Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.01.2012 11:34 - Десет неща, които трябва да знаем за шистовия газ
Автор: valsodar Категория: Технологии   
Прочетен: 6596 Коментари: 16 Гласове:
18


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  По повод дискусията около добива на шистов газ, която се разгоря в публичното пространство през последните месеци публикуваме мнение на инж. Христо Казанджиев, доц. д-р Радослав Наков, Бойко Ницов, д-р Румен Огнянов и Васил Филипов. Готови сме да публикуваме другата гледна точка и аргументите на противниците на шистовия газ.

1. Що е „шистов газ”? Различава ли се той от „природния газ”? Опасен ли е за здравето? 

По начин на образуванe, състав, технологии на търсене, проучване и добив, предпазарна подготовка, транспортиране и реализация шистовият газ е идентичен на природния газ: той е метан, най-простият въглеводород от реда на алканите. Метанът е неотровен, безвреден газ без цвят и миризма.

2. Ако шистовият газ е идентичен на конвенционалния природен газ, защо го наричат иначе?

В петролната индустрия се използва специална терминология за класификация на ресурсите в зависимост от геоложките и технико-икономически свойства на залежите от въглеводороди, а не от свойствата на самите въглеводороди, които са едни и същи навсякъде. Терминът „шистов газ”отразява особеностите на залежите от газ, а не на самия газ или на технологичните процеси. Прилаганите към шистовия газ технологии, включително хидроразрив, са същите, както към други видове залежи от нефт и газ.

3. Вярно ли е, че има над 300 милиарда кубически метра шистов газ само край Нови Пазар? 

В конкретния случай за шистовия газ в България може само да се каже, че става въпрос за прогнозен геоложки ресурс, който тепърва трябва да бъде открит и проучен, за да се стигне до оценка на запаси.

4. Колко земя е нужна за добив на шистов газ? Казват, че можел да се добива само в слабо населени райони и пустини, защото сондажите били много нагъсто и се унищожава земеделска земя, ставало като лунен пейзаж?

Ако българските шисти имат свойства като на тези в САЩ, постоянно заетата площ за добив за пълно снабдяване на България със собствен газ ще е около 500 декара. Това е само около 0,012% от площта на концесията за шистов газ, предоставена в Североизточна България. При успех на проучвателните работи в тази концесия за шистов газ България би могла да удовлетвори нуждите си от природен газ, като ползва около 0,0005% от територията си. След приключване на сондирането и добива земята се рекултивира и е напълно годна за земеделие. Добив на шистов газ се извършва в много по-гъсто населени места, отколкото България, и никъде не е довел до унищожаване на земята или водите.

5. Големите не се интересуват от малките като нас. Защо се дава предпочитание на големи фирми при сключване на концесионни договори за шистов газ? Те си гледат само техния интерес, къде е нашият? 

Комисията за ценни книжа на САЩ (U.S. Securities and Exchange Commission) изисква от фирми, чиито книжа се търгуват борсово, да обявяват запаси като „доказани” само ако са осигурили в бюджета си за капитални разходи средства за разработване на находищата. По тази причина,за България е изгодно да дава права за търсене, проучване и добив на газ на големи фирми, които са регулирани от Комисията. Първо, те имат ресурс да изпълнят изцяло за своя сметка и риск работната програма през проучвателния период. Второ, със самото обявяване на търговско откритие, такива фирми потвърждават наличието на финансов ресурс за разработването на находищата и намерението си да пристъпят към добив. Така се избягват случаи, когато концесионерът няма ресурс за усвояване на находището или нарочно бави разработката му, като с години „лежи” върху него без полза.

По условията на договорите самият ресурс от газ остава винаги собственост на българската държава. Фирмата, която има разрешение за търсене, проучване и добив на газ, може да се разпорежда с него само след като го добие. Работните програми по търсене, проучване и добив подлежат на предварително одобрение от българската държава, включително на оценка за въздействие върху околната среда при добив. При прекратяване на правата на концесионера, независимо от причината, всички активи в резултат от дейността (напр. прокарани сондажи, наземни съоръжения, резултати от обработване и интерпретиране на информация) стават собственост на българската държава. Самата информация е винаги собственост на държавата и концесионерът няма право да я разгласява или да търгува с нея.

6. Защо е по-трудно да бъде добиван шистов газ, отколкото конвенционален? Казват, че добивът на шистов газ е скъп и икономически неизгоден? Защо не си купуваме, както досега?

Ниската проницаемост на шистите е единствената причина, поради която добивът на газ от тях е по-труден, отколкото от конвенционални залежи. За увеличаване на проницаемостта на пласта е нужно да се извършат допълнителни технологични операции, които оскъпяват добива. По всички други параметри, като дълбочина на залягане, състав на флуидите, петрофизически свойства на пласта, използвано сондажно оборудване, материали, химикали и технологии, наземни съоръжения и прочие, шистовите находища и добивът на газ от тях са същите, както при конвенционалните за петролната промишленост.

Повечето оценки на себестойността на шистовия газ са в рамките на 90–140 долара за 1000 куб. м, близо до сегашната пазарна цена в САЩ, която е два-три пъти по-ниска от тази в Европа. През първата половина на 2011 г., България внасяше газ по цена над 300 дол. за 1000 куб. м, като се очаква цената за потребителите още да се увеличи през есента.

Макар и шистовият газ често (не винаги!) да е с по-висока себестойност от конвенционалния при устието на сондажа, когато стигне до потребителя, той като правило се оказва по-конкурентен. По тази причина и най-големите производители на конвенционален газ не могат да подминат шистовия – ако го направят, ще се окажат в по-лоша пазарна позиция. "Газпром" наскоро сключи няколко концесионни договора за добив на шистов газ в страна от Европейския съюз в партньорство с канадска фирма, а Лукойл се интересува от придобиване на права на добив на шистов газ в САЩ и експериментира с технологията в Сибир.

С една дума, „по-скъп” добив на газ не означава „икономически неизгоден” газ на пазара. Себестойността на шистовия газ е почти навсякъде по-ниска от днешните пазарни цени. Там, където се добива шистов газ, пазарните цени са по-ниски, отколкото в България. Ако шистовият газ е по-скъп, нищо не пречи на България да продължи вноса на конвенционален газ, стига това да отговаря на нейните интереси.

7. Какво е „хидроразрив на пласта”? Това нова технология за добив на шистов газ ли е, хидрочук за разбиване на скали или нещо такова? 

„Хидроразрив на пласта” е предизвикване на пукнатини в пласта чрез вкарване в него на флуид (не непременно течност) под високо налягане. Технологията е приложена за пръв път в петролната промишленост през 1947 г. в Канзас и оттогава се използва широко из цял свят за най-различни цели, не само за добив на нефт и газ. В България технологията се прилага освен в търсенето, проучването и добива на нефт и газ и строителството за укрепване на основи. В Русия хидроразрив се прилага от 1953 г., като днес там ежегодно се правят около 1500 хидроразрива в нефтени и газови находища.

Основна цел на технологията при прилагането й към нефтогазоносни пластове е интензификация на добива, т.е. увеличаване на дебита, дренирания обем и коефициента на нефтогазоотдаване чрез увеличаване на проницаемостта на пласта. При хидроразрив няма никакви удари, взривове или смилания на пласта. Въздействието върху скалата е само от голям натиск, упражняван от флуид, подобно на действието на хидравличната течност в спирачната система на автомобилите, но при по-високо налягане, водещо до спукване на скалата.
Що се отнася до т. нар. „микросеизмика” при хидроразрив, то, противно на някои лаишки схващания, не става въпрос за някакви земетресения, тектонични явления и други от този род, а за акустичен (звуков) метод за изследване на структурата на пласта и контрол на технологичните операции при сондиране и хидроразрив. Конкретно при хидроразрив „сеизмиката” се свежда до това, че в самия сондаж или в близки сондажи се спускат микрофони („геофони”), улавящи звука от разпукването на скалата. Сигналът от микрофоните се записва в паметта на компютри, обработва се и се визуализира с помощта на програмни пакети. По този начин геолозите и операторите на сондите и оборудването за хидроразрив имат възможност да получат в почти реално време информация за пласта, разположението на сондажа и разпространението на пукнатините и да променят технологичните настройки, ако има нужда.

8. Опасна технология ли е хидроразривът в шисти?

До този момент в света са проведени милиони хидроразриви и всяка година се правят още десетки и стотици хиляди, без никъде да доведат до апокалиптичните последствия, за които говорят противниците на технологията. Нещо повече, никъде до този момент не е доказана връзка между грамотно направен хидроразрив и замърсяване на околната среда, макар че тази хипотеза продължава да се проучва. Рисковете са минимални или направо нищожни. Доколкото съществуват, те са предимно не при самия хидроразрив, а след неговото провеждане, и се свеждат до възможното замърсяване на води и почви от вещества, съдържащи се в течностите, изтичащи обратно от сондажа. Такова замърсяване обаче може да се получи само при големи аварийни разливи, дължащи се на пълна техническа неграмотност или елементарно неспазване на производствените правила.

Много се спекулира по повод съдържащите се в течностите за хидроразрив химикали. Съвременните течности са на водна база и съдържат едва около 0,25% химикали. Противно на някои твърднеия, броят на ползваните химикали не е 600, а само 10–12, макар и в различни комбинации. Съставът на течностите подлежи на обявяване и е лесно достъпен по сайтовете на фирмите, които правят хидроразрив или доставят течности за него. От тази информация се вижда, че въпросните „опасни химикали” са всъщност соли, киселини и торове, както и вещества, ползвани в кулинарията. Почти всички такива химикали се ползват ежедневно в бита и селското стопанство в количества и концентрации, които многократно надхвърлят тези в разтворите за хидроразрив.

Що се отнася до течностите, изтичащи обратно от сондажа след хидроразрив, то тук опасенията са, че течностите съдържат карциногени и радиоактивни вещества. Почти никъде обаче не се посочва, че въпросните карциногени са всъщност главно аренови въглеводороди (бензен, толуен, ксилен), които далеч не винаги присъствуват в залежите на газ. Когато ги има, те са обикновено в количества и концентрации, които са стотици пъти по-малки от тези около бензиностанциите и жилища, ползващи твърдо гориво за отопление. При добив – ако ги има - ареновите въглеводороди се улавят с цел ползване (напр. за смесване в бензин и за разтворители) или унищожаване чрез изгаряне. Що се отнася до концентрацията на радиоактивни вещества, то типичното равнище е като това на минерални води, ползвани за лекуване на невралгии и други заболявания!

Хидроразрив се прилага масово в момента във всички страни, добиващи нефт и газ, с изключение на Франция. Всеки, който смята, че хидроразривът е нова, опасна технология, би трябвало да се замисли защо тя се прилага повече от 60 години, без да е довела до опасни последици, но след като стана ясно, че може да осигури достъп до големи ресурси природен газ, изведнъж се превръща в страшилище.

9. Ползват ли се при хидроразрив огромни количества вода? Ако го допуснем в България, май оставаме без вода за поливане, че и за пиене? Пресъхна ни житницата и отиде цялото селско стопанство?

Ако се докаже продуктивността на шистите в България на ниво като това в САЩ, за пълното задоволяване на търсенето на газ в България от собствен добив ще са нужни около 60 сондажа годишно, а за направа на хидроразрив в тях – около един милион кубически метра техническа (не питейна) вода. Това количество вода е около 0,12% от обема на язовирите по поречието на Камчия, или 0,0025% от общия ресурс вода, с който разполага ежегодно България – колкото за 150–200 души. Въпреки, че за хидроразрив не е нужна питейна вода, за минимализиране на рисковете може да се ползва такава, и даже в този случай нужните количествата са нищожна част от наличния воден ресурс. Около 2% от прахосваното от течове в остарелите водопроводи количество питейна вода ще стигне за всякакви сондажни дейности, свързани с шистовия газ!

10. Гледахме филма Gasland и се втрещихме! Водата гори! Във Франция забраниха хидроразрива!

Тук вече сме хванати натясно. Колебаем се между два отговора: „Гледай филма, докато изтрещиш” и „Луд умора няма”. Ще се въздържим от коментар на филма, защото от наше гледище там няма какво да почерпим и за какво да спорим. Във филма няма системни наблюдения, статистика, сведения за методики или технологии описани с материя, с която боравят инженери и учени. Филмът съдържа и много неверни твърдения.

Що се отнася до забраната за прилагане на хидроразрив във Франция, която също е любим довод на противниците на тази технология, то кой знае защо, те не казват, че забрана няма в останалите 26 страни, които членуват в Европейския съюз. Забрана няма и в Русия и другите държави от разпадналия се Съюз. Забрана няма изобщо в коя да е държава по света освен Франция. На местно равнище има няколко обявени временни мораториума в Канада, Австралия и САЩ, с цел изясняване на рисковете и осъществянане на безопасен добив. Когато ги изяснят, има вероятност да отменят мораториума.

Христо Казанджиев е инженер-геолог по търсене и проучване на нефт и газ, бивш директор “Енергийни ресурси” в МИЕ, по-късно в МИЕТ.

Доц. д-р Радослав Наков е геолог, зам.-директор на Геологическия институт при БАН.

Бойко Ницов е икономист в областта на добива и транспортирането на нефт и газ. От 1995 до 2001 г. работи в Центъра по енергетика „Саркейс” в Оклахома, от 2001 до 2009 г. е главен експерт по инвестициите в Секретариата на Енергийната харта в Брюксел, от 2009 г. досега е директор на енергийните програми в Евразия на Атлантическия съвет.

Д-р Румен Огнянов е петролен геолог.

Васил Филипов е енергиен експерт, бивш директор на “Булгаргаз” ЕАД.

Мненията, изказани от авторите, са лично техни и с нищо не обвързват други лица и институции. 


Участвали:
инж. Христо Казанджиев,
доц. д-р Радослав Наков,
Бойко Ницов,
д-р Румен Огнянов,
Васил Филипов

Текстът е публикуван в блога Ъгълче. 





Гласувай:
19
1



1. evrazol - Кагато Америка развие този ресурс, без да поставя в риск здравето и безопасността на гражданите си
28.01.2012 12:51
Американският президент оказа подкрепа на бума на добив на шистов газ в САЩ. Същевременно обаче Барак Обама обаче заяви, че правителството на САЩ трябва да се фокусира върху безопасното развитие на енергийни източници.

В обръщението си Обама призова правителството да развие пътна карта за "отговорен добив на шистов газ".

Той заяви, че правителството му ще се насочи към нови правила на „здравия разум”, за да е сигурен, че сондирането е в защита на обществото:

„Америка ще развие този ресурс, без да поставя в риск здравето и безопасността на гражданите ни”, заяви Обама. В същото време

поддръжниците на петролната и газовата индустрия продължават да настояват, че американското правителство трябва да стои встрани от сферата на шистовия газ.
http://www.bnews.bg/article-42758

_________________________________________________________________________

Тогава - всеки българин - шеих, всяка българка - олигарх. За все по пълното задоволяване на непрекъснато нарастващите потребности от шистов газ.

цитирай
2. boristodorov56 - Двоумя се и не мога да реша кой е прав в спора "за" или "против" шистовия газ.
28.01.2012 17:31
Тъй като става дума за интереси и много пари - не мога да вярвам в добрите помисли никому - най-малко на Боянския Вол и црвените помияри.
Във всеки случай трябва да се търси равновесие между задоволяването на нуждите ни и опазването на природата.
Склонен сън да вярвам повече на чужденците, отколкото на нашенската продажна власт.

За отбелязване е, че само депутати от ДСБ гласуваха против мораториума.

цитирай
3. valsodar - А аз съм склонен да вярвам единст...
28.01.2012 17:45
А аз съм склонен да вярвам единствено на знанията, които мога да усвоя.
В конкретният случай, все още не съм взел страна, защото не съм се запознал достатъчно добре с темата за добив на шистов газ. А за да е сигурен човек, че той неизменно води до екологична катастрофа, трябва да има необходимите факти говорещи в полза на това. За момента , не съм попадал на такива.

Така че, си мисля - тук е нужна дискусия на образовани и компетентни хора, която да разгледа двете страни на проблема, а не кресльовци и позьори пред камерите и в блоговете.
цитирай
4. mt46 - Мисля, че
28.01.2012 17:53
това становище обслужва нечии интереси... Като не е опасно, защо не си го добиват в щатите?!... Еквадор осъдиха "Шеврон", заради огромните нанесени екологични щети при добива на шистов газ там...
цитирай
5. valsodar - Пак опираме до конспиративните ...
28.01.2012 18:02
Пак опираме до конспиративните теории. :)))

В случаят мен ме интересува основно следното:

1. На каква дълбочина са залежите от шистов газ
2. На каква дълбочина са залежите от вода
3. Могат ли да влязат във връзка един с друг
4. В технологията за добив, какви точно флуиди за предизвикване на хидроразлив се използват и има ли опасни в екологичен план сред тях
5. Технологията позволява ли да се заменят с безопасни
6,7,8 и т.н. в тоя ред въпроси целящи да изяснят нещата в детайли, преди да почна като слънчасал папагал да скандирам в против или за добива на шистов газ у нас.

В противен случай, ще съм просто поредният глупак, който е манипулиран в мнението си.
цитирай
6. magnoliya - Не съм наясно с технологията за д...
28.01.2012 20:16
Не съм наясно с технологията за добива на шистов газ, но защо в най-плодородната част на България ще се извършва това? Тук всичко е обработваема земя. Наклонените терени са пасища. А като гледам равното Софийско поле как е буренясало, мисля си че е най-подходящо за такава дейност.
Добруджанското плато е една огромна скала, която е на територията на Южна Румъния и Североизточна България. При всяко земетресение в сеизмичната зона на планината Вранча в Румъния, при нас проявите са много по-големи. Така беше през 1977 или 1978 г., когато при такова земетресение се сринаха няколко жилищни блока в Свищов и имаше много човешки жертви.
А за огромното подземно езеро, от което безводна Добруджа черпи питейна вода да не говорим. Ако се разбие тази скала, ще изчезне водата. За химикалите, които се използват няма да пиша. Нека по-компетентните дават мненията си.
цитирай
7. valsodar - Идеята ти за добив на шистов газ в ...
28.01.2012 21:06
Идеята ти за добив на шистов газ в Софийското равно поле е приложима единствено, ако под него има находище на такъв. Няма как да преместим земен пласт с дебелина няколкостотин метра и площ от десетки квадратни километри от Източна България в Западна. Може да го направи единствено движението на тектоничните плочи, но да стискаме палци скоро да няма такова в такъв апокалиптичен размер!
:)))
Минерали, нефт, земен газ се добиват единствено там, където са техните находища.

И на мен ми се иска да преместим кувейтските нефтени полета на наша територия и да станем всички шейхове и милиардери, ама... как да стане това? :)
цитирай
8. magnoliya - А кой доказа, че някъде там, в ска...
28.01.2012 23:41
А кой доказа, че някъде там, в скалата има находище?
Или сега да копаем тук, ако не намерим - копаем на 1 километър, после на още един и така . . .
Със здравето и живота на хиляди хора не трябва да се правят експерименти.
цитирай
9. valsodar - А как да сме сигурни, че Земята е к...
28.01.2012 23:45
А как да сме сигурни, че Земята е кръгла и всъщност не сме жертва на оптическа измама?

Дай да караме малко по-внимателно на вълна конспирации, става ли? :))

Бих могъл да ти задам въпросът - Откъде си сигурна, че под Добруджа има сладководен басейн? - но ще ми отговориш, че това е общоизвестен факт, нали?

Е, както са разбрали за водата под земята, така са разбрали и за газовото находище - чрез геоложки проучвания.
цитирай
10. blackpredator - Ето ти пример, за страховит коктейл
29.01.2012 10:08
солна киселина, която разтваря някои минерали;
етилен гликол, който се бори с появата на отложения по стените на тръбите;
изопропилов алкохол, който се използва за увеличаване на вискозитета на течноста;
глутаралдехид, която се бори срещу корозия;
бензин, които се използват за намаляване триенето;
гума гуар, което увеличава вискозитета на разтвора;
пероксодисулфат на амоняка, който предотвратява разграждането на гума гуар;
Формамид, също така предпазва от корозия;
борна киселина, която поддържа вискозитета при високи температури;
лимонената киселина и калиев хлорид, част от трапезата
натриев или калиев карбонат - се използва за поддържане на баланс на киселини.
Всичко това, до 0,5% ОТ добавките. Другото са инертни пропанти.

После сметни примерно, колко разтворими торове и пестициди и др. ...ициди се влагат на декар и къде отива неразграденото с вадозните води.
И го сравни с горното.

Някои ако си мислят, че прословутият водоносен хоризонт е буре, с дъх на динозавърска пот, са в грешка.
Той си е част от природният кръговрат на водата и ние участваме в него с екстрементите си.
И т.н...
цитирай
11. valsodar - Добре е човек да прави своят информиран избор
29.01.2012 10:45
От изброените от теб вещества, една част се срещат в естествен вид в природата, друга са от растителен произход ( Гума гуар например ), трета влиза в храните които ядем. Второ на ръка, че те се влагат около стените на сондажният отвор, който е с диаметър пренебрежимо малък на фона на находището от което се черпи.

Така, както ни се представят "фактите" от природозащитниците излиза едва ли не, че някой ще дойде и ще залее плодородният чернозем със стотици тонове токсични материали и след него по тези земи ще се раждат само зомбита с малформации.

Именно поради това изкуствено пресилване на краските, аз търся повече информация по въпроса и считам, че останалите също имат своето право на информиран избор.
Не да го правят вследствие на медийна пропаганда, а да могат да изберат чрез претегляне на риска между това да сме енергийно зависими в доставките си на газ или с неизползваеми водоизточници и земи в земеделско отношение на част от територията си.
Колкото по-добре е запознат човек с плюсовете и минусите на своят избор, толкова по-правилен ще е той.
цитирай
12. baimomchil - Аз също нищо не разбирам от това
29.01.2012 10:58
НО след елементарна проверка в Уикипедия установявам 14 неща които трябва да знаем за Шеврон:

Great American streetcar scandal
Tax evasion
Blocking of NiMH battery technology for automobiles
Environmental damage in Ecuador
Pollution in Richmond, California
Property tax lawsuit
Oil spills in Angola
Violation of the Clean Air Act in the USA
Sponsoring State Terrorism in Cabinda
Niger Delta shootings
Destruction of natural forest in Bangladesh
Investment in Iran
Oil spill off the coast of Rio de Janeiro
KS Endeavor explosion

http://en.wikipedia.org/wiki/Chevron_Corporation#Controversies

цитирай
13. valsodar - Да, Шеврон не е компания с неопет...
29.01.2012 11:06
Да, Шеврон не е компания с неопетнена репутация, но ако познаваш поне една такава в добива на нефт и газ, ще се радвам да ми я съобщиш.

Единият вариант е да се даде концесия за добив, на фирма която има технологичният ресурс да го направи.

Вторият вариант е всички нежелаещи присъствието на Шеврон у нас, да си обединят джобните ресурси и да си създадат собствена фирма, която да добива шистов газ съгласно екологичните им виждания по въпроса.

В крайна сметка пак опираме до едно управление на риска нали? Да изберем между две злини, така че да получим максимума с минимум щети.
На път сме да се превърнем в държава от 4-тият свят, на чиято територия нищо не се произвежда, нищо не се добива, а само се търгува с чужди стоки.

Ако за мен поне се докаже, че можем да ползваме част от природните си богатства, така че да не съсипем други, то аз определено съм за добив на шистов газ. В противен случай, предпочитам да се изчака една по-напреднала технология за добива му, по-безопасна като приложение за околната среда.
цитирай
14. valsodar - Точно по тази причина си мисля, че ...
29.01.2012 21:25
Точно по тази причина си мисля, че преди да вземем страна по който и да е въпрос, първото което трябва да изискваме е да бъдем информирани. Единствено информираният избор може да предотврати всевъзможните опити за манипулирането ни. Както в случая се получи с шистовият газ - един на сто едва ли е имал представа за това, как се добива той, какви рискове носи и реално - има ли опасност конкретна за екологично замърсяване при добивът му у нас, но... това не попречи хората да протестират срещу добива му.

Малко или много, първосигнална реакция се получи, а ако искаме мнението ни да се чува, ще трябва да ползваме не само първосигналната си система, водени от страхове и първични рефлекси.
цитирай
15. baimomchil - Както казах не съм запознат
29.01.2012 23:26
и не разбирам от тематиката. Аз съм прост човечец ама тая недобра репутация е леко смущаваща... То е като ГМО-то ако ме разбираш - не е ясно дали вреди, ама не бих искал аз да съм опитното зайче, което да го докаже ;)
цитирай
16. valsodar - Никой не иска да изпита на собствен ...
30.01.2012 09:08
Никой не иска да изпита на собствен гръб неприятните последици от нечия алчност и безскрупулност - в това сме на едно мнение.
Въпросът е в това, че станахме жертва по-скоро на пропаганда, отколкото на своят личен информиран избор.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 6343993
Постинги: 1713
Коментари: 18232
Гласове: 27715