Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.08.2009 00:03 - Да можеш
Автор: valsodar Категория: Поезия   
Прочетен: 1770 Коментари: 7 Гласове:
5

Последна промяна: 18.08.2009 00:20


Да можеш -
Ти,
когато трябва
да си тръгнеш.
Урокът е,
от който цял живот
душата ни боли.

Да се раздаваш –
нищичко в замяна
ти да не потърсиш,
това се учи трудно –
нещо в теб умира си,
нали?

Да имаш спомени,
в които сам
и в късна вечер
пак да се завръщаш.
За миг да зърнеш,
срязаните си криле.

Захвърлени,
заради
вменената ти същност.
Отрязани,
от собствените
твои две ръце.

Да се намразиш -
Ти,
преди
да се обикнеш.
Със болката
да полетиш
към твоето небе.

Към спомените стари
вечно и...с усмивка
да се връщаш.
Отново полетял,
на неподрязаните си
криле.



Гласувай:
5
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. yuliya2006 - НЕВЕРОЯТЕН СТИХ! ПРОЗРЕНИЕТО Е ...
18.08.2009 00:06
НЕВЕРОЯТЕН СТИХ! ПРОЗРЕНИЕТО Е БОЛЕЗНЕН ВИК...КАЗА ВИСОЦКИ И БЕШЕ ПРАВ
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирай
2. valsodar - Ако само с болка се твореше поезия, ...
18.08.2009 00:10
Ако само с болка се твореше поезия, то най-добрите поети биха се раждали сред средите на мазохистите?! :)))

Явно... има нещо наистина сбъркано в тия дето ги влече поезията?
Не е нормална тая работа!

Добре е, че поне за момента това влечение не се лекува.
С ударни дози от дебелоочие и непукизъм.
Казват, че помагало и притъпявало сетивата дотам, че да спрем да чуваме мелодията на думите?
И.. сърцето спирало да бие?
цитирай
3. konstant7 - Великолепен стих !
18.08.2009 00:13
Поздрави !
цитирай
4. valsodar - Мерси
18.08.2009 00:17
Бе като реплика към нещо друго, за да го видиш в пълният му вид, то може би... ще е добре да добавя и другото, което го предшестваше? :)))



Неизречено

Разбрах, че смяташ да си тръгнеш?
Не искам и не мога да те спра.
Та... само нейде в себе си, ще пожелая
щастлива да е вече твоята съдба.

И не намерих ни кураж, ни смелост...
безмълвно с теб сбогувам се сега.
Стоим сами, а болката в очите ни издава
и трепета в неволното докосване с ръка.

С поглед те изпивам в страстта си, жадно.
Сега, те виждам аз за сетен път.
А нещо в мен звънти, как струна на пиано
и ми крещи - Ти спри я, спри я този път!

Разбрах, че смяташ да си тръгнеш?
Е, на добро да пожелая все да ти върви!
Обаждай се, когато време ти намериш.
А, ако можеш... и понякога пиши!

цитирай
5. bestregards - иха!
18.08.2009 21:25
страшно рок парче ще стане от този текст!!
цитирай
6. valsodar - Честно казано, не ми е хрумвала п...
18.08.2009 21:39
Честно казано, не ми е хрумвала подобна идея?!! :)))
цитирай
7. tus2alas - Много изразителни са и двете, ра...
26.08.2009 17:40
Много изразителни са и двете, развълнувах се!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 6343790
Постинги: 1713
Коментари: 18232
Гласове: 27715