Постинг
12.12.2011 15:37 -
Звезден прах
Автор: valsodar
Категория: Изкуство
Прочетен: 3660 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 12.12.2011 15:46
Прочетен: 3660 Коментари: 7 Гласове:
12
Последна промяна: 12.12.2011 15:46
Погледна я закачливо, прегърна я през раменете и с леко насмешлив тон й каза:
- И сега, май иде време да ти свалям звезди от небето, за да те убедя, че ти си единствената жена за мен, тази която наистина обичам и за която съм готов на всичко?
- А защо пък не, бъди кавалер! - през смях му отвърна тя и посочи с пръст към звездното небе - Ето тази там, най-ярката. Нея искам да ми я свалиш. Ама да не забравиш, защото ви знам аз, какви сте мъжете! Днеска обещавате, а утре вече всичко сте забравили.
- Че какви да сме? Съвестни - с уморена усмивка й отговори той. - Каквото сме обещали все някога сме го направили, та дори и това да е водило след себе си до непредвидими обрати.
- Оправдавай ми се сега, оправдавай се! - чу в отговор изречено през смях, с онова леко потрепване на раменете издаващо трепет примесен с нощен хлад.
Свали протритото на лактите си яке и я наметна нежно с него. Притисна я още по-силно до себе си и продължиха с разходката си по лунната алея. Смеейки се, с поглед вдигнат към звездите. А зад тях, високо в небосклона една звезда припламна ярко и ... спря да свети. Най-ярката. На нейно място остана единствено звезден мрак, с леко остатъчно сияние показващо само къде е била. - Знаеш ли, очите ти блестят някак си странно? Сякаш виждам звездите в тях? - тихо промълви тя, сгушвайки се в него. - Знам.- тихо отвърна й той, пожелавайки си да пали звезди, а не да ги сваля. - Тази нощ, може би ще запалим една?
Свали протритото на лактите си яке и я наметна нежно с него. Притисна я още по-силно до себе си и продължиха с разходката си по лунната алея. Смеейки се, с поглед вдигнат към звездите. А зад тях, високо в небосклона една звезда припламна ярко и ... спря да свети. Най-ярката. На нейно място остана единствено звезден мрак, с леко остатъчно сияние показващо само къде е била. - Знаеш ли, очите ти блестят някак си странно? Сякаш виждам звездите в тях? - тихо промълви тя, сгушвайки се в него. - Знам.- тихо отвърна й той, пожелавайки си да пали звезди, а не да ги сваля. - Тази нощ, може би ще запалим една?
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
анонимен -
Бляк!
14.12.2011 05:37
14.12.2011 05:37
Смърди на пошлост и соц!
цитирайИнтересно, къде точно в текста си доловил уханието им?
Или може би, просто си довлякъл вонята им със самото си идване в блога ми?
Определено се размириса с твоята поява тук.
цитирайИли може би, просто си довлякъл вонята им със самото си идване в блога ми?
Определено се размириса с твоята поява тук.
3.
анонимен -
И ти май уважаваш читетелите си
18.12.2011 01:45
18.12.2011 01:45
на нивото на Цефуля ;))))
цитирайЗащо мислиш така?
Поясни се, но конкретно с критика към самият разказ.
Инак лаладжийски реплики всеки може да отправи :))
цитирайПоясни се, но конкретно с критика към самият разказ.
Инак лаладжийски реплики всеки може да отправи :))
5.
анонимен -
Ето:
19.12.2011 23:59
19.12.2011 23:59
valsodar написа:
Определено се размириса с твоята поява тук.
Това ниво "Цефул" или по-ниско е?
Първото, което трябва да се отбележи е, че блогът ми е свободен и открит за коментари всякакви в т.ч. и напълно безсмислени и неаргументирани "критики", като първата реплика отгоре.
Да, аз много добре съзнавам, че имам да извървя един много, много дълъг път, докато започна да пиша така, както пишат тези, които обичам да чета.
Точно в тази връзка съм открит към всеки един критичен коментар относно литературните ми опити, с които се уча да пиша.
Но!
Много държа, ако има критика, тя да е по същество за конкретният текст.
Силни - слаби страни, препоръки, идеи и т.н. в тоя ред на мисли, т.е. държа тя да ми бъде в полза, а не да се чудя - Тази простотия да я трия ли или да я оставя без коментар?
Така че, ако имаш да казваш нещо по същество, то просто си го кажи.
А, ако си ми дошъл единствено с идеята да ми се правиш на интересен - ами, не си познал адреса!
:)))
цитирайДа, аз много добре съзнавам, че имам да извървя един много, много дълъг път, докато започна да пиша така, както пишат тези, които обичам да чета.
Точно в тази връзка съм открит към всеки един критичен коментар относно литературните ми опити, с които се уча да пиша.
Но!
Много държа, ако има критика, тя да е по същество за конкретният текст.
Силни - слаби страни, препоръки, идеи и т.н. в тоя ред на мисли, т.е. държа тя да ми бъде в полза, а не да се чудя - Тази простотия да я трия ли или да я оставя без коментар?
Така че, ако имаш да казваш нещо по същество, то просто си го кажи.
А, ако си ми дошъл единствено с идеята да ми се правиш на интересен - ами, не си познал адреса!
:)))
7.
анонимен -
Това не е ли по същество?
24.12.2011 07:05
24.12.2011 07:05
анонимен написа:
Смърди на пошлост и соц!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 27883
Блогрол
1. най-доброто до тук
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът