Да помълчиме заедно 
 и в безмълвието споделено
 да изкажем всичко в себе си стаили.
 В безмълвието твое, аз откривам
 покоя търсен, съвършен.

 Да помълчиме заедно,
 раздяла пак ни чака .
 До следващата наша среща,
 след час, след ден, година ...

 И в дишането твое учестено,
 духа си аз усещам 
 без тяло тленно, без окови
 в едничък миг на щастие затворен.

 Дори и вече да те няма
 мълчанието твое ще усещам.
 И пак ще си до мойто рамо,
 и пак с любов ще те посрещам.

 Да помълчиме заедно,
 дори за кратко.