Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.01.2009 14:48 - Horror story II - Снежанка.
Автор: valsodar Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2612 Коментари: 18 Гласове:
0

Последна промяна: 29.04.2009 12:08


Снежанка.  
  image Снежанка.
Кръстиха я така, защото дойде на този свят с първият сняг за годината.
Пухкав, искрящ, сипещ се тихо, обрисуващ чудни фигури и каращ те да мечтаеш.

И Снежанка израстна в мечти.
За рицарят на бял кон, който един ден щеше да дойде в животът й и да я отведе със себе си , в света в който мечтите бяха действителни.
Свят, който всеки ден следеше притихнала, със затаен дъх, от прозорецът на малкият екран хвърлящ феерични сини отблясъци в стаята й.
Свят с приказни истории, свят на трагична любов, разбити мечти и чудодеен хепи енд.

Така и порастна.
В него си свят, с героите носещи екзотични и топли имена. Страдайки заедно с тях, изпитала първият любовен трепет и разочарование чрез тях , почти както в разказаните им истории.

И все се взираше, вечер преди лягане през прозореца.
Чакаше.
Чакаше рицарят на бял кон.
- Е, може и да дойде в някоя лъскава спортна лимузина, кой ще ти пусне човек на кон да се разхожда из града - мислеше си тя и притискаше личице до прозореца.
А когато, стъклото съвсем се запотеше от дъхът й, рисуваше върху него лицето на приказният си любим, усмихнато ведро и с очи гледащи те честно и прямо сякащ казващи :
- Аз съм този, който ще остарее с теб.
- Аз съм този, който ще е винаги до теб, когато ти е зле и ще държа ръцете ти в моите. Ще те милвам нежно по косите, а когато болката си отиде завинаги, ще те целуна нежно за лека нощ и ще заспя прегърнал те до тебе.

Срещна го почти случайно.
Една вечер, на излизане от дискотеката, кикотейки се до припадък от закачките на приятелките си, хвърляйки скришом поглед в посоката на присмеха им.
И го позна.
По лъскавата лимузина, досущ като на филмите, с цвета в който винаги бе мечтала да е - сребристо изкушение, с гланц примамващ те да го докоснеш с ръка.

Приближи се като хипнотизирана до нея и в тоя момент стъклото плавно се спусна надолу, откривайки лицето на нейният принц.
С лека процеждаща се усмивка, в крайчето на устните му и с очи които я разголиха изцяло. Пронизващи я като свредел, с поглед достигащ и до най-скритите кътчета на душата й.
Попита , иска ли да я повози ?
Снежанка не се замисли нито за миг, поизчерви се, кимна и влезе.
Нейният рицар.
Срещна го.
Сега той беше нейн, а тя негова.
Изцяло.
Досущ, като в приказните истории, но това бе нейната история, мечтата в която бе израсла.
Мечта превръщаща се в действителност.

Не се и замисли когато той я заведе в дома си.
Не се поколеба пред това което последва.
Отдаде му се изцяло, въпреки болката и припряната му грубост, която я причини.
Та това бе рицар, а рицарите са преди всичко Мъже. Груби, рядко миришещи приятно, разхвърляни и дори цинични. Такива са мъжете, нали ?!

На сутринта, докато се обличаше, той я попита как се казва.
- Снежанка - плахо отвърна му тя, изчервявайки се от глупавото си име , с което я бяха нарекли.
- Снежанка значи ? - отвърна и той. - Ей тука мило, имам малко снежец, какво ще кажеш да се позаскрежим малко и двамата, а ?

Тя бе само чувала за тези неща, никога нито ги бе виждала, нито си бе представяла какво е да ги опиташ.
Усещането бе фантастично.
Сякаш всичките й сетива избухнаха в зрелищен фойерверк, запращайки я с неистова сила в другият свят. Света на фантазиите , свят в който си бог.
Свят, в който можеш да летиш без да имаш крила.
Свят, в който цветовете се сменяха един с друг в приказен калейдоскоп и всеки от тях ти рисуваше история една от друга по-омайни. Свят на екстаз, вдъхновение и безтелесна лекота.
Светът на ангелите, що бяха слезли от небесата, за да я срещнат с нейният принц.

И той бе нейн, месеци подред.
Дни на страст и екстаз, в света на белият ангелски прашец, сипещ се като снежинки, за поредната пътечка, отвеждаща я в света на мечтите й.

До един ден, когато съзря рицарът си с друга.
По млада и по-красива от нея, без сенки под очите и без отнесеният й вид, който бе придобила от вслушването си в песента на ангелите.

Разплака се, разгневи се, понечи в изблик на ярост на го удари , но...
В мига в който посегна към него, нейният рицар вече го нямаше.
На негово място се бе появил Злият.

- Парцал, да се разберем веднъж за винаги ! Така, твоята няма да я бъде , всичко се плаща, време ти е да си платиш за дозите.
- Ама аз, ама ти, ама нали... ? - през сълзи се опита да изхлипа въпросът си тя , но в отговор срещаше само нови удари по тялото си и болка изгаряща я отвън и отвътре.
Отвън, от сипещите се шамари, юмруци и ритници по тялото й, а отвътре - от рязяждащият тялото и глад, за новата среща с ангелската благодат.
Благодат, към която тялото и бе привикнало неусетно, а сега я разкъсваше от вътре, като с огнени щипци, крещейки й - Съгласи се, направи каквото ти казва, на нас ни е нужен този ангелски прах.

И тя се съгласи.
Затвори дълбоко в себе си, момичето което се взираше през прозореца и стана жената, която всеки можеше да пожелае.
За каквото и да е, когато й да е било, както и да е... само и само за да има своята малка пътечка, по която да избяга от света на Ужаса, в който се бе отзовала.

Пресметливият цинизъм и помогна да издигне стена в себе си, стена зад която да скрие уплашеното малко дете, хлипащо от ужас в нощта.
Дете, чийто приказен свят бе заменен от кошмара на съществуванието.

Тя спря да живее, спря да мечтае - тя само съществуваше.
Употребявана , бита и унижавана, тресяща се от вътрешният си глад, пречупващ волята й и изтривайки все повече и повече от мечтите й.
image

До денят, в който една стара жена не я срещна по пътя си и не се взря в очите й.
Прочитайки в тях, целият път който бе изминала дотук и съзряла детето, криейки се уплашено в краят му.
С треперещи ръце, тя и подаде една ябълка, която забърса в скута си.
Ябълка с една капчица от сълза, отроила се неусетно върху нея.

Снежанка се прибра, като по пътя не смееше да отхапе от ябълката, а само се взираше в сълзата върху нея. Сълза пречупваща като приказна сфера света около нея, отмиваща в отблясъците си, грозното що бе насъбрала душата й.

Разплака се и взе последната си доза.
Прегърнала ябълката, която щеше да я върне там, където започна приказката.

А навън тихо се сипеше сняг.
Пухкав, искрящ, сипещ се тихо, обрисуващ чудни фигури и каращ те да мечтаеш.


image    



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. gothic - Съдбата на Снежанките в Чалгария. . ...
31.01.2009 14:51
Съдбата на Снежанките в Чалгария...:(
цитирай
2. valsodar - Готик, така е батка
31.01.2009 15:04
Това е светът в който живеем - с черен контур за контраст.
От нас зависи кои краски ще са повече в него, розовите, черните или тези , които ние ще нанесем с присъствието си.
цитирай
3. gothic - Прав си, Радо, зависи. Но и от всеки ...
31.01.2009 15:06
Прав си, Радо, зависи. Но и от всеки човек си зависи в какви цветове ще е оцветен неговия собствен живот, нали?
цитирай
4. valsodar - Именно !
31.01.2009 15:09
Всеки твори сам собственият си живот, а според силата си внася и липсващите нюанси в този на околните.
Животът е пъстър калейдоскоп, в който не знаеш, какво ли лъскаво стъкълце ти е отредила съдбата за днешният ти ден.

Може да е лазурно синьо, през което кристално ясно да виждаш около теб, може да е мечтателно розово, а може и опушено сиво през което нищо да не видиш :)

Въпрос на взор :)))
цитирай
5. reffina - gothic - Съдбата на Снежанките в Чалгария. . ...
31.01.2009 15:15
Друже, от нас зависи как ще се казва Родината ни, каква ще бъде Снежанка в утрешният ден!
valsodar ,
Прощавай приятелю, зная че и тази Снежанка я има......но аз ще си помня старата!
Не се цупи, де :)))
цитирай
6. valsodar - Нямам нищо против, мила ми Рефина :)
31.01.2009 15:24
Просто, им дойде времето на страшните приказки срещу лека нощ да бъдат разказани.
За да се събудят някои от съня си.

Но, след лошото си идва и доброто, а ето ти и една малко по-весела история от преди доста време, но актуална и днес :)

http://valsodar-valsodar.blogspot.com/2008/08/blog-post_21.html

Да взема да й сложа и картинка ли ?!
Тъй и тъй съм го подкарал днеска на шаренко... :))
цитирай
7. gothic - Давай...
31.01.2009 15:56
Давай...
цитирай
8. gothic - не можах да коментирам там....
31.01.2009 16:17
не можах да коментирам там....
цитирай
9. bizcocho - Валсодар, картинките са си много на ...
31.01.2009 16:21
Валсодар,картинките са си много на място и добре подбрани.Те само подсилват и без това доста силния текст. Една жестока истина,една неизмислена реалност е разказът ти!
В днешния жесток и корумпиран свят в който Богът са парите,а дрогата е най-верният им другар,твоят разказ има своята висока стойност,не само като тематика.Разказът ти е и доста добре написан!Казвам доста добре,а не перфектно,защото понякога ми е неудобно,да давам такива оценки,тъй като аз не съм професионален критик,но вярвай ми винаги със задоволство съм поглеждала когато нещо на което съм дала висока оценка в себе си,получи потвърждението и от специалисти. :)))))
Поздравявам те за този разказ!!!
цитирай
10. reffina - да вземеш да ни "светнеш&q...
31.01.2009 17:12
да вземеш да ни "светнеш" как да пускаме коментари там, където се подвизаваш, викам аз :)))
цитирай
11. valsodar - Захапа
31.01.2009 17:32
махнах част от антиспам защитите, сега трябва да е ок ?
под постнга има линк за коментар - през него
цитирай
12. valsodar - bizcocho
31.01.2009 18:13
Можеше и по-добре, то кога ли не може, но ... днес съм на половин батерия и..толкова се получи :)
За картинките заслуга има и Тинич, последните две тя ми ги прати, да й се ненадява човек на меланхоличната колекция от фотоси :)

ПП Трогнат съм
цитирай
13. kasnaprolet9999 - Rastarsvasto
31.01.2009 19:49
Kogato bjah malka sama se krastih s tova ime, haresvah mnogo tazi prikazka. Az imah kasmet da sre6na moja prinz, moje bi za6toto me4tite mi biaha realni, az me4taeh samo za ljubov i ni6to materialno kam neja.
цитирай
14. valsodar - Гледала си със сърцето, затова и си ...
31.01.2009 23:01
Гледала си със сърцето, затова и си открила мечтата си в реалният живот :)
Дай Боже повече тякива зрящи, сред нас ! :)))
цитирай
15. bizcocho - Много неща в живота можем да напр...
31.01.2009 23:13
Много неща в живота можем да направим по-добре! Дори и твоята героиня е можела да осмисли по-добре това нейно трепетно желание.Мечтата и е нормална и напълно човешка,но пожлекла се по течението на "общата"мода,тя е акцентирала на мисълта си "с какво ,как ще дойде нейният принц",а не какъв точно принц иска,а това не е маловажно!Точно този нюанс в мечтата и,проваля самата мечта.Остава безмисловна пред силното си желание да е обичана от някого,но...от някого,който и да е той без да се замисли за различията в отделните хора.Без да потърси в себе си,кои качества на даден мъй биха я направили щастлива,без да се опита да разбере:А какви качества притежава срещнатия случайно мъж.
Една необмисленост,следва втора такава...и края е неизбежен,а за жалост при нея и фатален може би!:)
цитирай
16. tini4 - Kaka, много хубаво се е получило...
01.02.2009 03:35
Както и тъжно!!! Като милата ни, родна действителност...
И като си помисля, колко цветя се стъпкват в калта... тръпки ме побиват!
Поздравления за постинга! :)
цитирай
17. samotnata40 - ****
01.02.2009 09:05
прочитайки написаното от теб се сетих за тази песен

http://www.youtube.com/watch?v=GNqNyi-9C9k
цитирай
18. vselena777 - Истинско
05.08.2009 17:47
и тъжно....
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4847958
Постинги: 1693
Коментари: 18192
Гласове: 27341