Постинг
09.05.2010 12:09 -
День Победы
Днес, годишнината от края на Втората Световна Война в Европа ще бъде отбелязана в Москва без портретите на Сталин.
Наглед странно решение на руското правителство, но вглеждайки се в изстраданата история на руският народ - обосновано.
Защото Победата не бе извоювана от Ставката, от заградителните отряди на НКВД и от кавказецът с лулата в ръка, а от милионите незнайни хора като нас, оставили костите си по полетата на войната.
И в ден като днешният, всеки един от нас може да помисли поне минута над въпроса - Какво доведе до тази война и как да не допуснем никога следваща като нея?
Има много книги изписани по въпросът за ВСВ, има и много филми заснети.
Едни величаещи Сталин и Жуков, други разобличаващи ги като национални предатели и тирани. Все някога истината ще излезе наяве, независимо от трудностите и съпротивата която ще срещне по пътя си.
С всяка една година, с която се отдалечаваме от тези паметни събития, с всеки един техен очевидец в по-малко, излизат все повече и повече факти от разсекретените архиви преобръщащи из основи вменяваните ни с години на пропаганда "истини" за нея.
Няма как човек да не се сблъска с тях и да не си даде сметка за силата на една държавна пропагандна машина имаща за основна цел, да остави след себе си немислещо и покорно население.
Днес, илюзорно мислейки си, че сме свободни ние отново сме жертва на същата тази пропагандна машина вменяваща ни, че войната в Ирак е била в името на демокрацията, а отцепването на Косово е било в името на стабилноста на Европа.
Днес ние сме далеч по-податливи на медийни влияния поради пристрастеноста си към ежедневна информираност за случващото се в национален и световена мащаб.
И нашата отговорност е не по малка, от отговорноста на всички тези подкрепили Хитлер и Сталин в пътят до власта им. Дори и напротив, с всяко едно наше действие или бездействие, с нежелание да знаем истината и да се борим за нея, ние се приближаваме все по-близо до следващата световна война, война която е започнала отдавна и война за която все още си мислим, че е локална.
Да помълчим пред паметта на десетките милиони невинни жертви в една жестока и
безсмислена война.
И да се надяваме, че днес сме малко по-умни от уроците извлечени от нея, за да не мълчат други след време в наша памет.
Наглед странно решение на руското правителство, но вглеждайки се в изстраданата история на руският народ - обосновано.
Защото Победата не бе извоювана от Ставката, от заградителните отряди на НКВД и от кавказецът с лулата в ръка, а от милионите незнайни хора като нас, оставили костите си по полетата на войната.
И в ден като днешният, всеки един от нас може да помисли поне минута над въпроса - Какво доведе до тази война и как да не допуснем никога следваща като нея?
Има много книги изписани по въпросът за ВСВ, има и много филми заснети.
Едни величаещи Сталин и Жуков, други разобличаващи ги като национални предатели и тирани. Все някога истината ще излезе наяве, независимо от трудностите и съпротивата която ще срещне по пътя си.
С всяка една година, с която се отдалечаваме от тези паметни събития, с всеки един техен очевидец в по-малко, излизат все повече и повече факти от разсекретените архиви преобръщащи из основи вменяваните ни с години на пропаганда "истини" за нея.
Няма как човек да не се сблъска с тях и да не си даде сметка за силата на една държавна пропагандна машина имаща за основна цел, да остави след себе си немислещо и покорно население.
Днес, илюзорно мислейки си, че сме свободни ние отново сме жертва на същата тази пропагандна машина вменяваща ни, че войната в Ирак е била в името на демокрацията, а отцепването на Косово е било в името на стабилноста на Европа.
Днес ние сме далеч по-податливи на медийни влияния поради пристрастеноста си към ежедневна информираност за случващото се в национален и световена мащаб.
И нашата отговорност е не по малка, от отговорноста на всички тези подкрепили Хитлер и Сталин в пътят до власта им. Дори и напротив, с всяко едно наше действие или бездействие, с нежелание да знаем истината и да се борим за нея, ние се приближаваме все по-близо до следващата световна война, война която е започнала отдавна и война за която все още си мислим, че е локална.
Да помълчим пред паметта на десетките милиони невинни жертви в една жестока и
безсмислена война.
И да се надяваме, че днес сме малко по-умни от уроците извлечени от нея, за да не мълчат други след време в наша памет.
Следващ постинг
Предишен постинг
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 27883
Блогрол
1. най-доброто до тук
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът