Постинг
08.03.2012 11:56 -
Споделено
Литература ли е халтурата, поезия ли е стихоплеството са все неща, които изобщо не ме вълнуват напоследък. по простата причина, че болшинството от автори които чета, знаят как да се изразяват чрез Словото и не само го правят по един великолепен и майсторски начин, но ми отварят чрез творчеството си широко вратата към техният невероятен вътрешен свят.
Сега, дали тук има такива или няма е почти без значение, светът не се изчерпва с малка България и колкото ни да се иска, дори и чисто статистически погледнато, няма как да бием целият свят по брой таланти на глава от населението. Едно че е безсмислено, второ че е ненужно.
Проблемът не е в това дали тоя или оня има талант, а дали прави нещо за да го развие.
Защото талант, без труд насреща, който да го развие е като зърно посято на камък - залинява и умира с времето.
Да, ние може и да сме си талантливи, може да сме дори и интелигентни, да проблясваме понякога с някоя запомняща се реплика или оригинална идея, но когато това е просто самоцел за да ни забележат, това не е белег на положителни качества, с които да се гордеем.
Просто човек не трябва да го е страх да се учи.
От по-добрите от него, признавайки си с ръка на сърце, че е под тяхното ниво, но и знаейки, че всеки си има свой собствен път който да измине, и ако го следва с воля и търпение няма как да не пожъне плодовете на труда си.
А за да се учи човек от другите, трябва да има очи да види по какъв начин те правят нещата по-добре от него. Кое е това в стилът им, в подредбата, в начина на поднасяне на идеята, което кара техните творби да пленяват въображението, а неговите да водят до отегчение и прозявки.
Да четеш през погледа на чирака, който се учи от майстора. Да завиждаш за постигнатото съвършенство, като тази завист да не те обезсърчава, а да те кара да полагаш все по-големи усилия над това което правиш, така че в един момент трудното да стане лесно, а невъзможното - присъщо. В това е пътят пред Пишещите, които искат да се развият по пътя на Словото.
Сега, дали тук има такива или няма е почти без значение, светът не се изчерпва с малка България и колкото ни да се иска, дори и чисто статистически погледнато, няма как да бием целият свят по брой таланти на глава от населението. Едно че е безсмислено, второ че е ненужно.
Проблемът не е в това дали тоя или оня има талант, а дали прави нещо за да го развие.
Защото талант, без труд насреща, който да го развие е като зърно посято на камък - залинява и умира с времето.
Да, ние може и да сме си талантливи, може да сме дори и интелигентни, да проблясваме понякога с някоя запомняща се реплика или оригинална идея, но когато това е просто самоцел за да ни забележат, това не е белег на положителни качества, с които да се гордеем.
Просто човек не трябва да го е страх да се учи.
От по-добрите от него, признавайки си с ръка на сърце, че е под тяхното ниво, но и знаейки, че всеки си има свой собствен път който да измине, и ако го следва с воля и търпение няма как да не пожъне плодовете на труда си.
А за да се учи човек от другите, трябва да има очи да види по какъв начин те правят нещата по-добре от него. Кое е това в стилът им, в подредбата, в начина на поднасяне на идеята, което кара техните творби да пленяват въображението, а неговите да водят до отегчение и прозявки.
Да четеш през погледа на чирака, който се учи от майстора. Да завиждаш за постигнатото съвършенство, като тази завист да не те обезсърчава, а да те кара да полагаш все по-големи усилия над това което правиш, така че в един момент трудното да стане лесно, а невъзможното - присъщо. В това е пътят пред Пишещите, които искат да се развият по пътя на Словото.
Единственост
Стихове, които е хубаво да бъдат прочете...
Някои факти за църквата на адвентистите ...
Стихове, които е хубаво да бъдат прочете...
Някои факти за църквата на адвентистите ...
Днес в блога ми съм дала стихове от поети, от които можем да се учим, но за мен днес е по-интересно е не как се пише поезия, а кой какво чувства и как го изразява по темата жена.
цитирайА освен саморекламата на блога ти ( която приемам ), нещо друго по темата?
цитирайаз не мога да завиждам, само се възхищавам, когато харесвам.
цитирайНамерила си правилната дума.
Няма как, човек да не се възхити от нечие майсторство, което му дава шанс да види, какви необятни хоризонти се разкриват пред него. А това е предизвикателство, което кара едни да застинат от клаустрофобия пред него, а други да прекрачат предизвиквайки себе си. :)))
цитирайНяма как, човек да не се възхити от нечие майсторство, което му дава шанс да види, какви необятни хоризонти се разкриват пред него. А това е предизвикателство, което кара едни да застинат от клаустрофобия пред него, а други да прекрачат предизвиквайки себе си. :)))
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 27883
Блогрол
1. най-доброто до тук
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът