Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.10.2014 13:44 - В денят за "размисъл"
Автор: valsodar Категория: Политика   
Прочетен: 1850 Коментари: 6 Гласове:
11


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Овчи хроники

В началото бе стадото. 
И то бе щастливо.
Всяка сутрин овчарят го извеждаше на паша, поступваше с гегата непокорните и говореше гальовно на послушните. 
Само кучетата малко ги плашеха, едни такива едри, рунтави, с дълбок гърлен глас, чието къркорещо изръмжаване бе достатъчно да върне и най-вироглавите отново в пътя .
И така вървяха дните и се сменяха един с друг.
Овчар подпрял се на гегата си, гледащ с умиление поверените му добичета, кучета въртящи доволно опашки пред него и едно доволно стадо, скитащо се в долината между хълмовете .
До един ден, когато вятърът изведнъж смени посоката си и довея промяната.
Овчарят се извини на стадото си и се оттегли на заслужена почивка в скромната си хижа. Където умря самотен и забравен от всички.
Кучетата се повъртяха, повъртяха, па като видяха, че няма и за тях кой да се грижи хванаха Балкана и подивяха от мъка по стопанина си.
Остана само стадото, вцепенено в недоумението си - А сега накъде?!
Най-метилявата овца избля - Де-е-е-емокра-а-а-ция-я-я!
 - а след нея забляха и останалите, обявявайки я за дисидент, поради невзрачният й вид, и започвайки да гледат с недоверие на по-охранените сред тях, набеждавайки ги за предатели.
Настана брожение - Свобода?!
И какво да се прави с нея?!
Едни поеха незабавно към далечните хълмове, тези за които бяха чували от птиците, че тревата там е по-гъста, зелена и крехка, че вода има в изобилие и слънцето винаги ги огрява, дори и през нощта.
Поеха много и много от тях се не върнаха.
Само оттатък баира, долиташе блеенето им, но дали бяха доволни или не, никой не успя да чуе, защото врявата настанала в стадото бе вече страшна.
Нямаше водач, а стадо без водач, стадо ли е?
Заблеяха всички вкупом към небето в молбата си Бог да ги чуе и да им даде водач, който да ги води, да се грижи за тях, а те всички вкупом се заклеха в замяна да заплатят с вълната, млякото и дори с месото си, ако се наложи, за да имат честта да бъдат водени и насочвани в живота.
И Бог чу молбите им.
И им откликна, по един саркастичен начин.
От гората слязоха вълците.
Някои все още бяха с кучешките си нашийници, но манталитета им вече си бе изцяло вълчи. И си разпределиха помежду си овцете от стадото.
Едни веднага паднаха в жертва пред прехода, а пръснатите им кости бяха втъпкани в калта, из под копитцата на уплашените им събратя.
И стадото замълча. Замълча в покорството си, защото всяко едно изблейване се наказваше назабавно и жестоко. С нощно влизане в кошарата и безследното изчезване на провинилият се, въздигнал глас срещу новите водачи.
А те, от ден на ден, дебелееха все повече и вълчият им облик се притъпи под пластовете лой и самодоволство.
Някои даже смениха цвета на козината си, че даже и я понакъдриха да се харесат на стадото, за да ги почувства то , като един от тях.
И стадото припозна в мъчителите си своите Водачи.
Избрани от неговите редици, призвани да го водят.
А стадото си стоеше все в същата долина , а приказните далечни долини с тучна паша си останаха легенди разказвани скришом вечер...
Дори и малкото, което имаше бе вече опоскано, защото никой никъде не искаше да ходи, а водачите ги мързеше да избират новата посока, за новия ден.
Настанаха тъмни времена, от ден на ден стадото се смаляваше все повече и повече, а по-умните сред него обвиниха за това демографският проблем.
Водачите започнаха кървави битки помежду си, защото и за тях намаля това, което преди бе в изобилие.
Мнозина сред стадото започнаха да си спомнят старият овчар с умиление и да разказват на по-младите как ги е галил с гегата, а кучетата са им били верни другари в игрите.
И зачака отново стадото, далеч по-мършаво и изпосталяло от ония стари дни новият си водач.
Този , който отново да ги поведе и пред този в който да се врекат с вълната, млякото, а дори и с месото си.
И още чака.
Нейде там, в една далечна долина, забравена от Бога.



image
( 2009 )



Гласувай:
11
0



1. pravda - А тучните пасища, които хранеха ...
04.10.2014 14:49
А тучните пасища,които хранеха стадото,бяха продадени от новите водачи на чуждоземни лешояди.На стадото му останаха само кошарите,които овчарът му беше построил.
Само мършата в стадото/защото имаше и такава/,колкото повече смърдеше,толкова по-силно блееше"деее-мо-крааа-ци-яяя",дори пред реалната опасност и месата им да бъдат опоскани от лешоядите,които някои със страхопочитание/но грешно/наричаха орли.

/правя това допълнение без да ангажирам автора на приказката с него/
цитирай
2. анонимен - Ма това е Тутю бе, Радо. Демократът ...
04.10.2014 17:37
Ма това е Тутю бе, Радо. Демократът на демократите. И аз го изтипосах при мен.

Най-големият абсурд в България е, че 90% гласуват на инат и често фронтално срещу личните си интереси. Най-големите фукари гласуват за десни партии и обратно, а някои гласуват и за мутри.
цитирай
3. born - Дано да не се налага да пускаш същия ...
04.10.2014 23:24
Дано да не се налага да пускаш същия постинг и за следващите избори. Поздрави.
цитирай
4. injir - До следващите избори. . . Ако ги има. ...
05.10.2014 22:50
До следващите избори... Ако ги има...
цитирай
5. born - До следващите избори. . . Ако ги има. ...
06.10.2014 23:44
injir написа:
До следващите избори... Ако ги има...

Ще има, ама файда йок. Резултатите ще бъдат подобни на тия.
цитирай
6. mar866 - ...
09.10.2014 18:14
минавам само да проверя, дали дойде време да ни стрижат:)))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4942753
Постинги: 1697
Коментари: 18201
Гласове: 27364