Постинг
15.09.2008 13:51 -
Няма за какво
Днес нямам за какво да пиша. Или има за какво , но е пълен хаос от преплетени мисли, връхлитащи и отминаващи емоции, сивотата на здрача от вън и опита да намеря пламъчето в себе си.
Вчера си отиде един велик българин, оприличаван на Индиана Джоунс.
Не знам доколко е успешно сравнението, но една асоциация измъчва ума ми - Ако сме загубили своя Инди, колко ли време ни остава да се лутаме в Храма на обречените ?
И на какво сме обречени като нация, какъв е незнайния оброк, който тежи като карма над нас, който докато не го прозрем няма да излезем от пустинята в която се лутаме, подобни на изгубените чеда израилтянски водени от Мойсей.
Имаме ли кой да ни поведе и ако някой ни води, то води ли ни той във вярната посока или и дали той на свой ред следва една своя илюзия ?!
Мисъл след мисъл, емоция след емоция преминават през мен, а днес съм празен - нито една от тях не се задържа в мен.
Опитвам се да предизивкам усмивка с черногледия си прочит на новините, но какво е радостното във факта, че преместват столицата ни в Силистра ?!
Що пък точно в Силистра ли ?
Ами нали там ще извозват софийския боклук ?
Ще опустеят улиците софиийски, няма да има политици в сутрешните блогове на разбуждане, ще се затворят министерства , агенции и парламент ще опустеят - целият ни боклук напуска София.
И Бойко бе прав - проблема с боклука от софийски, регионален , става общонационален.
Защото боклука , колкото и да се премества, все ще си остане боклук.
Хм, а дали новините по телевизията ще стават за гледане , след като боклука си замине ?
Ще има ли какво да ни изнервя, подобно на личния тиранин на Кастанеда и да показва точката ни на уязвимост в нас ?
За много неща щях да пиша днес, даже ми се щеше и да си поговорим малко за проституцията днес - Коя е по-опасната , физическата или душевната проституция ?
Физическата я показаха ясно, цинично, на моменти и почти брутално в предавнето "БГ плът" на БТВ, просто се престрашиха да кажат на глас, отдавна премълчаваните неща, за които всички се досещат отколе.
Но за душевната проституция, нито дума.
За това да се подложиш някому в угода, да продадеш душата си, да заглуши гласа на съвестта си, с цел изгода ?!
Нито дума.
Всеки е свободен да постъпва с живота си, както му е угодно стига да не вреди на околните.
А как да видим вредата, когато тя може да настъпи след доста дълго време след постъпките ни?
Можем ли сега да видим вредите, които нанасят медиите, върху мисленето и светогледа на подрастващите , допускайки брадати тлъсти мъже в рокли да са водещи на гледани от деца предавания ?
За щяло и за нещяло СЕМ раздава червени точки с + отпред, а за най-отявлената реклама на педерастия си мълчни.
Що за объркано поколение предстои да израстне ?
И какво ли можем да очакваме от него, щом от сега е закърмено с ценностния модел на чалга-демокрацията.
Объркан, дъждовен, злачен есенен ден.
Навън продължава да вали, времето е сиво, а аз се лутам в сивотата на зоната на здрача, в лабиринта на хаотичните ми мисли и някак си... някак си ми се иска да се събудя в слънчев ден, в друго време, когато всички тези въпроси няма да ги има.
Вчера си отиде един велик българин, оприличаван на Индиана Джоунс.
Не знам доколко е успешно сравнението, но една асоциация измъчва ума ми - Ако сме загубили своя Инди, колко ли време ни остава да се лутаме в Храма на обречените ?
И на какво сме обречени като нация, какъв е незнайния оброк, който тежи като карма над нас, който докато не го прозрем няма да излезем от пустинята в която се лутаме, подобни на изгубените чеда израилтянски водени от Мойсей.
Имаме ли кой да ни поведе и ако някой ни води, то води ли ни той във вярната посока или и дали той на свой ред следва една своя илюзия ?!
Мисъл след мисъл, емоция след емоция преминават през мен, а днес съм празен - нито една от тях не се задържа в мен.
Опитвам се да предизивкам усмивка с черногледия си прочит на новините, но какво е радостното във факта, че преместват столицата ни в Силистра ?!
Що пък точно в Силистра ли ?
Ами нали там ще извозват софийския боклук ?
Ще опустеят улиците софиийски, няма да има политици в сутрешните блогове на разбуждане, ще се затворят министерства , агенции и парламент ще опустеят - целият ни боклук напуска София.
И Бойко бе прав - проблема с боклука от софийски, регионален , става общонационален.
Защото боклука , колкото и да се премества, все ще си остане боклук.
Хм, а дали новините по телевизията ще стават за гледане , след като боклука си замине ?
Ще има ли какво да ни изнервя, подобно на личния тиранин на Кастанеда и да показва точката ни на уязвимост в нас ?
За много неща щях да пиша днес, даже ми се щеше и да си поговорим малко за проституцията днес - Коя е по-опасната , физическата или душевната проституция ?
Физическата я показаха ясно, цинично, на моменти и почти брутално в предавнето "БГ плът" на БТВ, просто се престрашиха да кажат на глас, отдавна премълчаваните неща, за които всички се досещат отколе.
Но за душевната проституция, нито дума.
За това да се подложиш някому в угода, да продадеш душата си, да заглуши гласа на съвестта си, с цел изгода ?!
Нито дума.
Всеки е свободен да постъпва с живота си, както му е угодно стига да не вреди на околните.
А как да видим вредата, когато тя може да настъпи след доста дълго време след постъпките ни?
Можем ли сега да видим вредите, които нанасят медиите, върху мисленето и светогледа на подрастващите , допускайки брадати тлъсти мъже в рокли да са водещи на гледани от деца предавания ?
За щяло и за нещяло СЕМ раздава червени точки с + отпред, а за най-отявлената реклама на педерастия си мълчни.
Що за объркано поколение предстои да израстне ?
И какво ли можем да очакваме от него, щом от сега е закърмено с ценностния модел на чалга-демокрацията.
Объркан, дъждовен, злачен есенен ден.
Навън продължава да вали, времето е сиво, а аз се лутам в сивотата на зоната на здрача, в лабиринта на хаотичните ми мисли и някак си... някак си ми се иска да се събудя в слънчев ден, в друго време, когато всички тези въпроси няма да ги има.
море, синева и безкраен простор. Толкова безкраен, че се чувстваш свободен до край.
цитирайкоито да извадят България от помийната яма, в която я натикаха политиците.
цитирайТвърде много дъжд се изсипа този ден. Мъчейки се да намеря и аз като теб лъч светлина си казвам, че поне на децата и учителите ще им върви по вода. Свърши топлото лято и политиците и шоутата се завръщат с пълна сила по екраните на телевизорите и пресата, но този път "пълно нищо", просто думи заливащи ни като дъжда на вън, подтискащи ни като дъжда навън, но за разлика от него те нищо няма да дадът за да се роди плод. Нищо не си заслужава дори да се коментира, освен - бог да прости Китов.
цитирайE, дано !
Дано държавата да не ограничи подкрепати си за тях само до партийните заръки в началото на годината.
Нека, наистина да имат една успешна учебна година, защото знанието е сила, а без него сме обречени да бъдем чужди роби в невежеството си :)))
цитирайДано държавата да не ограничи подкрепати си за тях само до партийните заръки в началото на годината.
Нека, наистина да имат една успешна учебна година, защото знанието е сила, а без него сме обречени да бъдем чужди роби в невежеството си :)))
5.
анонимен -
...:)
15.09.2008 16:26
15.09.2008 16:26
На мен това идеално ми се връзва с дъжда.
http://www.youtube.com/watch?v=SMvfAYEaE8c
цитирайhttp://www.youtube.com/watch?v=SMvfAYEaE8c
Ще тръгне по вода - и на ученици,и на учители, и на нас.
Присъединявам се към пожеланието на ВИКТОРИЯ.
ЩЕ БЪДЕ!
:)
цитирайПрисъединявам се към пожеланието на ВИКТОРИЯ.
ЩЕ БЪДЕ!
:)
Я как добре си го написал...
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 27883
Блогрол
1. най-доброто до тук
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът