Франсоа Вийон
Балада за любимата

Фалшива хубост, скъпа при това,

Радушна уж, а пък с душа лукава;

Аз молех за любов, а тя едва

Не ме уби — от камък по-корава.

Сърцето на смъртта се уповава!

Очите й — в тях милост не търси,

А моля пак: смекчи си малко нрава,

смили се вече, клетника спаси!

 

Мъчителката зла ме окова,

А аз търпя и, както често става,

Разнася ме днес хорската мълва,

Търпя и скитам, търся уж забрава,

А мало и голямо ме задява.

Какво сега? Върви се обеси!

Не щеш — за милост се моли тогава:

смили се вече, клетника спаси!

 

Върви си времето, като трева

И ти ще свехнеш, всеки плод презрява,

Йерархът даже няма тук права…

О, само луд с това се утешава! —

Над мене висне същата разправа.

Но днес над ручея се надвеси

и жадно пий, че всичко отминава:

смили се вече, клетника спаси!

Послание

О, Принце на любовната прослава,

не ме кори, скръбта ме подкоси,

една молба към Бога ми остава:

смили се вече, клетника спаси!

Превод от френски: Кирил Кадийски
Част от книгата „Антология на френската любовна лирика“

Francois VILLON (1431-?)


Ballade a s'amie

Fausse beaute; qui tant me coûte cher,
Rude en effet, hypocrite douleur,
Amour dure plus que fer à mâcher,
Nommer que puis, de ma défaçon seur,
Cherme félon, la mort d'un pauvre coeur,
Orgueil mussé qui gens met au mourir,
Yeux sans pitié, ne veut Droit de Rigueur,
Sans empirer, un pauvre secourir ?

Mieux m'eût valu avoir été sercher
Ailleurs secours, c'eût été mon honneur ;
Rien ne m'eût su hors de ce fait hâcher :
Trotter m'en faut en fuite et déshonneur.
Haro, haro, le grand et le mineur !
Et qu'est-ce ci ? Mourrai sans coup férir ?
Ou Pitié veut, selon cette teneur,
Sans empirer, un pauvre secourir ?

Un temps viendra qui fera dessécher,
Jaunir, flétrir votre épanie fleur ;
Je m'en risse, se tant pusse mâcher,
Las ! mais nenni, ce seroit donc foleur :
Vieil je serai, vous laide, sans couleur ;
Or buvez fort, tant que ru peut courir ;
Ne donnez pas à tous cette douleur,
Sans empirer, un pauvre secourir.

Prince (amoureux), des amants le graigneur,
Votre mal gré ne voudroie encourir,
Mais tout franc coeur doit, par Notre Seigneur,
Sans empirer, un pauvre secourir.

Не знам обаче защо излиза с паразитите....
Ето линка:http://poesie.webnet.fr/lesgrandsclassiques/poemes/francois_villon/ballade_a_s_amie.html