Постинг
06.06.2008 19:25 -
Разговор с огледало.
Всяка сутрин на събуждане, се поглеждам в огледалото и се взирам с почуда - Това ли съм аз ?
Да, предполага се, че тези години, които ми показва километража трябва да са достатъчни, за да свикна със себе си, но всяка сутрин се питам - А, наистина ли това съм аз ?
Накланям глава на една страна за да видя по добре, а образа срещу мен ми кимва насмешливо - Възможно е да си ти, възможно е да съм и аз, а ти да си само моето отражение, което се пита постоянно - Кой съм ?
Свиква се с промените.
Или по-точно казано, докато ги разберем, те вече са отминали и на тяхно място са дошли нови.
Още по-озадачаващи.
Гледаш и търсиш да видиш другите образи, които си съзирал с течение на времето в огледалото.
И едни очи, леко присвити се взират в теб.
Очите на времето.
Потъваш в тях, завъртян от водовъртежа на спомените им.
Вече не си човека взиращ се в огледалото.
Разпилян на хиляди, малки цветни и пъстри парченца , отнесен в безвремието, там където всичко започва и свършва.
Там където детето и стареца в теб са заедно. Надеждата и опита, мечтите и спомена.
Преплетени така, че не знаеш къде започва едното и къде свършва другото.
Виждаш се този, който си бил в зората си, виждаш и този, който ще си в залеза си.
Едно цяло.
Без форма.
Формата се мени, приема причудливи очертания, застива за миг и преминава в следващата си трансформация.
Учудващо различна и неповторима.
И неусетно разбираш, че не си ти този, който се взира в огледалото и пита - Това ли съм аз ? , а този който е зад отражението.
Дори и за малко, дори и само сутрин на събуждане. :)
Не само в този живот, не само в този му миг.
Да, предполага се, че тези години, които ми показва километража трябва да са достатъчни, за да свикна със себе си, но всяка сутрин се питам - А, наистина ли това съм аз ?
Накланям глава на една страна за да видя по добре, а образа срещу мен ми кимва насмешливо - Възможно е да си ти, възможно е да съм и аз, а ти да си само моето отражение, което се пита постоянно - Кой съм ?
Свиква се с промените.
Или по-точно казано, докато ги разберем, те вече са отминали и на тяхно място са дошли нови.
Още по-озадачаващи.
Гледаш и търсиш да видиш другите образи, които си съзирал с течение на времето в огледалото.
И едни очи, леко присвити се взират в теб.
Очите на времето.
Потъваш в тях, завъртян от водовъртежа на спомените им.
Вече не си човека взиращ се в огледалото.
Разпилян на хиляди, малки цветни и пъстри парченца , отнесен в безвремието, там където всичко започва и свършва.
Там където детето и стареца в теб са заедно. Надеждата и опита, мечтите и спомена.
Преплетени така, че не знаеш къде започва едното и къде свършва другото.
Виждаш се този, който си бил в зората си, виждаш и този, който ще си в залеза си.
Едно цяло.
Без форма.
Формата се мени, приема причудливи очертания, застива за миг и преминава в следващата си трансформация.
Учудващо различна и неповторима.
И неусетно разбираш, че не си ти този, който се взира в огледалото и пита - Това ли съм аз ? , а този който е зад отражението.
Дори и за малко, дори и само сутрин на събуждане. :)
Не само в този живот, не само в този му миг.
Най - важното е сутрин като се погледнеш в огледалото да се усмихнеш на себе си - и да запазиш хилядите малки , пъстри и цветни парченца от своите мечти...Поздрави за написаното !!!
цитираймоята свекърва казваше така "Ех какви огледала имаше преди, да ти е драго да се огледаш. Сега вече няма такива". Казваше го на шега, ама сега разбрах колко е права! Вече гледам да избягвам огледалата!!
цитирайОчите не лъжат.
Единствено там ще се видиш, тази която Винаги си била и си искала да бъдеш :)
цитирайЕдинствено там ще се видиш, тази която Винаги си била и си искала да бъдеш :)
огледалото и аз?!Невероятна комбинация,мой близък приятел,той никога няма да се оплаши или да направи физиономия...винаги ще е усмихнат срещу теб:)Поздрави за блога валсодар:))
цитирайПогледнах блога ти и съм приятно изненадан :)
цитирайусмихвам ви се:)
цитирай@->--
цитирайИ ще продължавам да трия мнения уронващи честа и достойнството на гостите в моя блог :)
От огледалния свят искат й по-груби мерки, но нали сме тук да се одухотворим .. ? :)
Въпреки, че дяволчето в мен си ме изкушава и потропва ядосано с крак, че съм толкоз мекушав :)))
цитирайОт огледалния свят искат й по-груби мерки, но нали сме тук да се одухотворим .. ? :)
Въпреки, че дяволчето в мен си ме изкушава и потропва ядосано с крак, че съм толкоз мекушав :)))
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 27883
Блогрол
1. най-доброто до тук
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът