Всеки в живота си има своите 5 минути слава.
 Надявам се моите вече да съм ги изживял и повече да не се повтарят.
 Защо ли ?

Всеки има възможност да се види отстрани, през очите на другите.
От една страна това ти дава възможността да излезеш извън личното си светоусещане, да видиш неща които трудно би забелязал в себе си.
Добри , които да затвърдиш и лоши, които да промениш.

Въпросът е, дали винаги това, което останалите приемат за добро е добро и за самите нас ?
И дали това което ни прави известни в техните очи, не е именно желанието им да бъдат нещо друго, различно от себе си, припознали го в нас ?

Има си хора за които славата е животоподдържаща, кара ги да се считат нужни на света и на себе си, дава им увереност в правотата на действията им и им помага по-лесно да се решават на трудните стъпки в живота си.
Но в каква посока става това и дали именно славата не е плевела, който задушава възможността ни да се развиваме, дори и чрез грешките си ?
Ивестните нямат право на грешки или поне не на такива неприемливи за феновете им.
Това съществено ограничава възможностите им за избор, а оттам и да излязат от наложения им образ.

В този аспект приемам славата по-скоро за бреме отколкото за стремеж, който си заслужава да бъде задоволен.
Не е ли по-добре, да си вършиш нещата които си предприел на спокойствие, отколкото да се чувстваш наблюдаван под лупа и поради това да подлагаш на съмнение правилността на всяко едно твое действие, мисъл или решение за избор ?

Славата ласкае слабите, дава им нужното самоуважение, което те не са успели да изградят към себе си. Може би и затова толкова много хора неистово се стремят към нея и са готови на всякакви жертви и глупости за да се прочуят.
 И същевременно са достойни за съжаление.
 Защото зад лъскавата целуфанена обвивка виждаш едно изплашено дете, което не знае накъде да продължи, а чака да бъде поведено с ръка.
 За съжаление, тази ръка която ни води, може да бъде единствено тази на масовия вкус, а не на съвестта ни и на вътрешния ни стремеж към промяна.

 И тук въпроса опира изцяло до това, какви основи е положил човек в себе си и могат ли те да бъдат разрушени от очакванията към него ?!
 До къде трябва да се подчиняваме на това което се очаква от нас и до къде можем да се разграничим от него .
 Дали не бъркаме някога доброто си възпитание с желанието да бъдем ласкани ?
 Ласкателството е като наркотик, колкото повече приемаш от него - толкова повече се нуждаеш от това да чуваш отново и отново , колко си уникален и неповторим.

 Всички сме уникални и неповторими.
Просто работим в различни аспекти на Силата и във всеки един, тя се проявява различно в зависимост от възможностите му  към нея на поносимост и проводимост, както и да я  реализира в живота си.
 Това ни прави и различни, всеки си има уникална , собствена задача в живота, която понякога предусеща, понякога не... но си я следва неотлъчно.

Някои през този живот трябва да изживеят урока на Славата, други които са го преминали могат и без него :)

Едно от изпитанията в живота за душата ни...
Изпитания чрез богатство, изпитания чрез бедност, изпитания чрез слава, изпитания чрез любов и т.н. и т.н. ...

"Ласкателството е като наркотик". Вярно е, но трябва да се разграничи ласкателството от одобрението. Каквото и да извършва човек, то той има нужда от обикновено одобрение. Някой трябва да му каже, че се справя добре. Това одобрение не е задължително да бъде дадено от човек. Един вид одобрение за работата ти е печеленето на някакъв конкурс, успешно положен изпит. Одобрението е стимулът, който те кара да продължаваш и обратно. Както малките деца имат нужда да бъдат окуражавани така и възрастните хора се нуждаят от простото "браво". Колкото до славата..., не я познавам...и май си живея добре. А може би и хората, които обичат славата не са лоши хора, кой знае? Обаче си абсолютно прав, че славата подлага на изпитание. Само една крачка дели известността и това да станеш за посмешище. Справка - тризначките от биг брадър.

Никой не е непогрешим и често одобрението на околните е това , което ни дава сили и наджда да продължим в избраната посока.
Въпросът е да се научим да различваме одобрението, одобрение на какво е - на нашите силни или на нашите слаби страни :)

Рокси , славата е изпитание за духа, слабите пречупва, а силните подкрепя. Факта, че може да си известен е по-скоро възможност да повлияеш на по-широк кръг чрез идеите и светогледа си, както Мартин Лутер Кинг, Махатма Ганди и принцеса Даяна - всички те са използвали харизматичността си за да сведат мирогледа си до по-голяма аудитория.
В тоя аспект славата е бреме като отговорност и инструмент който можеш да използваш.

Въпросът е, дали ти ще работиш за каузата на славата или славата ще работи за твоята кауза :)

Трябва да се опита и от едното и от другото, тогава човек може да даде преценка и реши за себе си какво предпочита. Не е лесно да ти следят всяка дума или жест, но пък се съобразяват с теб. Анонимността и спокойствието са приятни, но си никой. Мисля, че през различни периоди се нуждаем ту от едното, ту от другото, за да не потънем в инерция.

И както човек се подготвя , чрез изпитанията на които го подлага живота, така в един момент той минава и през това на славата.
Тук си проличава кой от какво тесто е замесен, защото славата може да е един много добър катализатор на ... пороци като тшестлавие, суета и мания за непогрешимост :)
Личи си особенно добре при неукрепнали психически и морално личности - за пример докъде може да доведе в падението на човек преждевременната слава - ексцесиите в Мюзик Айдъл.

Тук е до индивидуално разбиране (за Мюзик Айдъл иде реч), защото за някой слава може и да е да стават за смях на народа.
Колкото до преценката кой колко струва при общия случай, може някой веднъж да не издържи, но пък после да си е извлякъл поуки. Даването на втори шанс, всъщност сами да си дадем втори шанс, вече е друго ниво. А умението да се почва отначало и да не се отдаваш на отчаянието, според мен заслужава уважение.

Всеки може да се огъне под тежестта на славата и известността си, някои успяват след това да се изправят и да продъжат напред, извлекли ценни поуки за себе си.
В това е смисъла на изпитанията пред които ни изправя живота - какви излизаме след тях ?
В случай на невменяемост, изпитанията стават съдба :)))

Господи, каква бъркотия и словесна каша настъпва винаги, когато човек използува научените думи както му хрумне...
СЛАВАТА е резултат на ПРИЗНАВАНЕ, на ПРИЗНАНИЕ от страна на другите хора за това, какво е направил един човек.
А признаването от другите хора е първото нещо, с което започва формирането на ИНДИВИДУАЛНОТО САМОСЪЗНАНИЕ.
ИЗВЕСТНОСТТА по същество няма нищо общо със СЛАВАТА; МОЖЕШ ДА СТАНЕШ СВЕТОВНО ИЗВЕСТЕН И КАТО СЕРИЕН УБИЕЦ.
А щом като СЛАВАТА е резултат на ПРИЗНАВАНЕ на нещо ИЗВЪРШЕНО, то кой от Вас има такъв реален проблем?
Вместо да работиш нещо на високо равнище и признаването на резултата да те прослави, ти си тръгнал да разсъждаваш за палзите и вредите от СЛАВАТА, сякаш тя е на гърба ти...
Така си е тя у нас - един върши работа, а друг фразьорства като как би било добре да се свърши тая работа...
Преди малко оправи Европейския съюз и брависа ирландците по най-глупавият възможен начин, сега пък със славата се захвана...
С какво пък толкова ги заслужи тези свои 5 минути, по-добре туй разкажи, вместо да обядняваш, че си ги преживял...
Лесно е тук да напиша, че съм бил и на Хималаите...

"Вместо да работиш нещо на високо равнище" - интересно ми е да рабера, какъв смисъл влагаш в това ? :)))

Кой определя височината на равнището - тези които гледат отгоре или тези които го виждат отдолу ?

Радвам се, че има и несъгласни с мен :)

За да се тревожищ за това какво представлява. На някой хора им е необходима. На Други им досажда. Ако не ти допада просто я заобикаляш. Има далеч по итересни неща на този свят за да и обръщащ внимание.

Анонимен хем е прав, хем не е прав - писала съм го и другаде - тук е чесалка за пръсти, пък и Валсодар нищо лошо не е написал, ни обидил някой.
Верно, известността няма нищо общо със славата, по-скоро с приеманата за добра слава (защото и това е относително). Но нима признаването не е пак относително? Понякога лашкането между "Осанна" и "Разпнете го" може да даде опит е сила, понякога да пречупи и убие. От друга страна вечното пребиваване на върха или долу също носи рискове. Май най-зле е вечното понижено самочувствие и комплекси, които пречат да видиш доброто, дори, когато наистина си го направил. А пък колко сила се иска да признаеш "Аз съм добър, ама той/тя е по-добър." М?

Има си неща в които сме по-добри от другите, но си има и неща в които те са по-добри от нас.
За мен смисълът е в това да се развиваш в сферата на доброто, което можеш да реализираш от себе си и да оценяш без завист достигнатото от другите. :)))

Не може да сме Най-Най-Най във всичко и навсякъде. Но си има нещо в личната ни уникалност и предопределеност, което не трябва да подценяваме и да задушваме в комплексите си за малоценност и незначимост :)

Да ама не може да се нарича слава всяко добро нещо направено от нас. Даже сякаш понякога, непризнатото уж добро, дава най-хубавите плодове, а славата предизвиква завист.
Кълбото е прав, че славата може и да досажда, но поне веднъж може да се опита, да не си капо, дето се вика.

Винаги е лошо да се издевателствува над думите! Езикът е нищо твърде сериозно...
Безразборната употреба на думите по принцип е същото, като да си почистиш костюма с четката за лъскане на обувки, както и обратното...
В добронамереността на Валсодар едва ли някой се съмнява, но какво от това, че глупостите за Ирландия например не са написани с лоши помисли?
Който приема Интернет за ЧЕСАЛКА, да си се чеше, ама барем да не обърква четките.
Неумението, неспособността да се борави адекватно с езика е далеч по-страшен проблем, отколкото се мисли. Защото за познавача тази неспособност е стопроцентово доказателство за неспособност да се мисли. А иначе всички българи искаме да минаваме за умни, с евреите се мерим...
"То бива, бива, ама бивол за мезе не бива!"

Въпросът е в дозата :)

"Да ама не може да се нарича слава всяко добро нещо направено от нас. " - с това не мога изцяло да се съглася, дори погледнато и чисто фразеологично - има си славни постъпки извършени от хора останали си в неизвестност :)

Кажи, че те дразни мнението ми за Ирландия , че да те разбера ! :)))
Имам правото на лична позиция, дори и да се счита за погрешна от околните.
Далеч съм от мисълта, че съм непогрешим - от тази гледна точка уважавам всички несъгласни с мен , в това число и твоята гледна точка.

Да, може и неправилно да използвам определени думи и да не влагам в тях смисълът който ти си свикнал да възприемаш.
Но тук, аз съм свободен да им вложа този смисъл и значение които чувствам аз самия като отделен индивид.
Затова си е и моя лична гледна точка, която е напълно нормално да не съвпадне с твоята и да се разминава с други.
Това е основната причина да съм в блогпространството - изразявам своята позиция, виждам тези на околните, внасям корективи в мирогледа си и в крайна сметка всеки ден съм с все по-широк и богат мироглед.

Така че, благодаря за забележките, но не смятам занапред да пиша по зададени теми за да се харесвам, а ще си продължа по старому, за неща които ме вълнуват и на които си търся отговорите :)))

Анонимен, мислила съм го за издевателството над думите и за чесането. Според мен не винаги е лошо, верно, като не се мешат четките. Обаче понякога просто трябва да се натовариш с пустото издевателство, иначе спираш да си човек - трябва първо на себе си да покажеш, че ти стиска.

Признавам си, прегледах темата за Ирландия, но ми се видя много дълга да я чета подробно, та предпочитам да не вземам отношение кой какво рекъл.

няма ясна идея, нито нишка, която да се следва - просто една смесица от банални фрази.

подкрепям анонимен 9 и 15

я верно разкажи за твоите пет минути...

Валсодар, не схванах къде намираш противоречие в написаното от мен и теб:
"Да ама не може да се нарича слава всяко добро нещо направено от нас. "
"има си славни постъпки извършени от хора останали си в неизвестност :)"

Аз приемам твърденията като допълващи се, не като противоположни.

Благодаря за уточнението :)


potrebitelskoime - моята петминутка съм си я изживял, когато й е било времето, научил съм си урока от нея, затова и не жадувам за следващата :)

може ли да говориш по-конкретно?

Да сравниш моите 5 минути с твоите ли ? :)))
Несъпоставими са, просто защото всеки от нас извървява сам собствения си път и няма за какво да ти послужи :)))

исках просто да разкажеш за твоите пет минути.

не знам защо говориш са съпоставяне!?

пък и няма как да съпоставиш пет минути с петстотин?

Къде съм тръгнал и аз да се меря с моите 5 минути слава с чуждите 500 ?!!

Ей, докъде ни докараха тия мобилни оператори с промоциите си ! :)

в живота си човек да има поне един час слава, не пет минути. Славата наистина е признание. Лошо е когато след признанието се случва човек да губи опората в самия себе си и да не се самоконтролира. Тогава на преден план излизат глупостта и черти дълбоко скрити в него. На върха оставт тези, които са признати с основание. Към тях човек изпитва уважение и такива хора се ценят. Те са редки. Искам да кажа, че може да има вечна слава и временна слава. Наполеон, Жана д,Арк, Александър Велики винаги ще бъдат на върха на славата. Те са признати и приживе и в наше време от съвременниците. Случва се хората да искат да бъдат признати от някой и правят стъпки които ги правят смешни. Безмислено е това. За да се прославиш трябва да бъдеш и смел, а не само да се правиш на това което не си. Всеки трябва да знае себе си и да не пристъпва към излишни висоти без да има основание за това. }}}

Май по-доброто от петте минути слава (впрочем, не бяха ли 15?) е да си полезен цял живот....щото нали древните са казали Sic transit gloria mundi...По време на коронацията на новия папа в Рим тези думи се изричат три пъти от монах, държащ прът с горящ лен. Така се напомня на папата, че въпреки величествената церемония и управлението му, той си остава смъртен човек.

За мен по-важния въпрос остава, какво се случва с човека, който го спохожда ?

galina1 е казала многа добре нещата - Всеки трябва да знае себе си ! Знаеш ли себе си, славата нито може да ти попречи, нито ще си зависим от нея :)

А и значимите неща които правим в живота си, често са толкова тривиални, че си остават незабелязани и от нас самите :)

ако не говорим за слава, а по-скоро някакъв етап на известност, придобита по стечение на обстоятелствата в професионален и личен план. И най-вече достигнала степен, която теб те притеснява и подтиска, защото до голяма степен не си я изисквал.
Та тогава именно те питам оставайки сам с известността си - ти кое избираш известността или самотата?
Защото аз бих искала спокойния уют, който малко хора биха имали смелостта и силата да ми дадат.
Когато и това го няма, известността поне ти помага за нещата, за които не ти пречи.

За Славата трябва и Сила. Всички знаят колко народ е бил буквално унищожени от Славата....

И определено предпочитам самотата споделена от тесен кръг приятели и хората които обичам.

Известността бих я приел единствено в ролята и на инструмент, но за всяко нещо си има нужния човек, време и място на приложение.

И пак си опира до типа човек и до това как гледа на нещата - за едни известността ще е заслужено призвание за това, което са постигнали в живота си , за други ще е бреме което ги лишава от важните неща в живота им :)

Славата наистина е нещо преходно, идва и си отива според модата, според епохата и моделите за подражание. Остават делата ни и хората които сме обичали :)

Което ме кара да се замислям, правилно ли сме се фокусирали върху истински важните неща в живота ни.
Кои са важните неща в живота ни - тези които искаме да сторим в подражанието си, или тези които вършим без да се замисляме над тях ?

Важните неща....предполагам, че всички знаят анекдота за професора, който по време на лекции поставил на катедрата пед себе си един голям стъклен съд и три купчинки- едри камъни, дребен чакъл и съвсем ситен пясък, като всяка самостоятелно можела да напълни съда. После насипал камъните в него. След това сложил вътре и чакъла, който изпълнил празнините между по-едрите камъни. Най-накрая пясъкът заел и най-малките празнинки и така съдът бил съвсем пълен. Професорът казал на студентите, че така е и в човешкия живот. Пясъкът символизирал славата, публичната известност; чакълът- образованието и професионалната реализация, а камъните- приятелите, семийството, хората, които държат на теб. Накрая казал, че ако първо се изсипе пясъка, за останалите няма да има място....тогава станал един студент, изсипал в съда една бутилка бира и казал, че както и да се нареди живота ти, в него винаги има място за една биричка. но това вече е съвсем друга тема :)))

това което казва gothic бих допълнила само и „Memento mori”-латински израз, който значи „Помни, че си смъртен“. Когато човек знае това, той е и това което е. На мен ми харесва повече: „Memento vivae“ (ПОМНИ ЖИВОТА). В НЕГО Е ИСТИНАТА. }}}}}}} Той винаги ме е привличал с изненадите си, и естествено, колкото по-добри толкова по-хубаво, но уви. Не винаги е така.

та какво, мислиш, че ще науча от този урок?

да бягаш от нещо което не искаш. И не е важно дали ще научиш нещо, а дали изобщо мислиш за слава. Понякога славата идва изневиделица. Със слава се кичат и много открития и имена като напр. Айнщайн. Неговата ябълка го прослави с отговора "Аз открих" май беше. Та така. Славата идва понякога изведнъж, н е е задължително да бягаш от нея. }}}

Май истината за славата е другаде. Може би в същност всички си мечтаят за славата, защото българите са самовлюбени в себе си до степен да се запъват на всичко ново, различно, по-добро. В същност обичаме Бай Ганьо, тайно му се възхищаваме. Подражаваме на Андрешко. Всичко в живота ни е KEN LEE. Нима момичето изпяло този печално известен хит не знае, че не знае английски. Знае, но тя така си се харесва и си иска славата, и сигурно и се радва. Ние сме отявлени нарцисисти, смятащи, че славата ни се полага по право, защото сме такива каквито сме, а не защото сме положили някакви усилия за нещо.

viki11 - От урока на славата може да видиш как ще го понесеш, особено пътят надолу, който е неизбежен.

galina1 - Прославената ябълка е на Нютон, а "Еврика/Аз открих" разправят, че бил казах Архимед. Грешките нарочни ли са?

E, поправката си е поправка. Нека е интересно. Винаги трябва да има малко провокация, стига да не се приема на сериозно. }}}}}}}

нещо по темата. Ябълката прави велик Нютон, а "Еврика" - Архимед. Една дума понякога стига за да с сдобиеш със слава. }}}

Всъщност, дали историите за ябълката и Евриката са истински или измислени от фенове?
И още - за истинския и отразения блясък на славата.
http://vbox7.com/play:53bf4238

Да не повярва човек - такова масово обсъждане на славата...
И тревоги ли, тревоги как се понася славата, какво изпитание била тя за ... НАШИТЕ /ЛИ?/ души?
Истинската, световната слава най-често идва посмъртно, оставете заслужилите славата си на мира, не е тя НАШАТА болка и радост...

Изцяло те подкрепям !

По същата логика спирам да мисля за глада в Африка, програмираното затъпяване на младежта у нас и бъдещето на западната ни цивилизация - това са неща, които не ме засягат. Напълно отвлечени неща са както и смърта, която се случва на другите, но не и на нас :) Нас не ни касае :)

ПП Специална благодарност на galina1 , благодарение на чийто реплики през ЛС стигнах до още един извод - при тези от "нас" , в които има изградена здрава основа като лични качества , добродетели и достатъчно положени усилия по Пътя им, славата се полепя неусетно и постепенно, и остава и след смърта им. При останалите се отмива още приживе и лъсва жалката им същност :)))