Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.08.2012 09:04 - Дозиране на Истината
Автор: valsodar Категория: Лични дневници   
Прочетен: 6859 Коментари: 19 Гласове:
15


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  Ако Истината бе толкова ценна за нас, бихме ли бягали постоянно от нея?
Хората ги е страх от Истината, защото единствено тя може да убие илюзиите им, които им помагат да живеят по-леко. Перефразирам леко Ницше, не защото съм несъгласен с него, а защото си мисля, че така мисълта му е по-разбираема за мен.
 Говорим за Истината, вярваме в Истината, а в крайна сметка не искаме да я възприемем за такава. Наместо нея, предпочитаме удобната Лъжа, която ни помага да живеем по-леко, да се примиряваме със случващото се и да гледаме ведро в бъдещето си напред.
 Причината за това е проста и е обяснена по-горе.
 Още с първите си стъпки в Речта попиваме неистини. Къде интуитивно, къде съзнателно с течение на времето започваме да ги разпознаваме, но дотолкова сме свикнали да живеем с тях, да мислим чрез тях, че някак си започваме да ги възприемаме като нещо напълно естествено, като фалша в поведението си, правилата за добрият тон, налагащи ти често да изричаш откровени неистини за да не нараниш отсрещната страна, а и най-вече да предпазиш себе си.
 Колцина от нас са запазили приятелите си, изричайки истинското си мнение за тях в лицето им? Колцина от нас са останали такива, чувайки я от отсрещната страна?
 Дори и образът, който сме си изградили за самите нас е дотолкова изпълнен с неистини, че в моменти на съдбовни обрати се чувстваме безпомощни да се приемем за такива, каквито реално сме.
 За какво ли ни е Истината в крайна сметка?
 За да ни направи свободни, както е в посланието от Библията?
 А някой питал ли ни е, дали наистина искаме да сме свободни?

Не, Човечеството в своята преобладаваща част не иска да е свободно, то иска да е Щастливо!
А щастието в повечето случаи е несъвместимо с истината. Тя е токсична за нашата съвест, за нашият социален живот, за близкото и далечното ни обкръжение. Просто все още нямаме изградена своята поносимост към нея.
 И може би, единственият изход пред нас за да сме хем щастливи, хем и истинни е да започнем да привикваме на малки дози с нея, както са привиквали френските крале към арсена.
 Да приемем, че не сме съвършенни, че идеализираният ни самообраз не е нашият истински, а наложен ни отвън като модел за подражание, целящ да ни направи безобидни за околните.
 Да допуснем, че можем да грешим и да разберем, че чрез грешките си също се развиваме, чрез поуките и опита, който може да извлечем от тях.
 Та дори и част от тях да са в казване на истината.
 На малки дози, като за начало.



