Казваме, че политиците ни лъжели. Огорчени сме от неспазените им обещания. Чувстваме се като малко дете, на което са му обещали розов захарен памук, а са му дали дъвка "Идеал".
 И предъвкваме лъжите им , отначало мъчително и трудно, с огромни усилия, но колкото повече ги предъвкваме - толкова по-разтегливи и приемливи стават обещанията им, докато от тях не се надуе поредния розов балон.
 Балон, който винаги се пука и ние оплескани, с омерзение констатираме - Всички са маскари !
А кои всъщност са маскарите ?
Тези, които са професионални лъжци или тези които са ги наели, чрез вота си да бъдат излъгани ?
И иска ли някой в тази държава да знае истината, цялата истина ?!
Не вярвам да има и един, който да го иска.
Кой ще иска да му се каже, че няма переспективи за един по-добър живот пред него ?
Че цял живот ще плаща дългове, които други са си присвоили ? Че няма бъдеще за него , за децата му, че дори и за внуците му - а за други е осигурено розово бъдеще за столетия напред. Чуждо бъдеще, което той ще изработва като роб и това му е гарантирано  до края на дните му.
 Ще се намери ли изобщо такъв човек ?
Не вярвам.
Затова и ние избираме, не този който може да каже истината , а този който ни излъже най-убедително и приятно.
Тези, които преповтарят нашите страхове като техни, поднасящи ни илюзията от която се нуждаем - как всичко ще се оправи, при това в най-близко бъдеще. Как ще имаме високи доходи и ще сме горди консуматори, без да се наложи да променим нищо в живота си и в отношението си към него.
И ние им Вярваме, не защото не знаем че това е поредната лъжа, а защото просто се нуждаем от нея за да продължим да оцеляваме.
 Имаме нужда от надежди, дори и те да са ефимерни и нетрайни.
Като малко дете, на което му разказват приказка за лека нощ, за да го приспят и да не пречи на възрастните да си вършат работите.

Заслужава ли народа да бъде лъган ?
Да, при това положение си заслужава.
И не само заслужава, а и трябва да бъде лъган !
Постоянно.
Заслужава го, защото все още има нагласата, че някой друг ще го спаси.
Заслужава го в бездействието и в пасивността си спрямо действията си за промяна.
Промяна .
Много се говори за нея , но никой не знае каква трябва да е тя.
На никой явно не му е и нужна, след като пасивността в поведението ни, спрямо бъдещето ни не само че се запазва, а и се засилва. Ние постоянно говорим за промяна, но постоянно се нагаждаме към ежедневието , водени от инстинкта си за оцеляване. Така че, защо изобщо очакваме промяна, след като сме се научили да живеем и без нея ?

И е съвсем нормално на фона на спящия електорат, да си имаме една професионална елитарна прислойка от изпечени лъжци. Хора подготвени с нужната лъжа в нужното време, изричайки я така, че даже и те са на път да си повярват. Истинските професионалисти, от които се нуждаем.
 Хора призоваващи ни - Не Пипайте Системата , тя работи идеално !
Не си помисляйте за мажоритарен вот и референдум за него, защото това само може да влоши нещата !
За тях и за нас.
За тях, защото ще им се наложи да започнат личната си борба за оцеляване без закрилата на партийната листа, в която неизменно са начело. По презумпция за вярност към партията и нейните спонсори.

Лошо за нас, защото при един мажоритарен вот, на сцената ще излязат реалните собственици на власта в страната ни - тези които пълнят партийните каси, същите които определят кой политик как да гласува и коя партия с коя ще се кооперира за да изпълнят заедно поставените им цели.

Още много може да се говори, но истината си остава една - никой от нас не се нуждае от нея ! :)