Имах си резервни относно маршрута над Железница за неделен пикник,
Едно, че мразя местата, където е тарапана от народ, второ че ландшафта в района не е от най-приятните за пикник поради релефа си.
 Както и да е , бях обещал на приятел да отидем дотам, довлачихме се и.. се почна тя.
Нагоре само камъняк, имало е някакъв път, но го е имало много отдавна, още когато Живков е бил генсек и сме чакали поредния пленум на партията.
 От тогава насам му са се случили много неща, но нито едно в добра насока.
Въпреки всичко доста ентусиасти бяха решили да превземат заветния връх, възкачени върху допълнителни конски сили, повтарящи стиснали зъби подвизите на пилотите от рали Дакар.
 Прашоляк и летящи камъни изпод задните им гуми бяха сред малкото зло.
Половин час катерене и достигаш до нещо като автоборса Горубляне но в планински вариант - всякакви возила разпиляни от двете страни на склона, а някои нагазили даже в рекичката от липса на място.
 Ей, нищо не може да скърши мерака на гражданята решили да положат телеса сред "чиста" природа.
 А природата определено си бе чиста - липсваха само още няколко пластмасови бутилки от бира и съвсем малко "забравени" торбички от боклук маркиращи пешеходната пътека, за да може приликата със сметището на Суходол да стане пълна.
 А бе, кат сме тръгнали ся - няма да се връщаме я !
Драпаме нагоре с надеждата гмежта да свърши и да намерим някое не толкова злачно и заупокойно място, където да си направим Цър-пър с допълненията които се полагат към него.
 Драпаме нагоре по пътеката, а точно по средата й един чичка си драпа макарите, дибидюс гол, разчепатил се възнак по гръб връз средата й.
 Ха, ето къде летували ексхибиционистите, помислихме си ние, и прекрачвайки го, внимавайки да не го настъпим където не трябва, че да извиси тънък гневен гласец подире ни, продължихме нагоре, почти към синевата.
 Накрая почти изплезили езици, намерихме едно местенце сред многото камъняк, почти до реката си, която в тази й част, поне не бе затлачена от боклуци.
 Разхвърляме багажа и таман се наслаждаваме на тишинката и хоп, прегазени от следващите след нас.
 Тия да не би да са тръгнали за сръбско ?
Както и да е , огъня си бе стъкмен по бойскаутски образец, почти без дим, жаравата дебела и тлъста, а крехката мръвка разнесе  в далечината аромата си, притуряйки към него и този на запечен лучец и пиперки.
 Нататунчихме се и дойде време за полагане на морна снага под рехава сянка.
Ако случайно сте решили да ставате йоги, няма смисъл да си ковете дъски с пирони - "меката" морава в района е предостатъчна за тази цел , ако избегнете камъняка ще налетите на тръните, а ако избегнете й тях, с изненада ще открието, че това което ви убива е архаично парче от счупена бутилка.
 Та, криво-ляво преодоляхме и тази част от пикника, слязохме от превеликата планина и обратно с пълна газ към мръсна София .
 За да мога сега в жегите да възкликна - О дом, сладък мой дом !
Излизам на терасата да пролея здравословна пот, гледайки прашния залез с облекчение, а вие,  ако планирате маршрута за следващия си излет, помислете внимателно преди да изберете този, от който се върнах днес !

Станете фен на футбола. Елате на стадиона и ще забравите проблемите си!

Не съм голям фен на футболната лига, но сред преживяното.. :)))

не очаквах от тебе таквози нещо - и ти да си от онези, що превръщат планината в скара-бира. Па що си не седите по кръчмите в градското? Все пак съм ти благодарен за решението - никогаж повече на планина. Но що ли си мисля, че няма да уддържиш дълго на казаната дума...?

Интересен пътепис.

След Железница вляво , по-ниската от Витоша планина.
Бе едно разкошно място, дорде не се напълни с АТВ-та и не стана едно твърде пренаселено и шумно място.
А преди 2 години нямаше кой да те напсува там :)
Явно с всяка следваща година ще трябва да се отдалечавам все повече от София, ако искам наистина да си почина през уикенда. :)

Има си и огро-о-мен контейнер на пътя, след като се слезе от пътеката.
Има си всичко на разположение, да опазим природата чиста, така че и следващият път да ни е приятно да отидем пак на същото място :)))

Но на Железница си имаше и от другия тип хора - тези на които боклука с който са осеяни полянките и реката не им правеше впечатление.
Чудя се, що за човек трябва си , за да си лежиш необезпокоявано, когато на 2 метра от тебе се вее употребена тоалетна хартия, разпиляни използвани бутилки, пакетчета празни всевъзможни носени от вятъра и работещ ауспух, на метри от главата ти ?! :)))

Този уикенд бях тук, а мястото е само на 60 км от София. Наистина си заслужава.
http://www.bulrest.com/varshets/index.php?oID=4650&cID=4

Интересно!