Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.05.2011 09:57 - Вечно
Автор: valsodar Категория: Поезия   
Прочетен: 2132 Коментари: 5 Гласове:
4

Последна промяна: 20.05.2011 10:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  В интерес на истината, дълги години недолюбвах поезията, моите предпочитания определено не бяха в областа на лириката, а на прозата.  Може би и защото интересът ми към книгите се е пробудил в ранна възраст, а един гладен за нови знания ум трудно би се задоволил с това, което му носи една по-оскъдна информация, каквато би дал стихът.
 С течение на времето, с натрупването на опит и знания започнах да ценя лаконичноста и яснотата в изказа на авторите, които чета и да търся тези сред тях, които възможно най-сбито и стегнато да си водят сюжета. Вероятно и тогава, започнах да ценя добрата поезия и да й отдам заслуженото й място в моят живот.

 Какво разбирам под добра поезия ли?
Ами да речем следното:


  
Вечно

 

 В предутринната здрачина

Царува бледата луна.

 

Небето багри синевата,

Отлитат перли от росата.

 

Покоят тръпне: с пълна гръд

Реве, протяга се денят,

 

Отърсва се, ръмжи с охота,

Показва ни наглед живота.

 

Но слънцето загубва мощ,

Настъпва залез и среднощ.

 

В предутринната здрачина

Царува бледата луна.

 

Изгризва времето света

И тътри се през вечността.

 

 

1900

Детлев фон Лилиенкрон  
Усетихте ли нежната мелодия, меланхолично звучаща в здрача ?
Усетихте ли онази част у вас, която постоянно се съмнява в това, дали животът не се губи в дребните неща на ежедневието, водени от фалшиви стремежи и обречени битки със себе си?
Човек може да усети много неща в един добър и изящен стих.
 За мен, добрата поезия е просто един катализатор, който активира една скрита и подтискана страна в нас. Един стремеж да сме по-добри, да изживеем животът си стойностно и достойно.
 Стремеж, който не винаги успяваме да следваме и може би точно за това, понякога изпитваме чувството на вина, че си пропиляваме живота с глупостите от ежедневието и следване на фалшиви идеали.
 А идеалът към красотата, никога не може да бъде фалшив и тленен.
 Може би, именно той е основната движеща сила в поезията - изкуството на сетивата, за разлика от прозата, където е по-силен умът. Често влизащи в спор едно с друго, но в крайна сметка занемели, когато срещнат нещо изящно, донесено сякаш от друг свят, от автор успял да се върне от там и да ни го покаже за кратко.

 Няма да влизам с реплики в споровете кой тук е добър и кой посредствен поет. Има добри, има и посредствени стихове при почти всички писали в сайта, въпросът е кои са преобладаващи и защо. За мен лично, прекалено честото отскачане до светът на поезията износва сетивата и ги притъпява, като стиховете посивяват от шаблона на инерцията натрупвана с времето. 
 Никой не може да пришпорва музата си, кога да бъде с него и какво да му донесе от света на финните енергии. Свят далеч по-съвършен от нашият и може би точно затова, носещ болка е нега от раздялата ни с него.  Така, както я и донесъл Детлев фон Лилиенкрон, един прекрасен поет, напомнящ ми много за някои от любимите ми български поети, творили у нас преди почти век.

 

 



Гласувай:
4



1. kasnaprolet9999 - Много добре си го казал. Музата не ...
20.05.2011 10:53
Много добре си го казал. Музата не идва всеки ден, тя спохожда поетите ненадейно и тогава стиховете сякаш са диктувани от небето. Наистина не е редно непрекъснато да се пише, заради самото писан. В блога има автори, които са натрупали с годините много стихове, които са написани в такова ефирно състояние на духа. Правят грешка, че ни ги поднасят някак накуп, ние също трябва да сме в особено състояние на духа за да ги разберем и когато това не се случи и двете страни са разочаровани. Поздрави за хубавия постинг.
цитирай
2. vanya70 - :)
20.05.2011 12:00
Само с едно не мога да се съглася... с това:

"...поезията - изкуството на сетивата, за разлика от прозата, където е по-силен умът..."

Не искам да споря, но има и поезия предизвикваща (раз)умът, както и толкова изящно написана проза, че пробужда всички сетива на пишещ и четящ... според мен, като един читател :)

Поздравчета! :)
цитирай
3. valsodar - Ваня, по-лесно е да си писател, о...
20.05.2011 12:36
Ваня, по-лесно е да си писател, отколкото поет, защото за да твори поезия, човек трябва да е изострил до краен предел сетивата си, за да долови музиката на небесните сфера, но оня далечен и приказен свят, чиято мелодия се усеща неизменно в добрият стих.
По-лесно е да се пише проза, там правилата са много ясни и прости и като постройка на речта, и като правила за подредба на сюжетната линия. Просто се иска една история и правилното й разказване, така че да прозвучи като своя на читателят.
цитирай
4. malchaniaotnadejda7 - Благодаря за стиха и споделеното, Valsador!
20.05.2011 13:52
Ти със сигурност пишеш? Много точно си усетил, че "Никой не може да пришпорва музата си, кога да бъде с него и какво да му донесе от света на финните енергии." Да, така е. Това е и моето разбиране. Понякога "музата":) може да те дари с две стихотворения в един и същи ден. Друг път, "отлита" с години. Поне аз лично никога не съм имала власт над нея.:) Поздрави!
цитирай
5. valsodar - Говоря въз основа на натрупаният си ...
20.05.2011 14:08
Говоря въз основа на натрупаният си опит към момента.
Имало е периоди, в които буквално не съм можел да заспивам от раждащите се в главата ми неща, просто някои врати са били отворени в него момент и е няма как да не бъда изкушен да не мина през тях.
Усещането, когато успееш да сътвориш нещо наистина добро е просто невероятно, едно състояние на духа близко до екстаз и облекчение преливащи се едно в друго - екстаз от досега с неща, за които не си и подозирал, че съществуват и облекчение от това, че си пресъздал подобието им максимално близко до видяното в тях.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7391725
Постинги: 1738
Коментари: 18276
Гласове: 27880
Архив