Вървим забързани в живота
мимоходом гледаме встрани.
И понякога , поискваме за кратко
да сме малко по-добри.

Да дариш, дори и малко
да раздаваш с две ръце.
С чужда радост да  нахраниш
гладно за любов сърце.

И отново , тръгваме по пътя
търсим шанса нов.
Да открием нова нужда,
в някое порастнало дете.

Много се раздаваш!!

Няма ли опаснос да прегориш?!

а и скоро няма да свършат нещата за раздаване :)
И колкото повече раздаваш - толкова повече неща има за раздаване :)

Винаги е било по-лесно да даваш, отколкото да получаваш :)

Това е като яма, колкото повече взимаш от нея, толкова по-дълбока и голяма става!

Хубаво е! Определено е по-блажено да се дава!

Успешна седмица!

Ако се откажеш от получаване, заменяйки го с даряване, често получаваш това, от което си се отказал...
Докосва стихът ти :)

Можеше и далеч по-добре, но просто така се пише в работна обстановка между няколко позвънявания по телефона и надничания в монитора ;)