Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.03.2011 17:50 - Шиничи Хоши
Автор: valsodar Категория: Изкуство   
Прочетен: 1179 Коментари: 3 Гласове:
10



  Шиничи Хоши
Отмъщение

Рязко и внезапно. Никой не можа да предвиди такова нещо. А по света толкова много хора продават прогнози, като започнеш с телевизионните коментатори и свършиш с врачките по улиците.

Шансът се падна на един астроном, който, както наблюдаваше през телескопа една вечер съзвездието Лебед, изведнъж извика с пълен глас:

— Погледнете! Онова там! Какво става!

— Какво има, да не би съзвездието Лебед да е излетяло?

Положението беше сериозно. Към Земята с голяма скорост летяха група огромни космически кораби, каквито хората до този момент не бяха виждали. За кратко време грозната вест се разнесе по света.

— Ужасно. Та това е агресия! — възмущаваха се повечето хора.

Те нямаха никакви основания да смятат така, но интуицията им го подсказваше. Някои не бяха съгласни.

— Не се страхувайте. Това или е мисия на добра воля, или мисия с цел да се установят с нас външнотърговски връзки. — Тези изказвания целеха да внушат спокойствие и кураж пред нашествието на извънземните същества.

Космическите кораби кацаха един след друг в различни точки на земното кълбо и дори най-лошите предположения започнаха да се сбъдват.

Извънземните същества, които изскочиха от отворените люкове на космическите кораби, не се различаваха особено от земните жители, но по лицата им беше изписана дълбока ненавист.

Размахваха сребристи оръжия с такава злоба, сякаш бяха попаднали сред смъртните си врагове. А може би расата им беше такава, целите им същества да бъдат пропити със силна омраза. От сребристите оръжия, които нашествениците държаха, излизаше ослепителен сребрист пламък, който за миг превръщаше в пепел трева, дървета и постройки. Хората, които стояха и гледаха отстрани, също загиваха в пламъците. Никой нямаше време дори да извика от болка, а след изгарянето не оставаха никакви следи.

Съпротивата, която някои се опитаха да окажат, беше напразна. Хората нападаха с бойни ракети и реактивни бомбардировачи, но скоро стана ясно, че всичко е безполезно. По-голямата част от самолетите и бойните ракети бяха унищожавани от огнената струя още преди да достигнат целта, а останалите, изглежда под въздействието на някакви електромагнитни вълни изобщо не се взривяваха. Съпротивата беше безполезна.

— Няма смисъл, трябва да прекратим атаките.

— Ако спрем атаките, може да го приемат като сигнал, че се предаваме.

Прекратиха всички бойни полети, но ожесточените нашественици не спряха опустошителния си поход. Минаваха от град в град и унищожаваха всичко по пътя си.

— Да знаехме поне защо…

Група известни учени, които бяха сред спасилите се като по чудо хора, с помощта на далекогледи и апарати за подслушване от разстояние се опитаха да разберат езика на извънземните същества.

— Най-после разбрахме езика на нашествениците! Сега вече можем да се опитаме да влезем в контакт с тях и да разберем какво искат от нас.

— Ще им се молим! Иначе ни очаква гибел.

Построиха огромна усилвателна уредба и се опитаха да разговарят с извънземните същества.

— Вие от коя планета пристигнахте?

— От планетата Р. Имате нещо против ли? — отговориха те.

— Не ние нямаме никакви особени възражения. Само че не се ли отнасяте с нас прекалено жестоко? Какви са вашите намерения? Може би нашите прадеди с нещо са ви засегнали? — плахо питаха хората, без да имат каквото и да е понятие за космическите нашественици.

— Какво общо имат с нас вашите прадеди? Не ни е интересна тази планета и затова ще я опустошим — беше отговорът.

— Не можете ли да се смилите над нас? След като вече разговаряхме, кажете ни поне с каква цел пристигнахте на Земята?

Земните жители ги молеха на колене, но отговорът, който получиха, беше суров:

— Млъкнете! Безполезно е да говорите за каквото и да било. Ако имате някакви възражения, сражавайте се!

Нищо не можеше да се направи, положението беше неспасяемо. Нашествениците продължаваха да опожаряват безогледно. Убиваха всеки, който се опиташе да окаже някаква съпротива. Онези, които стояха мирно и тихо, им бяха безинтересни и затова погубваха и тях. Прекрасни градове един след друг се превръщаха в руини, от зелените планини оставаха кратери, а богатите плодородни полета се превръщаха в пепел.

— Ако всичко това продължава, ще ни избият до един. В какво време сме се родили!

По всичко личеше, че този кръстоносен поход няма да свърши, докато не бъде убит и последният човек на Земята. Вече никой не се съмняваше в това. По някое време космическите същества, изглежда, се наситиха да рушат.

— Какво, да тръгваме ли вече?

Качиха се в корабите и излетяха.

— Най-после си отидоха — въздъхнаха останалите живи, смазани от ужас хора.

