Живот живян в лъжа е живот живян наполовина....живот живян с безразличие е живот живян нополовина...животът ти не е такъв...А бъдещето...то в известна степен зависи от теб....но зависи и от останалите.....и от това как живеем живота си...
Вярвам,че с хора,които не са безразлични и не мълчат то ще е поне малко по-добро!

там, където човек за човека няма да е враг, наистина ще да е в някой друг свят.
в натурата ни е да сме конкурентни един към друг. всички животни са така. ако не се унищожаваме физически, то си има и други начини, например икономически.
и това си е в реда на нещата. ако щеш го наречи естествен подбор, ако щеш малтусианско регулиране на броя на населението. и аз мисля, че така е по-добре. е, за тези, които оцелеят разбира се. за губещите... такава им била съдбата.
повярвай ми, алтернативата щеше да е по-лоша. ако всеки ражда по 5-6 деца, и няма войни и глад, само за няколко поколения земята така непоносимо ще се пренасели, че ще ти се иска да не си на нея. е, ти и без това няма да си, но децата и внуците ти.

Ти враг ли си за баща си, за майка си, за любимия си човек ?
Въпреки човешката си природа и теориите на скептиците.

Конкуреция е да докажеш че си по добър. Не да избиваш.

не, аз не съм враг на никого, и не искам да убивам никого. лично на мен ми е също толкова неприятно да гледам и чета тези истории.
но съм реалист и смятам, че те няма да престанат скоро.
целта на изказването ми не е да самоопределям себе си - аз съм доста различен от масата хора. но доколкото познавам човешката натура, от четене, учене и пътувания по света, смятам че тя е тази, която е виновна за ставащото, и е трудно, да не кажа невъзможно да се промени. и дори да се промени, резултатът няма да ти хареса.

трудно, бавно, почти незабележимо, но... се променя.
Само в рамките на един век, престъпленията срещу човечеството станаха подсъдни.
Това също е напредък.
Просто се иска да извърви своя път.

Престъпленията срещу човечеството станаха подсъдни.
Станаха ли по-малко?
Човечеството се променя, да. Има повече хора и жертвите на войните са все по-многобройни.
Същността на войните остава същата: старчоци с пари и власт ги започват, обслужвайки собственото си его, но умират млади момчета, невинни жени и деца. Светът е все същият.

Ами можем да започнем с неща от скоро, а може и с други по-отдалеч.
Човечеството е извървяло своя път до Хартата за правата на човека. Харта изстрадана с много кръв и войни.
Да, има много държави, в които правата на човека се нарушават, но тези в които се спазват стават все повече .
Защо ?
Защото отделните хора, които знаят правата си и държат на тях стават все повече с времето и успяват с броя си да наложат спазването им.

Това бе един от простичките примери.
Да продължавам ли ?

Използването на противопехотните мини и как един човек успя да се противопостави на това - да ти кажа ли кой бе човека ?

Примери много.
До утре мога да ти ги давам един по един, но .. и какво от това ??! :))

Колкото и цинична да изгледа тезата му. Истина е, че това се случва без значение дали ни харесва, дали го приемаме или не. И без значение как е дефиниран или дегизиран въпросния конфликт. Това е онази хищническа борба за оцеляване, борба за преразпределение на ресурсите. Защото отсега нататък, който ги владее - той е царят на света!

Това никой трезв наблюдател не може да го отрече .
Почти сме на финала на отцепническите войни, нейде по средата на верските и в началото на войните за енергийни ресурси.
Достатъчно е човек да хвърли поглед къде са най-богатите находища на петрол и да види точките на напрежение около тях.
Русия с ръка върху кранчето на газта успя да накара целия ЕС да клекне в политиката си пред нея, за нас няма какво да коментирам, ний сме клекнали отдавна.

Бъдеща спорна територия между Швеция и Русия са находищата на нефт в северния ледовит океан, наскоро руснаците обявиха, че са готови да "си" защитават находищата и с военна сила.

Прехода към алтернативни горива също не е безболезнен, отчитайки глада който причиниха биогоривата, покачвайки цените на храните, болезнено отразили се в 3-тия свят.
Дори самите араби седящи в/у нефта възроптаха ??!

Така че, пътя който остава да се извърви няма да е къс и в скоро време краят му се не види.
Но не може и да не се признае, че човечеството се развива и много неща присъщи на миналато са недопустими в настоящето ни.
Всичко си зависи от нас и от другите като нас по света - има ли будност ще има и развитие.

Техниката която се ползва в момента и разпространението и по света, както и наличието на мегаполиси и гъстотата на населението изобщо биха могли да доведът до много по голям ефект при същата честота на инцидентите дори от началото на 20 век. Възможността да оцелеем съществува да се примиряваш не е позиция когато някои нарушава правта ти или на хора такива като теб.

Длъжен съм да призная, че съм абсолютно съгласен с автора на този постинг и с неговите последвали коментари - светът наистина се променя и то към по-добро (в много отношения).
Като лаконично доказателство на тезата си ще запитам <Нима в настоящето може да се говори за инквизиционен терор? Нима има робовладелчество и открито масово погазване на човешките права? Нима в миналото изобщо е могло да се говори за човешки права и хуманизъм? Нима в периода на античността и средновековието не е имало абсолютна масовост на произволната смърт? Да убиеш някого на улицата и да останеш безнаказан не е било нормално? Та нали точно това са били причините на Константин Велики с помощта на синовете си да приеме и наложи християнството , защото до 4 век хора са умирали от неестествена смърт във всеки дом и най-първичната част от човешката натура е властвала в тези векове. Нима честотата на войните не намалява с всеки изминал век?

Да, светът се променя, променя се към по-добро според мен и то благодарение на хора като вас, оставили своите коментари в този блог - хора, които се тревожат за бъдещето на света и си задават тези разумни въпроси. Дори зад вашето първично неприемане на тезата, че светът върви към добро стои терзанието ви от настоящето и това, че не сте доволни от него - не сте доволни и от малкото войни, които ги има. Точно това е човешката природа - винаги да търси нещо по-добро, винаги да иска повече, да търси развитие.

Да има инквизиционен терор - в американските затвори - гледай новини.
Да, има робовладелчество и масово погазване на човешките права - в много африкански и южноамерикански страни, само че не го показват по телевизията и му викат другояче.
Да, хуманизмът се е пръкнал преди 2000 хиляди години с учението на Христос, да, човешките права са измислени именно в миналото.
В периода на античността и средновековието масовата смърт е означавала стотици, най-много хиляди. Днес умират милиони - само попрочети за Африка.
Да убиеш някого на улицата и да останеш безнаказан не е било нормално в миналото, но е нормално днес - в България, в Южна Африка и на много други места.
Император Константин е наложил (забележи "наложил" - т.е. насилствено и погазвайки човешките права на разни хора) по политически причини. Християнството, от своя страна е отговорно за безброй убиства, насилия, войни, инквизиции, толерирало е робовладелството, апартейда, геноцида, атомната бомба, химическите оръжия.
Не, светът не се променя, колкото и да ни се иска да си мислим, че сме по-добри от предшедствениците си. няма да сме, докато се излежаваме на лаврите на другите - борци за свобода, създатели на конституции, харти и декларации. Ще бъдем по-добри само тогава, когато всеки от нас, ама абсолютно всеки заеме активна позиция и направи нещо, за да защити човешките права на по-слабия.
На колко сирачета помогна ти, лично? Колко африкански деца си спасил с лични дарения от гладна смърт? (Нужен е само лев на ден на дете)
На колко демонстрации си бил срещу войната, глобализма? Колко пъти си дарил кръв?
Всеки от нас може да промени света, но светът не се променя, защото ние избираме да гледаме отстрани и да помпаме егото си с приказки за Великите постижения на модерната демокрация.

Смисълът на човешкия живот не е в едно единствено "велико" добро дело, а е низ от много незабележими на пръв поглед дела, които водят до него.

Не съм протестантски пастор за да те убеждавам в правотата на идеите си. Не виждам смисъл и да изпадам в един напълно безсмислен спор.

За теб чашата е наполовина празна, а за мен наполовина пълна.

да бе, ще спасяваме африканските деца - че като станат на 15 години, да родят още 5 други, и тогава и тях да трябва някой да спасява?
причината да умират масово от глад е, че насред пустинята, където няма нищо за ядене, те раждат по 5-6 деца. е сори, ама като виждаш, че няма да има с какво да ги изхраниш, не ги раждай.
въпреки всички ужаси, геноциди, детска смъртност, африка все пак е континентът с най-бърз растеж на населението. е каква ще стане тя, ако не умират хора - ами че този континент не може да ги изхрани, и ще плъзнат по света.
не искам в никакъв случай да звуча като хитлер, просто най-естественото нещо е всеки да се разпростира според чергата си. всеки да ражда по едно-две деца, и то само ако ще съумее да ги храни, облича, и изучи докато станат на 18 г. а не да чака хората по света да дарявали по лев на ден, та да му хранят децата.
само тогава няма да има войни. е, сигурно пак ще има, поради вродената човешка проклетия, но войните за преразпределение на ресурси много ще намалеят.
по бих дарил за разпостранение на безплатни презервативи в бедните държави - ама такива програми няма много, че папата е против тях.

iavno angelite i demonite sa6testvyvat v realnia jivot.mojem li da razli4im koi s kogo e.i kade e bog v celia film

koi ste vie.tova e edin esencialen vapros kam tova v vas koeto se e smonareklo az.tova az e edno mytira6to ponqtie koeto si ima sobstven jivot kakto y vas taka i v drygite.problema na kontakta i energiite koito se dvijat v tezi fal6ivi azove pravqt neveroqtnata ka6a na sveta.hvaneto pone va6eto azz.

Въпреки твърденията на песимистите обаче, според неотдавна оповестени данни, публикувани наскоро в статия с колеги от университета "Якобс" в Бремен и Мичиганския университет, днешният свят е по-щастлив. От 1981 г. до наши дни повече от 350 000 души от 90 държави са анкетирани за щастието и удовлетворението си от живота като цяло. Сред 52-те държави, за които има данни поне за десетилетие, докладваното благосъстояние се е покачило в 40 случая и е намаляло в едва 12. Средният процент на хората, които казват, че са "много щастливи" се е увеличил с почти седем пункта. Как така светът става по-щастлив?
По думите на Тукидид тайната на щастието е свободата. Във всяко проучване анкетираните са помолени да оценят усещането си за свободен избор в живота. Във всички държави, където чувството за свобода се е засилило, с изключение на три, субективното благосъстояние също се е повишило. Изработена от авторите таблица показва поразителната връзка между растежа на свободния избор и този на субективното благосъстояние.
Светът, в който живеем днес, несъмнено е свободен. За първи път в историята по-голямата част от света се управлява демократично, правата на жените и малцинствата за широко признавани, а хората, идеите и инвестициите могат да пресичат границите.
Откакто започна изследването през 1981 г. десетки страни със среден доход са се демократизирали, освобождавайки мнозина от страха от репресии. Всяка страна в преход от авторитарно управление към демокрация показва нарастващо усещане за свободен избор. Освен това има рязко повишение в приемането на равенството на половете и алтернативните начини на живот.
Страните, където тази революция беше най-изразена, като Канада и Швеция, продължават да демонстрират нарастващо благосъстояние. Може да се твърди, че нито един регион не е претърпял тази трансформация така бързо като Източна Европа. В рамките на две десетилетия няколко бивши членки на съветския блок се присъединиха към Европейския съюз и се сдобиха с нови свободи за пътуване, работа и живот, които никога преди не са си и представяли.
Не само че делът на онези, които твърдят, че са "много щастливи", се е увеличил във всички страни с изключение на Сърбия и Беларус, но тази тенденция се корени е изцяло в по-младото поколение.
Сред източноевропейците на възраст 15-24 години делът на "много щастливите" бе 9 на сто в началото на 90-те години - приблизително същия като при другите възрастови групи. До 2006 г. този дял се е увеличил над два пъти, като сред хората на възраст между 30 и 40 години също имаше очевидно стабилно нарастване. Страна след страна в изследването - Албания, България, Босна, Хърватска, Чехия, Литва, Молдова, Румъния, Русия, Словакия, Словения и Украйна - демонстрираше тази тенденция. Беларус изпъква като изключение в промените на щастието в отделните възрастови групи (младите все още са също толкова отчаяни като през 1990 г., а по-възрастните са само малко по-добре).
Ако светът става по-щастлив, какви са изводите? Първо, увеличаването на политическите и социални свободи през последния четвърт век е оправдано. Отвореният свят, в който живеем, като цяло е по-щастлив. Това може да не изненада онези, които са изтъквали доводи в полза на либерален световен ред. Без съмнение обаче ще събуди недоумение и смайване сред онези, които копнеят за лъжливите схващания на една по-ранна епоха. Второ, резултатите може да породят предпазливост към опитите да се проектира щастие чрез публична политика.
Щастливите държави включват социални демокрации като Швеция и Дания и икономики с по-малка намеса на държавата като Австралия и САЩ. Общото между тях не е политиката, а институциите - демокрацията, върховенството на закона и социалната толерантност. Хората вече до голяма степен са способни да проектират своето собствено щастие, когато разполагат със средствата за това.
Трето, връзката между свободния избор и растящото щастие предполага, че не доходът на глава от населението е подходящата мярка за развитие, а индивидуалните свободи и възможности. Това е перспективата за човешко развитие, свързвана с Нобеловия лауреат Амартя Сен.
Докато доходите и благосъстоянието са взаимно свързани в ранните фази на развитие, щом заплахата от глада изчезне, социалната и политическа свобода изглежда също толкова важна.
Макар последните 25 години да донесоха един по-щастлив свят, не е сигурно, че през следващите 25 това ще продължи. Много страни с нисък и среден доход преживяха изключително високи темпове на растеж, вариращи от 4 до 11 процента, докато в по-богати държави работното време бе намалено, а това е равносилно на социално освобождаване. За нито едното от двете няма гаранция, че ще се запази безкрайно. Междувременно демократизацията е еднократно явление, а сривът на комунизма е в миналото.
Днес има също толкова държави, които изглежда се насочват към умерено авторитарно управление и провал на държавата, колкото и такива, които се превръщат в утвърдени демократични култури, докато самото бъдеще на глобалния икономически ред е в опасност.
Би било ужасна ирония, ако предимствата на либералните институции за човешкото щастие станат очевидни точно в момент, когато тези ползи са в най-голяма опасност.

Някога, много отдвна, хората решили да построят кула. Висока кула ,толкова висока та да опира в небето при господа. Тогава господ се разгневил и им подарил различните езици. И така кулата рухнала.