Постинг
23.03 19:32 -
Каспър и Кари- Ирония
- Недей! Не искам да страдаш. Началото на края винаги изглежда тих и безобиден. После стряска озвучен от тътена на безсилието. Беше хубаво, прекрасно... В моите мисли. В моите блянове и мечти. Ти просто си остана безмълвен свидетел на скамейката. Жалко. Но знаеш ли, кое е най- лошото в историята? Една моя заплата те накара да се усмихнеш, но и сто твои, не могат да върнат моята усмивка. "Парите нямат душа и не топлят, когато си сам." Днес се чувстваш облагодетелстван, но утре може да изгубиш всичко. Животът е непредсказуем. Не исках нещо, което да не можеш да ми дадеш... Но ти избра тишината. Няма лошо. Мъдростта се достига, тогава когато се абстрахираш от всичко и всички. Бъди щастлив, Каспър! Благодаря ти за онези кратки моменти, в които Земята спираше да се върти, осветена от твоя поглед.
- Ще си тръгнеш ли?- Не смееше да я гледа в очите, затова сведе глава и преплете треперещи пръсти. Каквото и да каже, както и да се изрази, тя беше абсолютно права. Харесваше му да бъде специален, единствен, съвършен. Тръпката, че е обичан караше сърцето му да се рее сред пелена от нежност. Съзнанието му градеше илюзии всяка вечер, а реалността ги разрушаваше на сутринта. Накрая се остави на течението и на нейния избор. И в собствената му глава мислите прозвучаха панически страхливо. Гняв и ярост се надигнаха срещу решението и. Не можеше да и позволи. Не можеше да я пусне...- Къде ще идеш?
- Далеч...
23.03.24г.
Няма коментари
