Самоубийствата в България зачестяват, като най-често посягат на живота си хора на възраст между 18 и 39 години, сочи анализ на Националния център за обществено здраве. През 2011 г. на живота си са посегнали 3153 души, като при 796 от тях изходът е бил фатален. 

 Това казва статистиката.

 Но, обикновено зад нея се крият хиляди лични драми, в основата на които е отчаянието. Отчаяние, липса на надежда, а оттам и стимул за живот.
 А, когато човек изгуби напълно желанието си за живот, пред него изборът се стеснява основно до два варианта - да се примири и да продължи напред някак си в агония или да умре.
 Не оправдавам акта на самоубийство, но донякъде мога да го разбера.
 И също така донякъде, мога да посоча основният виновник за тази смъртоносна вълна, косяща и без това оредяващите ни редици - пълната лумпенизация на политиците ни.

 Посочете ми, поне един единствен национално отговорен политик, който да е влязъл във властта и да не е извлякъл дори и нищожен интерес за себе си. Човек работещ в ползу роду, дори и в своя вреда.
 Сетихте ли се за такъв? Аз, не!

 Вече близо 30 години живеем в един свят на лъжи. Лъжи с чието натрупване във времето идва и отчаянието. Примирението, че нищо в държавата ни няма да се промени към по-добро, че нямаме шанс на по-добро бъдеще.
 А когато човек изгуби вярата в бъдещето, какво му остава - единствено спомените по миналото ли? И може ли тези спомени да му дадат силата, с която да преборва изпитанията, пред които се изправя? Едва ли.

 Повод за всичко до тук ми даде самоубийството на един приятел, човек жизерадостен и обичащ живота, човек готов да помогне, човек с бъдеще.
 И точно той, този за който съм вярвал, че ще ме надживее спря до тук.
 Защо?

Може би, защото живее в страната с най-много магистрали на глава от населението.
Или в страната с най-голям брой прерязани лентички със самодоволни физиономии зад тях. Физиономии все на "хора" , за които никога не бих проявил подобно съжаление. Точно те, ни убиват всички нас.
 С лакомията си, с глупостта си, с безхаберието си.

 И с нашето мълчаливо съгласие, да ни убиват.
 Преди сами да сме го сторили, наместо тях.

Много хубав и много точен постинг. Ние сме единственият народ, който никога не протестира с тояга в ръка, че и по никакъв друг начин.

защото е вярно.

как може да се живее в истина сред толкова лъжа?