Гласувай:
15



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - KALTIN
02.08.2012 09:14
pishete i se derete nqma koi da vi 4ue :)
цитирай
2. анонимен - KALTIN
02.08.2012 09:17
eto tova e balgarskiq bog toi ne e nito jenska kurva nito majka toi nqma pol toi e katerzis toi ne e budist hristiqnin evrein ili pro4ie toi e vsi4ko i ni6to toi e edin i miliardi nikoi ne znae ot kade idva i nikoi nikoga ne e use6tal palnata mu mo6t koqto e bezpredelna
цитирай
3. dushka - !
02.08.2012 09:49
Истината е, че не знаем какво искаме... Поздрави!
цитирай
4. muerte - Прав си.
02.08.2012 10:17
Човек иска да е щастлив, не свободен. Свободата не винаги означава щастие. А щастието е доста субективна категория. Свободата също, между другото.
цитирай
5. injir - Истина, свобода, щастие - нещо като ...
02.08.2012 11:24
Истина, свобода , щастие - нещо като за яйцето и кокошката...
цитирай
6. анонимен - minio uishiba
02.08.2012 11:46
iasno kaji koi e nicshe ve kopele ,peatr danov/razputin.jelko ce samo mu udryazak ia dedo ushiba:P a ne i kabesata.
цитирай
7. анонимен - minio
02.08.2012 11:50
da ma aktiori lajli nali obrazite ostavat v saznanieto i se raparcatosvate ludi hora igra l karal i se misli za kral e za prosti utki nre e nujno da gi igrite :p.
цитирай
8. sistemite - Валсодар, коя истина те интересува ?....
02.08.2012 11:51
Истината в материалния свят(обективната) или в нематериалното(субективната). Нали знаеш, че истината в точно зададен момент от времето и за единия и за другия свят е по-средата ?! Щом обаче залагаме някаква "мяра" (по-средата) значи в друг момент тази позиция (средна) може да бъде и по-горе, и по-долу, в ляво, в дясно ? Значи приемаме, че една от основните нейни характеристика е динамична, а това вече означава относителност на истината. затова, казваме, че истината е относителна. Единствената "абсолютна" истина съществува и се дефинира с понятието "абсолютно" НИЩО. Който успее точно да открие, дефинира и докаже НИЩОТО, то значи той ще е открил отговорът на Вечния въпрос за произхода на живота и Вселената, т.е. тези 96 % неизвестност. Това няма как да стане само с адронни колайдери и пр...но това са други теми.
цитирай
9. анонимен - minio
02.08.2012 11:52
rei de kato kazva muha v med nei greh da laijec nevernik hristianin a vii men se osrahte da me lajete?a koi lajete sebes i e ne brat si ne ste mi brtay bratya s ami hristianite ,muslm<nski zmii.valci gayove nali haha .tei de aljecs li nekoi naci mu neacs doverie ,a jenote sigyr ne moite dlajete ,mila izneveri li mi i kolko pati,mi samo edin apt s cel fytbolen otbor mili.
цитирай
10. анонимен - Да не си се запопил?
02.08.2012 12:12
Да не си се запопил?
цитирай
11. ok3223 - Ама колега
02.08.2012 12:14
Каква е истина и колко вида истини има.
Па какво и как да я разпознаваме.
Казано като истина за мен, в Библията не се срещат често такива
Пълна е с неистини, като като цигански юрган с бълхи....
ТОВА, КОЕТО ЗА ЕДИН Е СВЯТА ИСТИНА, ЗА ОСТАНАЛИТЕ ЧЕСТО СИ Е ЧИСТА ЛЪЖА. Защо?
Има ли, и кой са универсалните параметри на истината, като такава.
ИМА ЛИ УНИВЕРСАЛНИ ИСТИНИ.
Истината подлежи ли на промяна, или остава вечна и неизменна.
И пр., и пр.
цитирай
12. анонимен - 999
02.08.2012 13:11
Илюзиите, лъжата за индивида са подобни на пашкула за какавидата. Тя (лъжата) защитава незрялата, недоразвита душа. По едно време, обаче, пашкулът почва да отеснява на ларвата/душата, почва да я стяга. В следващ момент от развитието си тя, душата преодолява ограниченията (вече) на пашкула и отлита свободна, по широкия свят на истината.
Та прав си за дозирането. При египетските посвещения се е знаело, че кандиатът, който не е готов, а повдигне булото на Изида, умира гърчейки се, с гримаса на най-голям ужас на лицето и с моментално побеляла коса.
цитирай
13. valsodar - Да, полемиката наистина може да ...
02.08.2012 13:16
Да, полемиката наистина може да тръгне във всевъзможни посоки.
Към Малката и Голямата истина, чийто размер зависи изцяло от способността ни да я възприемаме и от ума ни да я осмисли.
Към Субективната и Обективната истина или към това, доколко намирайки се в една среда, можем да гледаме към нея и от позицията на външен наблюдател.
Към чисто логическата ни поносимост към Истината - нерядко мисловният ни модел я отхвърля като алогична, ако тя не се вписва в него и няма връзка с работните ни аксиоми.
Към нашата културна обремененост - ние ползваме гръко-римската логика, а не източната, като това нерядко води до пълно неразбиране на поведението на хора от други култури и сблъсък на мирогледи между страни, всяка от която е напълно права за себе си, с нейното си виждане за Истината.

Доколко Истината е познаваема зависи изцяло от свободният ни капацитет за знания, с който разполагаме. Тясно скроените ще възприемат далеч по-малки дози от нея, от тези с широк и разкрепостен мироглед.

И какво е истината, ако не верен отговор на въпросите ни към света около нас?
цитирай
14. vania23 - Напоследък често мисля по темата.
02.08.2012 13:21
Имам явно още много и да мисля :)
Не ми се разтягат локуми, но все пак ще кажа, че съм на етап, на който съм повярвала, че евентуално истината може да ме сдобри с всеки един аспект от света, хората и себе си и да ми помогне да заживея в съгласие и хармония с тях. Постигна ли това, то ще съм постигнала и свободата.
Как точно ще го направя обаче, не знам :)
цитирай
15. valsodar - 15
02.08.2012 13:23
Може би чрез Знанията носени от Истината, които в един момент с натрупването им преминават в Мъдрост, а именно тя е тази, която ни помага да живеем в мир със себе си, с вътрешният си и заобикалящ ни свят?
цитирай
16. valsodar - 12
02.08.2012 13:28
Истината е като решение за определена задача - за определено условие има определен верен отговор (Истина). Променяйки условията, променя се и отговора.
Това е истината за Вечната и Временна истина - според времето, в което са стабилни първоначалните ни изходни условия, ще е стабилен и резултата им.
Ние се намираме във вселена работеща с едни точно определени закони на поведение -в нея са валидни точно определени причинно-следствени връзки (истина). В друга Вселена, с други закони, ще е валидна друга Истина, но в крайна сметка всички те ще са подчинени на причинно-следствените си връзки ( истина ).

:)))
цитирай
17. анонимен - дядо казваше:
02.08.2012 13:34
По лесно се живее с една горчива истина,отколкото със сто сладки лъжи!
цитирай
18. sistemite - ок 3223, истината е категорийно понятие, което.......
02.08.2012 13:49
не подлежи на изчерпатерно точно дефиниране. Успоредни категории са "добро" и "зло". В същото време, ако използуваме доброто и злото, като аргументи за да дефинираме нещото, наречено "морал",то веднага ще се сблъскаме с въпросите : колко вида истини има. Затова казах, че е относителна (истината). Ти правилно и точно си го казал : "това, което за един е истина, за ......(да не повтарям и аз), което означава, че в най-общ план нямя универсални истини. Има, обаче норми, дадености и пр., които единствено в определен участък от време и пространство се възприемат СУБЕКТИВНО като универсални истини. Защото нормата е въпрос на възприятие на твърдение (хипо-теза), което чрез доказателство е прието за теза, която теза е общовъзприета за норма, т.е. един вид "узаконена" вече относителна, но универсална истина. Редно е да дам и пример, нали ? Въпрос : Истина ли е, че Слънцето изгрява ? - НЕ ! Защото Слънцето постоянно грее, въпреки че субекта възприема и регистрира "изгрев", тъй като Слънцето не се върти по орбита около Земята, а Земята се върти около собствена ос и същевременно около него. Това е даказала науката и ето къде е нормата, възприета като универсална истина. В същото време, обаче за субекта тази истина в друг участък от пространство и време не е универсална (това че Слънцето постоянно си грее). Защото на отдалеченост от 10000 Светлинни години (примерно) от Слънчевата система, на същия този субект (теоретично) . то той ще установи, че това Слънце въобще не го грее. Може да го грее друга звезда (друго Слънце) но не и неговото. Ето ти отговор, дали истината подлежи на промяна. Да, подлежи ! Следващия въпрос, обаче е сложен, по-скоро преформулиран така : Има ли, макар и една истина, която да е вечна и неизменна ? Това, значи "абсолютна" истина. Мисля, че отговорих с НИЩОТО ( в по-горния коментар).
цитирай
19. sistemite - Валсодар, твоят коментар 16 лично за мен е попадение в 10- ката и затова....
02.08.2012 14:16
ще си позволя да го подсиля със собствено допълнение :
Когато много четеш - ще станеш НАЧЕТЕН, когато много учиш - ще станеш НАУЧЕН, но, само когато много мислиш - може и да станеш МЪДЪР.
Това са две необходими и едно достатъчно условие - нищо по-вече !
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7392972
Постинги: 1738
Коментари: 18276
Гласове: 27880
Архив