си връзки ( истина ).
:)))
цитирайТова е истината за Вечната и Временна истина - според времето, в което са стабилни първоначалните ни изходни условия, ще е стабилен и резултата им.
Ние се намираме във вселена работеща с едни точно определени закони на поведение -в нея са валидни точно определени причинно-следствени връзки (истина). В друга Вселена, с други закони, ще е валидна друга Истина, но в крайна сметка всички те ще са подчинени на причинно-следствените си връзки ( истина ).
:)))
17.
анонимен -
дядо казваше:
02.08.2012 13:34
02.08.2012 13:34
По лесно се живее с една горчива истина,отколкото със сто сладки лъжи!
цитирайне подлежи на изчерпатерно точно дефиниране. Успоредни категории са "добро" и "зло". В същото време, ако използуваме доброто и злото, като аргументи за да дефинираме нещото, наречено "морал",то веднага ще се сблъскаме с въпросите : колко вида истини има. Затова казах, че е относителна (истината). Ти правилно и точно си го казал : "това, което за един е истина, за ......(да не повтарям и аз), което означава, че в най-общ план нямя универсални истини. Има, обаче норми, дадености и пр., които единствено в определен участък от време и пространство се възприемат СУБЕКТИВНО като универсални истини. Защото нормата е въпрос на възприятие на твърдение (хипо-теза), което чрез доказателство е прието за теза, която теза е общовъзприета за норма, т.е. един вид "узаконена" вече относителна, но универсална истина. Редно е да дам и пример, нали ? Въпрос : Истина ли е, че Слънцето изгрява ? - НЕ ! Защото Слънцето постоянно грее, въпреки че субекта възприема и регистрира "изгрев", тъй като Слънцето не се върти по орбита около Земята, а Земята се върти около собствена ос и същевременно около него. Това е даказала науката и ето къде е нормата, възприета като универсална истина. В същото време, обаче за субекта тази истина в друг участък от пространство и време не е универсална (това че Слънцето постоянно си грее). Защото на отдалеченост от 10000 Светлинни години (примерно) от Слънчевата система, на същия този субект (теоретично) . то той ще установи, че това Слънце въобще не го грее. Може да го грее друга звезда (друго Слънце) но не и неговото. Ето ти отговор, дали истината подлежи на промяна. Да, подлежи ! Следващия въпрос, обаче е сложен, по-скоро преформулиран така : Има ли, макар и една истина, която да е вечна и неизменна ? Това, значи "абсолютна" истина. Мисля, че отговорих с НИЩОТО ( в по-горния коментар).
цитирай
19.
sistemite -
Валсодар, твоят коментар 16 лично за мен е попадение в 10- ката и затова....
02.08.2012 14:16
02.08.2012 14:16
ще си позволя да го подсиля със собствено допълнение :
Когато много четеш - ще станеш НАЧЕТЕН, когато много учиш - ще станеш НАУЧЕН, но, само когато много мислиш - може и да станеш МЪДЪР.
Това са две необходими и едно достатъчно условие - нищо по-вече !
цитирайКогато много четеш - ще станеш НАЧЕТЕН, когато много учиш - ще станеш НАУЧЕН, но, само когато много мислиш - може и да станеш МЪДЪР.
Това са две необходими и едно достатъчно условие - нищо по-вече !
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 27883
Блогрол
1. най-доброто до тук
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът