Постинг
25.01.2010 23:49 -
Реквием за едно куче
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3554 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 26.01.2010 00:01
Прочетен: 3554 Коментари: 14 Гласове:
9
Последна промяна: 26.01.2010 00:01
Всеки има по една своя си болка в себе си, болка която го кара да се връща назад във времето и да пожелае да остане там.
Да се рови трескаво в спомените си, опитвайки се да отсее точно тези сред тях, които са го правили щастлив.
Сара е един от тези спомени, които искам да запазя до последният си дъх.
Когато за пръв път се видяхме, изпаднах в недоумение как да нарека малката игрива топчица, забила любопитен влажен нос в шепата ми, опитваща се да ме обхване целият чрез сетивата си, недоверчиво трепереща и същевременно притаена под допира на дланите ми.
Една шепичка животинче, едно такова топчесто, с издуто тумбаче, голяма глава стояща смешно на кльощавият му врат поклащаща се винаги в посока обратна на движението му.
Две кльопнали уши и едни огромни черни очи като маслинки.
Сара!
Това ще е името й.
Принцеса!
На език древен и забравен, на език на който са говорили пророците с Бога, гледащ ме сега през очите на едно странно същество, почувствало като мен странната искра, която премина помежду ни в мига, в който се видяхме.
И тя си остана Сара.
Закачлива и безкрайно предана, с лъвско сърце и характер, по женски капризна, но най-вече приятел.
Онзи приятел, с който можеш всичко да си кажеш и да го направиш без думи.
Говорейки на забравеният език, който го могат само очите на този, който гледа прямо в тебе, виждайки невидимото и споделяйки несподеленото.
Минаваха години.
Един до друг.
Просто приятели.
Нищо повече не бе ни нужно.
Просто и двамата знаехме, че сме открили това, което ни прави цели.
Щастливи в безвремието, в миговете които ни бяха отредени да изживеем заедно.
Мигове на щастие. Мигове, към които се връщаш трескаво, преравяйки спомените за това, което те е направило щастлив.
И днес, след толкова много години, всеки един път когато имам нужда от нея, тя е до мене. Притичала от вечните ловни полета, уморена от гоненето на носен отвятъра пух от пролетни тополи, щастливо примряла в краката ми.
Гледаща нежно нагоре, с онзи поглед, който винаги казваше - Как си, приятелю?
Да се рови трескаво в спомените си, опитвайки се да отсее точно тези сред тях, които са го правили щастлив.
Сара е един от тези спомени, които искам да запазя до последният си дъх.
Когато за пръв път се видяхме, изпаднах в недоумение как да нарека малката игрива топчица, забила любопитен влажен нос в шепата ми, опитваща се да ме обхване целият чрез сетивата си, недоверчиво трепереща и същевременно притаена под допира на дланите ми.
Една шепичка животинче, едно такова топчесто, с издуто тумбаче, голяма глава стояща смешно на кльощавият му врат поклащаща се винаги в посока обратна на движението му.
Две кльопнали уши и едни огромни черни очи като маслинки.
Сара!
Това ще е името й.
Принцеса!
На език древен и забравен, на език на който са говорили пророците с Бога, гледащ ме сега през очите на едно странно същество, почувствало като мен странната искра, която премина помежду ни в мига, в който се видяхме.
И тя си остана Сара.
Закачлива и безкрайно предана, с лъвско сърце и характер, по женски капризна, но най-вече приятел.
Онзи приятел, с който можеш всичко да си кажеш и да го направиш без думи.
Говорейки на забравеният език, който го могат само очите на този, който гледа прямо в тебе, виждайки невидимото и споделяйки несподеленото.
Минаваха години.
Един до друг.
Просто приятели.
Нищо повече не бе ни нужно.
Просто и двамата знаехме, че сме открили това, което ни прави цели.
Щастливи в безвремието, в миговете които ни бяха отредени да изживеем заедно.
Мигове на щастие. Мигове, към които се връщаш трескаво, преравяйки спомените за това, което те е направило щастлив.
И днес, след толкова много години, всеки един път когато имам нужда от нея, тя е до мене. Притичала от вечните ловни полета, уморена от гоненето на носен отвятъра пух от пролетни тополи, щастливо примряла в краката ми.
Гледаща нежно нагоре, с онзи поглед, който винаги казваше - Как си, приятелю?
))) хубаво е да имаш такъв приятел...
цитирайУау! Това ли е Сара? Тя колкото котката...
:))
цитирай:))
3.
анонимен -
Много добpe те
26.01.2010 09:14
26.01.2010 09:14
pазбиpам. И ние имахме кученце - канадска лисица, 15 години живя с нас.
Епитафия
Малка пухкава топка
с пронизителен лай...
Да го кръстим ли Топси?
Топси ми - то се знай!
За петнайсет години
всичко с нас преживя:
смях, игри и...ваксини.
Бива ли без това?
Най обичаше мама,
покрай нея – и нас.
Кой ти мисли отрано
за последния час?
Кучешката привързаност,
казват, сляпа била.
Сляпа е тая мъдрост
и е лошо дошла!
Не е нито заблуда,
нито лигав захлас:
Топси нямаше други
кучета, освен нас.
цитирайЕпитафия
Малка пухкава топка
с пронизителен лай...
Да го кръстим ли Топси?
Топси ми - то се знай!
За петнайсет години
всичко с нас преживя:
смях, игри и...ваксини.
Бива ли без това?
Най обичаше мама,
покрай нея – и нас.
Кой ти мисли отрано
за последния час?
Кучешката привързаност,
казват, сляпа била.
Сляпа е тая мъдрост
и е лошо дошла!
Не е нито заблуда,
нито лигав захлас:
Топси нямаше други
кучета, освен нас.
че предпочиташ животните пред хората. Това не го пиша с лошо чувство.
цитирайОт животните с които съм споделял част от живота си лоши спомени нямам.
Вади си изводите, сама! :))
1:10 000 са тези сред хората, освободени от корист, стереотипи и предрасъдъци в поведението си - тези, с които може да помълчиш и в тишината да чуете мислите си.
А и животните не повтарят нескончаемо "Аз" :)
цитирайВади си изводите, сама! :))
1:10 000 са тези сред хората, освободени от корист, стереотипи и предрасъдъци в поведението си - тези, с които може да помълчиш и в тишината да чуете мислите си.
А и животните не повтарят нескончаемо "Аз" :)
С течение на времето осъзнах тъжната истина, че този който никога не е обичал куче, коте или друга божия твар, не е способен да обича и хората край себе си.
Иска се безкористност в обичта.
И точно тази безкористна любов, с която ни даряват приятелите ни, точно тя ни превежда през изпитанията на живота, давайки ни силите да продължим там, където другите се спират.
цитирайИска се безкористност в обичта.
И точно тази безкористна любов, с която ни даряват приятелите ни, точно тя ни превежда през изпитанията на живота, давайки ни силите да продължим там, където другите се спират.
Кюфталанка си бе тя - дребна, но здрава, борбена и типично за зодия "Лъв" ревнива, стремяща се да е винаги в центъра на вниманието :))
цитирайСъдбата неизменно ни създава поводи за щастие, от нас зависи дали ще ги видим и изживеем.
цитирайvalsodar написа:
От животните с които съм споделял част от живота си лоши спомени нямам.
Вади си изводите, сама! :))
1:10 000 са тези сред хората, освободени от корист, стереотипи и предрасъдъци в поведението си - тези, с които може да помълчиш и в тишината да чуете мислите си.
А и животните не повтарят нескончаемо "Аз" :)
Вади си изводите, сама! :))
1:10 000 са тези сред хората, освободени от корист, стереотипи и предрасъдъци в поведението си - тези, с които може да помълчиш и в тишината да чуете мислите си.
А и животните не повтарят нескончаемо "Аз" :)
и ако оная теория за еволюцията на Дарвин е вярна, се чудим що да еволюция е това?
Искам да намеря точно оная маймуна, де е слязла от дървото с намерение да става човек, за да я върна с шутове обратно на него.
Човекът е единственото творение на природата, което прекарва целият си живот в нескончаеми опити да го направи по-труден от колкото е! :)
цитирайЧовекът е единственото творение на природата, което прекарва целият си живот в нескончаеми опити да го направи по-труден от колкото е! :)
valsodar написа:
Искам да намеря точно оная маймуна, де е слязла от дървото с намерение да става човек, за да я върна с шутове обратно на него.
Човекът е единственото творение на природата, което прекарва целият си живот в нескончаеми опити да го направи по-труден от колкото е! :)
Човекът е единственото творение на природата, което прекарва целият си живот в нескончаеми опити да го направи по-труден от колкото е! :)
но имай предвид, че в това отношение жените сме патологичен случай. Всъщност, ти го имаш по моите наблюдения върху блога ти :)
както може всяко куче...
Знам, че звучи крайно, но се убеждавах в това с години.
Човекът, за съжаление, не може да бъда толкова безкористен и всеотдаен, все ще намери за какво да се разсърди да те упрекне, независимо колко много държи на теб. А Джони (кучето ми) през целия си живот непрекъснато ми показваше цялата си любов и привързаност, никога не беше уморен, зает или обиден, независимо дали съм се отнесла добре с него или не. Дори когато му се карах или го наказвах за нещо, той не преставаше да ми показва, че е готов да даде и живота си за мен...
Не мисля, че сме способни да се научим на такава любов. Пречи ни май втората сигнална система ;)
цитирайЗнам, че звучи крайно, но се убеждавах в това с години.
Човекът, за съжаление, не може да бъда толкова безкористен и всеотдаен, все ще намери за какво да се разсърди да те упрекне, независимо колко много държи на теб. А Джони (кучето ми) през целия си живот непрекъснато ми показваше цялата си любов и привързаност, никога не беше уморен, зает или обиден, независимо дали съм се отнесла добре с него или не. Дори когато му се карах или го наказвах за нещо, той не преставаше да ми показва, че е готов да даде и живота си за мен...
Не мисля, че сме способни да се научим на такава любов. Пречи ни май втората сигнална система ;)
13.
xfire -
Сара...
26.01.2010 12:07
26.01.2010 12:07
Сара...
цитирайВ плен сме на изкуствено създадени и ненужно наложени условности, на някакви ...еталони на поведение, които в крайна сметка ни пречат да сме това, което можем да сме.
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 27883
Блогрол
1. най-доброто до тук
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът