Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.08.2011 13:06 - Та, "накратко"
Автор: valsodar Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3157 Коментари: 4 Гласове:
9

Последна промяна: 02.08.2011 13:23

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
    Може да се каже, че отново сбъднах едно голямо свое желание, а именно да съм отново на палатка с половинката и котака в Родопите, а по-точно – на язовир Доспат.    Мястото е особено красиво и съчетанието на планинската красота с откриващите се възможности за риболов и множеството планински ручеи в близост го прави особено привлекателно за всички къмпингуващи. Е, тая година бях с една техническа джаджа в повече, ( таблет ) с чиято помощ и качената ( хакната ) навигационна система ( Сиджик ) успях да стигна до там далеч по-безпроблемно по извиващите се в склоновете на планината планински пътища, които доста често на места (поради липсваща поддръжка ) почти напълно си изчезваха и даваха на шофиращият пълноценното усещане за офроуд.   Демек, както си караш по нещо като асфалт той внезапно си свършва и за теб остава изборът да прецениш минаването през кои точно дупки ще причини по-малко щети на колата ти и по-малко изпопадали пломби от устата ти, вследствие на внезапно пропадане и раздрусане.     Около самият язовир има две възможности за палаткуване – на северо-източният и на юго-западният му бряг. Първият е с далеч по-лесен достъп до бреговата ивица, но за сметка на това с далеч по-малко красиви места на които да се установиш, докато за да стигнеш до вторият трябва да заобиколиш язовирната стена минавайки през едноименният град и да поемеш по един доста черен път, който за щастие поне тази година бе заравнен на местата изровени от тежките камиони, пренасящи прясно отсечена горска дървесина. Аромат на стичаща се по стволовете на дърветата борова смола, на диви ягоди приканващи те да ги опиташ от двете страни на пътя, ухание на мащерка примесено с това на жълт кантарион – всичко това направо те блъсва като стена от аромати и ухания веднага след като навлезеш по този път ( водещ се Старият между Доспат и Сърница ) поемайки към така отдавна жадуваното място за почивка.   В началото пътят си е много свестен, асфалтов почти, приятен за шофиране, но за съжаление непредстащ почти никакви възможности за свободни места за къмпинг.   Каравани, кемпъри, палатки – буквално на килограм са осеяли всяка една свободна що-годе равна ниша покрай брегът, който на места си се доста стръмен и неприветлив към щенията на лагеруващите. С две думи, ако искаш свободно място – карай на север по пътят.    А там местата намаляват все повече и повече поради захитрелите мутри решили да наковат през сто метра на всеки един излаз към язовира танелки „Частна собственост”, което меко казано си ме озадачи от гледна точка на горският фонд към който се води земята и второ от гледна точка на вододайната зона, към която спада бреговата ивица на язовира. Което естествено не е попречило ни най-малко дори на дебеловратите тарикати с всяка една година да завладявават все повече от малкото останали красиви места за къмпинг около него в името на нечии корупционни интереси.   Както и да е – човек е свикнал да се примирява с родната действителност, така както и с неизменните купчини с боклук от двете страни на пътя, въпреки уверенията, че къмпирането се таксува. На въпросът – След като се таксува, защо таксите събирани за него не включват и смето-извозването от местата за къмпинг? – отговор по-добре не чакайте в нашата родна реалност.  Не можах така и така да открия мястото, където къмпирах миналата година – нови сечища, спаднало ниво на водата, безкрайно много летуващи – в крайна сметка се оказа, че съм го подминал точно с 3км  преди да се се установя на новото си място.
    image
        Около двеста метра прекрасен плаж тръгващ от брега, преминаващ през поляна с лек наклон директно в боровата гора изкачила се по стръмният наклон на хълма – това бе Мястото тази година. За щастие и облекчение, точно между два бора пазещи сянка сутрин и следобед имаше достатъчно голямо и равно място за моята палатка.  
    imageimage
        Имаше и извор с питейна вода наблизо, скована маса, прекрасна гледка – какво повече може да иска човек?   За каръщинка имаше и една единствена голяма дупка скрита в тревата, която аз естествено безпогрешно уцелих с предна дясна гума, та се наложи с въже да ме дърпат оттам за да изляза, но ако изключим този моментен приток на неочакван адреналин и взаимопомощ, всичко започна повече от добре.   За има-няма час-два успях да разпъна палатката и да разтоваря камарите с багаж изпълнили колата на всевъзможните й места.

image

  В това число и коша с тоалетната на котака, с чиито нужди и щения нямаше как да не се съобразя – все пак животинката летува редом с мен, и както аз си позволявам някои удобства, така има право и той на тях, нали?      image    Прескачам сравнително скучните моменти като вечери на свещи под звездното небе с изтудено бяло вино ( купено от Виноградец по пътя ), както и успешният риболов на едра каракуда   
image
 
за „Добре дошъл!” и минавам директно на следващият интересен момент от летуването ми, който определено ще се запомни, а именно две мои срещи.
    Първата бе с една пернишка група. Като казвам Пернишка, разбирай именно Пернишка! Тези хора не ги видях трезви дори и за пет минути за няколкото дни, в които споделяхме поляната. Невероятно е направо, какви огромни количества алкохол може да поеме един млад и безотговорен организъм и до какви странни прояви в поведението на личността може да доведе той.     Отивам един ден до извора за прясна вода и какво да видя – Едно момче се клатушка по бански директно през драките, а другото бута един огромен пън на половина от височината му по пътя.  На леко озадаченият ми въпрос – Това някаква нова форма на спортуване за добър апетит ли е? – Чавдар ( бутащият пъна ) ми отговори, - че е станала лека грешка. -Колата на горското е трябвало да го стовари триста-четиристотин метра по на север по пътят, но нали всичките преки ( към плажа ) все си приличат, та ето за това сега и бутал пънът към лагера им.
image
     
       -         И за какво ви е все пак това пънище огромно? – продължих да си      любопитствам            аз, на което отговорът ме хвърли направо в джаза – За подпалки! (
А сега де?)   
 Подпалките за мен са стократно по-малки, но свят широк – хора разни, може пък в перник с подобни пънове да си разпалват огньовете хората, ся няма да им търсим кириз де!   (Започнах да разбирам как „Пълна лудница” всъщност не е комедийно шоу, а просто нещо като Биг-Брадър от наблюдения върху психологията и манталитета над някои близко живеещи до мен.)
 Чух аз предната вечер как някой в близост отсича цяло дърво и шумно реве като Тарзан при падането му, но щом пън се ползва за подпалка, защо и едно цяло дърво да не се отсече за да поддържа нощем огънят запален от него?   Преодолях някак си културният си шок и установих, че все пак момчетата са си свестни по характер, стига човек да открие допирателната с тях, по която да си направи моабета.    Май много се отклоних, но… нямаше да е пълен разказът ми за Доспат, ако не бях разказал за тях. Така, както няма да е пълен, ако не разкажа и за втората си среща, която бе далеч по-приятна и изпълнена с много положителни емоции от първата.     Да, става въпрос отново за нови хора, навлезли неочаквано в живота ми, но хора с които когато се запознаеш усещаш, как с тях може да си говориш много на теми всякакви, хора с които ти е приятно да си в една компания и най-вече – отново да ги срещаш. Мишо и Мариела, в комплект с двете им очарователни дъщерички Михаела и Поли.

image

  Много мишовци нали? Още повече като добавим и котака ми, който също се казва Мишо, в момента в който му извиквах наставаше си суматоха невероятна – Кой към кого?
 
Ами… май ще се окаже, че за хора, които са ти по сърце се пише далеч по-трудно отколкото за останалите, защото ще се окаже, че каквото и добро да кажеш за тях все ще е малко.      Благ моабет с блага ракийка – Какво му трябва повече на човек да е щастлив?   Може би единствено това, да осъзнаеш, че седналият пред теб успява да довършва репликата ти, още преди да си стигнал до средата й?   Невероятно попадение си бе тази година – приятно време, красиво място и среща с добри хора – щастието си бе почти пълно.

image
   „Почти” – дължащо се основно да дребният но не и безинтересен факт, че докато аз бях тръгнал на къмпинг с котарака си, те бяха поели в същата посока с кучето си – немски шпиц на име Спайки.     Първата среща между тях премина само с цената на едно вълмо козина свалено от задника на Спайки чрез острите нокти на Мишовата лапа, но ако изключим този първоначален инцидент, запознавато им протече сравнително кротко. Кротко до там, че в един момент Мишо най-нагло и безцеремонно не само че започна да се разхожда под носа на Спайки преминавайки на по-малко от половин метър от него, но и навлизайки в периметъра, който той уж бе назначен да пази и отбранява.   Спайки наяде сухите гранули на Мишо, а Мишката пък влезе в палатката и колата охранявана от Спайки – Иди сега и разбери, дали кучето е било твърде продажно или котаракът прекалено безцеремонен и нагъл?     Мога наистина още много да говоря за това си летуване – човек винаги има ищах да говори по много, когато се сеща за неща интересни и не по-малко приятни, които е преживял наскоро. Мога и снимки да кача ( което навярно и ще направя скоро), но… някак си ще го направя със съжаление, защото то просто си свърши.    Както всяко едно красиво преживяване, така и това си имаше своят край. Оставяйки след себе си единствено надеждата, че може би догодина отново ще съм там и може би… още тази година отново ще срещна тези спечелили симпатиите и сърцето ми?   Кой знае – съдбата понякога има навика да се вслушва в желанията ни, може би ще се вслуша и в това, изречено тихо на глас?

image
image



Гласувай:
14
5



1. joysii - От сърце ти пожелавам да преживяваш ...
02.08.2011 13:44
От сърце ти пожелавам да преживяваш такива мигове на удоволствие и удовлетворение , колкото може по-често.
цитирай
2. valsodar - Голямо удовлетворение се изпитва, ...
02.08.2011 14:20
Голямо удовлетворение се изпитва, когато човек успее дори и за кратко да си направи една истинска и пълноценна почивка.
Въпреки притесненията ми, котака се държа повече от възпитано, предизвквайки не едно и две възхищения за вида и поведението си. Седи си вечер на стола пред масата до нас и гледа тихо и културно как си пием благо ракийката - какво повече да иска човек от него?
Разходи се из почти целият плаж, отъркаля се първоначално в прахоляка, а после кога откри пясъкът и в него, църкаше си тихичко от кеф - явно и той бе не по-малко щастлив от мен.
Е, на връщане си му дойде нанагорно пътуването, кога решихме да се върнем през Батак, за да си напазаруваме евтино ягоди и пачи крак от един планински разклон на върхът на планината, но инак си бе кротък.
Пътищата са меко казани ужасни, но за сметка на това природата компенсира всички дребни неудобства с величието и красотата си.
Красота, която не можеш да забравиш и която вечно те зове да се върнеш сред нея. С една тиха носталгия приспиваща те вечер в спомените ти.
цитирай
3. анонимен - Между Доспат и Широка поляна е зе...
02.08.2011 14:49
Между Доспат и Широка поляна е земният рай. Не съм виждал по-голяма красота никъде.
цитирай
4. joysii - "Красота, която не можеш да ...
03.08.2011 14:43
"Красота, която не можеш да забравиш и която вечно те зове да се върнеш сред нея. С една тиха носталгия приспиваща те вечер в спомените ти."
......................................
Това звучи прекрасно.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4946101
Постинги: 1697
Коментари: 18201
Гласове: 27364