Човек и добре да живее идва момент в който се освинва.
Освинването днес не бе планирано, просто витаеше от седмица насам във въздуха една идея за барбекю.
Под барбекю обикновенно разбирам излет в планината, но тоя път виждайки облаците, които се въртяха над града, нещо ми се уби мерака за Плана планина.
 Не , че утре няма да отида, напротив - там съм , но идеята да се кача дотам, да се разположа на хубава поляна след час избиране и да ме запука дъжда точно по средата на свещенодействието над скарата, нещо не ми се видя от най-добрите.

 Затова и не ми трябваше много убеждаване за да се съглася на вариант 2 - барбекю във Враждебна.
Съвсем наблизо е до София селото, някои казват, че даже му е и квартал на града, но няма какво да се лъжем - най-обикновенно селце си е.
 Със селските моми, облекли най новите си дрешки, мода "илиянци 2008" и наперените селски ергени , форсиращи голфчета на мегдана.
 Но село или не , оказа се че е идеалния резервен вариант, още повече че имаше кажи-речи едно цяло свободно заведение на наше разположение, с прилежаща камина долепена до дувара отвън.

Та , забрах втория член на хора на вълците от "  Покръстване в "ПРАВАТА" вяра - 1  " - Ицо, и преминахме набърже през Билла за провизии.
 А на входа едно чаровно девойче застанало, русичко миньонче със сини очи и лазурна усмивка. За някаква промоция на "Дав" ми говореше, но почти нищо не чух пленен от усмивката му. Замалко да се блъсна във витрината, но благодарение на добрите ми реглекси хипермаркета още си функционира.
 Както и да е, мръвката бе щателно подбрана в комплект с тиквички, чушчици и гъбки за скарата. 
 Позамислихме се над щанда с бирите, защото и двамата шофираме, но стигнахме до соломоновото решение аз да съм рекламното лице на  "Пепси" , а той  на "Кайзер". до края на деня.
 Успях да го убедя, че няма смисъла да изкупуваме всичко налично що е месо, та се замъкнахме на свинеугоителния център само с две-три чанти провизии.
 Натоварихме и моето чудо и се завлякохме до въпросната Враждебна, където неговото чудо поради липса на клиенти, бе решила да започне да изхранва бездомните кученца :) 
 
Сега дойде интересния момент - жарава за барбекюто.

Дават ти хората едно чувалче дървени въглища и ти кой знае защо оставаш с впечатлението, че е достатъчно само да  му дръпнеш канапчето,  да го изсипеш някъде на подходящо място, за да пламне то от самосебе си и след 15 минути ще имаш жар да изпечеш поне един вол.
 Да, ама не.
 То дървените въглища не горят как да е. Те не са какви да е въглища, а дървени !
 Искат си нещо което да ги поразпали и при това добре.
 Поразходихме се замалко до Лукойл и станахме горди собственици на шише силно запалителна течност, което ако се съди по етикета му е способно едва ли не да поддържа олимпийския огън през цялата олимпиада.
 Уви. Прицъркаш, припламне, припуши, угасне.
 Аз хванах един вестник сгънат надве , той - парче от кашон, и започнахме да пърхаме с крилца срещу камината. Докарахме идеалния двутактов ритъм на трабантче изкачващо връх Шипка.
 От комина, започнаха да излизат димни сигнали, които навярно са ги видяли даже индианците във Филиповци, но надали са ги разчели, защото никой не дойде да сподели.

 Един селски тарикат ( впоследствие се оказа майстора на камината ), се опитваше през цялото време да ни убеди, че сме на прав път, нищо че едвам го виждахме през пушека.
 Тя камината била идеална, само трябвало да кихнеш и припалвала.
 Аз не посмях да кихна втори път, защото на първия падна едно кило шамот от нея.
 Нова била, трябвало да разпалим хубав огън за да изсъхне.

А бе човек, ние не сме дошли да правим погребение на скитски вожд, а само кило-две пържоли да си изпечем ?!!

   Изцуцуркахме огнеопасната смес, хванахме мускулна треска от маане, а то жар няма ли няма .
 Няма, а женурята вече гладни и ни гледат сърдито.
 Е, ся няма да се предаваме пред такива трудности я - поогледах из района и открих наръч дърва и драки.
 Е, ся вече стана огън, стана и жар.
 Дървените въглища само ги поръсвахме като подправка отгоре върху огъня за аромат.

Наредихме чушчици на скарата и аз набърже станах идолопоклонник на огъня. 
Започнах да уважавам Заратустра, оказа се че огъня успява да развие доста добри рефлекси, освен ако не искаш да си изпърлен до лактите.
 Със същите нинджа движения изпекох тивичките и гъбките , а когато вече бях придобил пълна термоустойчивост се оказа , че цивилизацията е измислила и такова чудо като щипци за барбекю.

Аромата на печащия се маринован стек и ловджийска наденичка, успя да привлече в двора и малкото безпризорни мастии, които не бяха разбрали че правим барбекю. ( кучета дойдоха ! )
Понапълнихме две тенджери с мръвка и задушени зеленчуци, направихме една купа пълна със салата - размер " каска на вермахта, модел 39-та ".
 Е, голямо освинване настана, почти допреди час бях на масата.

 Сега си пъшкам, олабвам поредната дупка на колана и се питам - А бе, не дойде ли вече модата на гащи с ластик ? :)

 

котараЦо, завидях ти!
Мен ме лъжат с някакви си палачинки!
А гащи вече има и без ластик. :))

Блазе ти , бате, блазе ти !
Ей така се прави- като по учебник. Само внимавайте с холестерола.

Но нещо не се връзват с часа ми на ставане през уикенда :)))

Станал съм им майстор, откакто свалях няколко залепнали на тавана :))

ПП Пратих ти линк към галерията с хрониката на барбекюто, тук нещо не тръгнаха вчера да се качват снимките :)

"2" , с холестерола засега внимаваме, едно че подобни събития се случват сравнително рядко и второ че през последната година упях да си възобновя тренировките, което си действа добре като натоварване за по-добра кондиция :)))

Но ако човек мисли само за холестерола, ще забрави да мисли за хубавите неща в живота - по малко от всичко но с мярка :)