С огромно нетърпение чакам тоя пусти край на света, който ни го обещават от доста години насам.
 Първо ми го обеща Пако Рабан в далечната 1999-та година, ама ни станция "Мир" падна над Париж, ни края на света дойде, както той си го предрече.
 После го обещаха някои дилъри на софтуер, които предрекоха небивали проблеми от завъртането на Милениума, ама на - той края на света така и не дойде, въпреки края на нечии моменти печалби.
 После ми го обещаха хамериканците с борбата си срещу тероризма, защото видиш ли ония чалнатите с чалмите са най-голямата опасност за човечеството.
 Края пак и не дойде, но се сложи край над контрола над опиумните полета, които сега се пазят от същите хамериканци, уж в името на мира.
 После ме спасяваха от разни диктатори всевъзможни и малки, и големи, но наместо края на света, дойде края на евтиният бензин, а на тяхно място, в петролните им полета, се насадиха все компании борещи се срещу краят на света.
 Краят иде ли иде, но на това идване все не му се вижда края.
 От глобалното затопляне мръзнем като кучета няколко зими подред, така че... и там надежда се не види.
 Сега надеждата ми е в календара на маите, но ако не им е стигнал камъка и са стигнали поради липса на материал едва до тази година, де ще му се види края, а?
 А аз чакам ли чакам Краят на света.
 Може би, защото живея на самият му край, в една напълно откъсната от него държава, в която краят винаги е някакво начало. На следващ край.

Абе, да вземе да идва, че да се оттървем от тоя хубав живот най-после. :)