Когато в една държава, населението започне да изпитва радост от показните бандитски разстрели, това означава само едно - в тази държава правосъдие няма!
 Повод за това, ми дават коментарите в медиите, във връзка с новината за смърта на Юри Галев. Колкото и богохулно да звучи за някои лицемери, няма как да не се отбележи факта, че тя е приета с масово задоволство и облекчение.
 Задоволство от това, че съдбата най-сетне е свършила това, за което родната Темида с години не можа да сбере кураж и облекчение от факта, че от днес в родината ни има един бандит в по-малко!
 Това не ме тревожи, напротив - считам го за една нормална човешка реакция във време, в което държавата напълно е абдикирала от ролята си да осигури законност, ред и неприкосновенност на личните свободи на гражданите си, сред които и правото на живот.
 Това, което ме тревожи е, че точно така, стъпка по стъпка се доближаваме до пълният разпад на държавата си, с която странно защо толкова много се гордеем в исторически план и не спираме да я мразим от гледна точка на настоящето й положение спрямо нас в ролята й на мащеха, а не майка.
 Стъпка по стъпка вървим към момента на всенародно осъзнаване, че държавата ни я няма. Че нашето спасение е единствено в нашите ръце и за да запазим собственият си живот и живота на близките ни, трябва да се превърнем в не по-малко зло от това което ни плаши и мразим.
 Не искам да призовавам никой на оръжие, защото кръв с кръв не се измива, но... при такова ясно и знаково отсъствие на държавноста в държавата ни, какъв друг избор ни остава?
 Няма правосъдие, няма кой да ни пази, да отсъжда правдиво и да наказва виновниците за престъпленията ни.
 Само на Бог ли трябва вече да разчитаме и да му благодарим с въздишка на облекчение всеки един път, когато той свърши това, което е трябвало да свършим ние?!

Напълно си прав приятелю! Не се ли питаш какво задържаше отрицателните енергии на един народ, който умишлено е набутан в блатото на забравата? Не ти ли се струва, че през целия ни живот ни подават въздух "по една чаена лъжичка, три пъти на ден, преди ядене"? Тези наши "лекари" нито от истинските, нито от "модерните" болести можаха да ни излекуват. Защо ли?
Когато част един народ се радва истински на смъртта на който и да е бандит, убит по правилата на правосъдието на джунглата, то на този народ бесилката му е качена на шията. Кандидати за палачи - бол! От сина, който си го гледал от "едно парче месо" до брата, който те е мразил още от люлката. Дявол за казана не ни е нужен.

свободата не ще екзарх, а иска ............