Добре е, че са приятелите, че да те спасят от самия себе си. :)))

По-долу е нещо писано през време оно, но колкото и да се връщам към темата, не виждам дали ще мога да го кажа по-добре и по-точно от момента на написването му :)

valsodar
21.03.2001 14:52
clubs.dir.bg

Било е време, когато хората, непознаващи словото са били едно цяло, разменяйки си надсетивно емоции, страсти и неволи. Едно колективно светоусещане.
С настъпване на съзнателното в светогледа на хората, с появата на Аза и словото, тази дарба за надсетивно общуване е била приспана, а впоследствие и забравена.
Единствено в критични моменти тази дарба е успявала да пробие през пластовете на невежество и боязън.
Има описани достатъчно много случаи на телепатично общуване, за да поставяме под въпрос възможното му съществуване, друг е вече въпросът за съзнателното му и волево провеждане.
Човечеството постоянно е търсело и изнамирало патерици за преодоляване на приспаната си дарба. Появява се писмеността, радиото, телевизията, а отскоро и Интернет. Нови възможности за едно ново колективно общуване. Една подсъзнателна носталгия по загубения рай. Раят, в който сме били едно цяло със Създателя си.
Интернет. Мрежата. Матрицата. Началото.
Нещо ново и вълнуващо с переспективите, носени от човешкия дух във времето.
Но точно тази мрежа, опасваща земята, проникваща с времето почти навсякъде, поставя и някои недотам приятни въпроси.
Дали няма да се капсулираме дълбоко в себе си, скрити зад своята анонимност?
Дали ще позволим страхът от болка и разочарования да ни отдалечи от реалния свят, срещи и контакти? Дали, дали, дали ???
А може, а и трябва нещата да се погледнат и под друг ъгъл.
Интернет – като една нова “магия” в общуването. Една нова възможност да преодолеем бариерите помежду си. Една комуникационна патерица.
Вярно далеч по-всеобхватна от предишните, с много повече полезност и идейност, но все пак патерица.
 Патерица, която ако се научим да използваме правилно бихме могли да разием своята комуникативност. 
Да се научим да се изразяваме правилно, да видим своето отражение в словата на другите и да разберем силата на мисълта.
Лека–полека ще започнем да придобиваме увереноста, че има кой да ни чуе, че има и кой да чуем, че не сме сами. Че просто цялото човечество е един цял организъм и ние сме неговите съставни части. Важни, уникални и допълващи се.
Едва тогава ще започнем да събуждаме приспаната си дарба, но на едно съвсем ново качествено ниво. Осмислена и понятийно обогатена, с една принципно нова възможност за обмен не само на емоции, но и на идеи, светогледи и възприятия.
Една осъзната необходимост от израстване. Една потребност от развитие, като част от цялото и индивидуална уникалност сама по себе си.
Едно ново време за един нов човек. 
Човек погледнал в себе си и открил света.

ПП С Благодарност към http://ogledalo-bg.hit.bg/komunik.html