Още дълго време след това те обикаляха по изпепелената земя без посока и понякога произнасяха по някоя несвързана фраза. Но не биваше да падат духом. Наистина, почти всичко беше разрушено, но на тази земя е процъфтявала човешката цивилизация, нали? Постепенно, малко по малко духът на възраждането започна да се възвръща.

— Да не мислим повече за миналото!

— Така е. Всяко поколение преживява катастрофа. Каквото било — било, сега да се заловим да възвърнем всичко.

Разчистиха развалините, разчистиха земята, започнаха да строят отново. Но всичко помнеха безчинствата от планетата Р.

— Какви безмилостни същества бяхта!

— Не трябва да оставяме такива зверове да живеят в Космоса.

— Толкова злоба се е събрала в душата ми към тази планета Р.

Свечереше ли се, хората търсеха срез другите звезди планетата Р. и я наблюдаваха с ненавист. От това обаче не получаваха никакво удовлетворение. Съществата от планетата Р. бяха дошли на Земята, бяха се гаврили с хората, бяха я опожарили.

— Зверове! Как ми се иска да ги избием до един!

— И на мене! Но за да можем да направим това ще ни са необходими години и години време. Нима няма да им отмъстим?

Всички мислеха само за отмъщението. С тази мисъл работеха до изнемога. Старите хора пишеха в завещанията си: „Трябва да отмъстим.“ Под този лозунг бързо напредваше възстановяването на живота. Това не беше онова развитие напред, когато хората, както някога, се противопоставяха един на друг. Развитието напред сега беше много по-бързо и по-пълноценно.

За кратко време животът на Земята достигна равнището, на което беше пред голямото разрушение, но сега изграждаха един по-съвършен свят.

— Бързо възстановихме силите си. Не е далеч денят, когато ще имаме достатъчно мощ да унищожим онези зверове?

— Трябва да обмислим как ще отмъстим! Нека само да се подготвим добре!

Най-после дойде денят на отмъщението. Космическите кораби, въплъщение на усилията на всички хора по земята, блестяха на утринното слънце, дръзко наредени на космодрума. Натовариха ги със съвършени оръжия, в чието създаване бяха взели участие елитните учени на Земята. След това в тях се качи цветът на младежта.

— Разчитаме на вас!

— Готови сме да умрем, но ще си отмъстим!

Космическите кораби излетяха един след друг сред радостните възгласи на насъбралите се изпращачи, построиха се в боен ред и изчезнаха в синьото небе.

Понесла надеждите на човечеството, космическата флотилия остави зад себе си голяма част от космическото пространство, извършвайки дълго пътешествие през черната пустош.

— Приближаваме планетата Р.

— Идва моментът, в който ще си отмъстим за нечовешката жестокост!

Поддържайки връзка помежду си, космическите кораби един след друг кацнаха на планетата Р. Но какво става? Никой не им оказа каквато и да била съпротива!

— Странно, не е възможно всичко да мине толкова лесно! А може би тези гадове си спят спокойно?

— Какво сме седнали да философстваме? Да унищожим всичко!

В очите на младежите пламнаха пламъчетата на дивата омраза и те наизскачаха от космическите кораби. Започнаха да обстрелват всичко наоколо със снаряди, заредени с газ, от които нямаше никакво спасение. Все пак някой успя да извика:

— Нападат ни!

— Аааа… — разнесоха се писъците на жителите на планетата Р., които тичаха накъдето им видят очите.

Пратениците на Земята се изненадаха, като ги видяха. Жителите на планетата Р. по нищо не приличаха на съществата, които преди години бяха опустошили земното кълбо.

— По дяволите! Ония гадове са ни измамили!

Натрупаната през дългите години злоба и жажда за мъст, подсилена още повече от раздразнението, че са били измамени, загоря неукротимо.

— Тия типове са ми противни! — викаха всички и гонеха мирните същества от планетата Р.

Не им оставаше нищо друго, освен да излеят омразата си, като палят и рушат град след град. Когато си тръгваха обратно към Земята, един от тях посочи наслуки към небето и изръмжа:

— Вижте ей там, там се намира планетата Р., от която сме ние. Ако искате да си отмъстите, елате. Готови сме да ви посрещнем!

Част от книгата „Съдба
Превод от японски: Любомир Тодоров,





Гласувай:
10
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. joysii - Човешката ярост и злоба са нещо с...
14.03.2011 11:36
Човешката ярост и злоба са нещо страшно.Трудно се контролират.
...............................................................
Много е трудно да бъдем разумни,добри и уравновесени.
.......................................................
В японската култура и начин на мислене има толкова много мъдрост.
Поздрави за постинга.
цитирай
2. valsodar - Мда :)
14.03.2011 11:53
Бях го забравил тоя автор и с голямо удоволствие го открих отново.

Кара те да се замислиш.
цитирай
3. zaw12929 - ние на един език не се разбираме, ...
16.03.2011 07:45
ние на един език не се разбираме, даже не се опитваме с чуждите.... затова добре, че напомняте
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4939339
Постинги: 1697
Коментари: 18201
Гласове: 27364