Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.01.2009 01:28 - Horror story I - Тримата братя и златната ябълка
Автор: valsodar Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1798 Коментари: 9 Гласове:
0

Последна промяна: 31.01.2009 14:55


image

 Събраха се тримата братя да вардят златната ябълка. 
 И тримата. 
 Поглеждайки се един друг изпод вежди - Големият, Вторият и Малкият.  
 Вторият, защото се обиждаше, когато му казваха Средният, а от край време си бе и докачлив. 
 С неговият си късмет, хем да не е първороден, че да наследи бащиното имане, ама и хем да не е изтърсака, та поне да наследи майчината обич, за какво ли изобщо му бе да се ражда, да го пита някой. 
  Ама на, ако не е той, кой ли ще следи какви ги вършат другите двама ?! 
 Виж го ти големият, по цял ден гледа да се излежава и да командва - Аз моето момчета, отдавна съм си го изработил, сега е ваш ред да поработите малко. И понеже съм най-стар сред вас, нали трябва да има поне един акъл да ви дава, че каквито сте прости и мързеливи, ще я свършите като кучето на нивата. 
 Така нареждаше големият брат и засукваше доволно мустак , оглеждайки се къде да полегне, за да може да надзирава работата. А то, работа нямаше никаква.
 Не, че нямаше работа за вършене, просто нямаше кой да я свърши. И как ли да има, когато единият по цял ден искаше да командва, вторият все гледаше да  се не мине, а третият, третият най-малкия, при първият проблем зачезваше нанякъде. 
  Обикновенно я при полите на майка си, я в скута на баща си, кога бе невръстен, а кога поотрасна взе, че и позахитря - Аз момчета, съм преживял нещастно детство - цял живот съм расъл в сянката ви и сега ми трябва простор да се себеизразя.
 И се себеизразяваше, ама нейде встрани, де никой не можеше да види ни какви ги върши, ни някаква полза от него.
 А тя работата си ги не чакаше и кога нямаше кой да я подкара си водеше Разрухата след себе си.
Лека-полека разрухата като буен плевел превзе китното стопанство, въпреки усилията на двамата старци отгледали тези синове румени засмяни, за чудо и приказ , от юнака по-юнака.
 Бориха се, бориха се дълго бабата и дядото, но живота ей го де - дорде се обърнеш и той взе, че си отиде !
Започнаха да ги напускат силиците и само им стигаха за малко, та  вечер да поседнат на прага , да се прегърнат през рамо и тихичко да си занареждат, за да ги не чуят синовете и да не се докачат от чутото.
 - Ех, помниш ли, помниш ли  старо, каква златна нива имахме, ширнала се дорде погледа стига, с тежки и пълни класове житни и какво бе да застанеш до кръста насред класовете та да галиш, да ги галиш и от радост да плачеш ?
- Помня, помня, а ти помниш ли лозето, дето го имахме горе на баира ? От  към южния склон . Помниш ли какви перлени нанизи грозде ни раждаше , а ? Ех, няма ги, няма ги вече... отидоха си така , както си отиде и живота ни - бавно, тихо и неусетно...
 Та, така си говореха тихо старците на прага, а очите им се изпълваха със сълзи при спомена за тяхното щедро минало и от гледката на разрухата обзела стопанството им.
 Само една златна ябълка им бе останала.
Саморасляк, довеян от птиците, покълнал насред двора и по чудо оцелял през годините.
 Дребничка, жилава и упорита.
 Живееща напук на живота и раждаща всяка една година.
 По една единствена ябълка.
 Златна.
 Роди и тази година, но още преди да цъфне настанаха крамолите - на кого бе ред да се падне тя, тоя път.
 Дядото понечи да отвори дума, че поне тази година ще е добре, да се постегне покрива, че да не тече чак толкоз през него, и ако се постегне малко и къщичката ще е добре за всички през идната зима, но таман да го каже и наскачаха синовете му  връз него.
 - Ти, дърто май съвсем си изкуфял ! - рече Големият.
Кой ти сега такива съборетини като твоите стяга, хотел, хотел ще направим тука, селски туризъм ще развием !
- Ха, хотел ! Ти пък кога хотелиер се извъди бре ? - скочи веднага Вторият. Хотел му се приискало, гледай го ти. Няма хляб в тая история братле, ей прост си беше и прост си остана ! Кой през туй затънтено село ще мине, че в хотела ти да отседне ? Будала с будала !
 Трябва да се инвестира, инвестиция му е майката ! Ще отворим "Златна Ябълка" ООД, а с акциите му ще играем на борсата ! Така де, гарантиран годишен дивидент - една златна ябълка. За мен златната акция, като Инициатор, а за вас част от мажоритарният дял !
 - Мамо, мамо, батковците пак искат да ме излъжат - проплака Малкият.
А аз, а аз нали щях да ходя да уча бре мамо ?! Нали ми обещахте студент да стана, вие знаете ли сега колко скъпа е тапията и колко харчове има покрай нея ?! Не ви е срам - един брат да имате, а никой да не помисли за него - все себе си гледате ! Слепци сте вий никога няма да прогледнете за изкуството !
- Ти да мълчиш, че кат ти забърша два шамара, само на изкуство ще ми станеш ! - Озъби се Големият.
- Спокойствие братя, да подходим рационално.. - намеси се Средния,,, и така крамолата си продължи до зори.
 Не спря на следващият ден, нито на по-следващият, караха се и препираха  братята от пролетта насам, а старците само си седяха встрани в кюшето и ги гледаха уплашено в ужас - това ли бяха техните чеда обични , които отгледаха със собствените си ръце ?  
 Та, събраха се тримата братя да вардят златната ябълка. 
Не от Ламята, не от очите злите хорски да я вардят, а от себе си да я опазят.
И цяла нощ , се огласяше двора от ежбите помежду тях, до призори, кога изведнъж заглъхнаха.
 Плахо слънчевите лъчи, огряха двора.
Потънал в тишина злокобна.
Излезе старата на двора и писък огласи простора.
След нея се показа и старецът.
Прегърна я през раменете и притули, главата й в рамото си.
Да не гледа.
Синовете си, що слънцето огря бездиханни и  вкопчени един в друг.
С лица застинали и изкривени в омразата им.
Погребаха ги.
Под златната ябълка, що ги бе разделила и на смърт обрекла.
Скоро и старата се спомина от мъка.
Остана сам дядото, сам, насред пустия двор, а до него  самотна златна ябълка се полюшваше под поривите на зимният вятър, сама и единствена - едно жилаво дръвче, преборило се с живота и със смъртта.
 Така и ги намериха напролет.
Старецът и дървото.
Мъртви.
С изсъхнали корени, черпещи живот от любовта.

image



Тагове:   ябълка,


Гласувай:
0
0



1. анонимен - Убийствен разказ, браво!
31.01.2009 01:42
Пожелавам ти реални прочити поне на една трета от хензеловите рекорди ;-:)

Защото най ме е яд, когато няма обективност. А поне да беше Х добър поет, излагация откъдето и да го погледнеш! Окошарил се е с разни бабички и натиска като луд посещения. Резил!

Успех и никъде не бягай, защото тук ще остане само плява и жалки тарикатлъци
цитирай
2. krassko - Поздрави и от мен.:)
31.01.2009 09:15
Радва ме това което правиш напоследък.

Поздрави!
цитирай
3. gothic - Актуална класика, напълно в духа на ...
31.01.2009 11:37
Актуална класика, напълно в духа на днешното време :))) Браво!!!
цитирай
4. bizcocho - Валсодар!!!Страхотен разказ-...
31.01.2009 12:07
Валсодар!!!Страхотен разказ-притча!Много силно държиш емоцията в читателя!
Моите поздравления!!!
цитирай
5. valsodar - Всичко се провокира от един въпрос
31.01.2009 12:15
И той бе, как ли биха изглеждали приказките , които сме слушали за лека нощ като деца, през погледа на поотрасналото дете, видяло нещата извън приказната им същност.

Какво ли се е случило със Снежанка в наши дни и дали вече тя не е бяла робиня, предлагаща сексуални услиги край някоя магистрала, надзиравана строго от седемте мургави джуджета ?

Какво се случи със страшния вълк от приказката за "Червената Шапчица" - дали вече и той не си пие скришом уискито с ловеца, а през деня се гонят показно като стражари и апаши ?!

Въпросът е един, а отговорите му толкова много и на тези истории им предстои да бъдат разказани, когато си дойдат при мен :)
цитирай
6. reffina - Прочетох го. . . три пъти таман:)...
31.01.2009 13:08
Прочетох го...три пъти таман:)
(при мен нещата , все не стават от първият):))
И хем ми харесва, хем ми е ....тъжно!
Аз си искам старите приказки!!!!
Късно се запознах с тях, нямаше кой да ми чете , когато бях хлапе, та затова и до днес, като ми дойде в повече си прочитам някоя приказка.
Разказа ти е много хубав, поучителен и.....така!
(уф, трудно пиша коментари, по-лесно ми е да напиша разказче :)))
С две думи - хубав разказ, но ....навява тъжно!
цитирай
7. valsodar - Ами, какво да ти кажа ? :)
31.01.2009 13:34
Знам ли защо точно сега и в този им вид се родиха тези истории - може би, едва сега им е дошло времето да бъдат разказани и са били подтискани някъде дълбоко в мен, до този момент ?
Тъжни са, но тъгата е изпълнила една немалка част от ефира около нас, и .. докато не преминем зрящи през нея, докато не я усетим в цялост, ще можем ли да продължим, към по-ведрата част от живота ?
А животът е шарен, предоставя ни от всичките си багри , насища сетивата ни и обогатява душевността ни.
Знам ли, може би сезонът да резонира на такава тематика - облачни дни, тъжни приказки ?!

Дано само да не вкарам някой в депресия с тях, защото има още няколко подобни истории, които чакат да бъдат разказани.

А пък, кой знае какво иде след тях ?
Може да е нещо далеч по-ведро и обадеждаващо ?
цитирай
8. reffina - очаквам новите ти истории. . . Но ...
31.01.2009 14:47
очаквам новите ти истории...
Но риска си е твой - ха си ме депресирал - ти ще ме лекуваш после :))))))
Хм, да взема да се депресирам ли ! :)))))
цитирай
9. valsodar - Имаш я - Снежанка
31.01.2009 14:51
Тук, http://valsodar-valsodar.blogspot.com/2009/01/blog-post_31.html е в далеч по-добър изглед, от този в настоящият блог.

Чудя се... дале вече да не ги оставям там ,а тука да са само линковете към тях ?

Засега не че ми пречи особенно, но..

ПП Ще те лекувам, но с поезия.
Знаеш на кое място да се явиш за лечение, нали ? :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4937018
Постинги: 1697
Коментари: 18201
Гласове: 27364