Постинг
27.09.2008 23:57 -
Кажи ми.
Кажи ми - Как да те опиша ?
Не знам дори цветът на твоите очи.
Опитвам се,
в спомен да открия,
коя си ти,
кои ли ние сме били ?
Кажи ми - Как да те открия ?
Не знам дори в този миг, къде си ти.
Но всяка вечер, като нежна фея -
пренасяш ме при теб,
в света на твоите мечти.
Кажи ми - Как да те докосна ?
Далечна и невидима си ти.
Но как тогава,
допира ти аз усещам,
защо от него вътре ме боли ?
Кажи ,
кажи ми,
само една дума.
и нека сетне цяла вечност да тежи.
Едва тогава, аз ще съм пробуден,
на спомените неподвластен
и отново жив.
Авторско ли е... много е хубаво, ще го пратя на Голямата си слабост с еленовите рога!!!
цитирайТо по-лесно е да се напише, отколкото да се откраде, въпреки че някои хора тук си мислят обратното :)
Правилото е само едно - следваш мелодията на думите и извличаш от нея това което резонира най-добре на моментното ти състояние.
Няма никаква философия или сложнотия .
По-трудното е да знаеш кога да сложиш последния акорд ! :)))
Не му взе от ония рога, които ти казах, ся ще трябва да се мъчиш да го обзавеждаш с други ! :))
цитирайПравилото е само едно - следваш мелодията на думите и извличаш от нея това което резонира най-добре на моментното ти състояние.
Няма никаква философия или сложнотия .
По-трудното е да знаеш кога да сложиш последния акорд ! :)))
Не му взе от ония рога, които ти казах, ся ще трябва да се мъчиш да го обзавеждаш с други ! :))
Винаги кой да му ги накичи подобаващо...
цитирай...и вдъхновяващи!
Моя обект на вдъхновение се издъни по всички параграфи и аз май драснах най - отчаяното си писание! Състоянието ми сега още е гранично:), но получих просветление и не се самонаранявам давайки обич на човек, който никога не е бил наясно иска ли я и не я заслужава! Ето стиховете, достойни за самосъжаление...
Промяна не с мене пожела, студено тръпне тялото излъгано
Преминаха мечтите в самота, остана обещание незбъднато
Не стигна време, думите заглъхват, излишни падат в пропастта
Промяната с ръка ми махна , не поздрав - страшна самота
Очите гледат маската сурова, ръцете галят тяло от гранит
С прегръдка търся, но не чувствам тръпката от миналия миг
Смехът изчезва с гилотина резнат, усмивката в мимика застива
Объркана до ужас падам в бездна - от сиви, скучни, ялови години
Редуват се обида с отчаяние, усмивки рядко искренни и сухи
Късметът отминавам с мълчание, на щастието си оставам глуха
Лъжата вече беше тука, живота някакси върви
Сърцето е отдавна вледенено, не виждам рана, а кърви
Добре, щом някой е щастлив - затварям страница отминала
Изглаждам бръчици прорязани и тръгвам с душа изстинала
Промяна не с мене пожела – не ми повярва, как да го преглътна
Страхувам се да питам – откога в действителност съм мъртва?
цитирайМоя обект на вдъхновение се издъни по всички параграфи и аз май драснах най - отчаяното си писание! Състоянието ми сега още е гранично:), но получих просветление и не се самонаранявам давайки обич на човек, който никога не е бил наясно иска ли я и не я заслужава! Ето стиховете, достойни за самосъжаление...
Промяна не с мене пожела, студено тръпне тялото излъгано
Преминаха мечтите в самота, остана обещание незбъднато
Не стигна време, думите заглъхват, излишни падат в пропастта
Промяната с ръка ми махна , не поздрав - страшна самота
Очите гледат маската сурова, ръцете галят тяло от гранит
С прегръдка търся, но не чувствам тръпката от миналия миг
Смехът изчезва с гилотина резнат, усмивката в мимика застива
Объркана до ужас падам в бездна - от сиви, скучни, ялови години
Редуват се обида с отчаяние, усмивки рядко искренни и сухи
Късметът отминавам с мълчание, на щастието си оставам глуха
Лъжата вече беше тука, живота някакси върви
Сърцето е отдавна вледенено, не виждам рана, а кърви
Добре, щом някой е щастлив - затварям страница отминала
Изглаждам бръчици прорязани и тръгвам с душа изстинала
Промяна не с мене пожела – не ми повярва, как да го преглътна
Страхувам се да питам – откога в действителност съм мъртва?
Не е лесно да си рогоносец,
тез рога чепати, тъй тежат !
В касата се все запират,
ох, боли го пак гърбът !
Не е лесно да си будала от класа
и с наивен поглед да се взираш в света.
И от всяка срещната да чакаш
хем крака да вдига, хем и вярна да е тя.
Не е лесна , не е лесна тя съвсем
но кажете ми , защо тогава
с жена щом той се срещне
мигом тя обръща го в серсем ?
цитирайтез рога чепати, тъй тежат !
В касата се все запират,
ох, боли го пак гърбът !
Не е лесно да си будала от класа
и с наивен поглед да се взираш в света.
И от всяка срещната да чакаш
хем крака да вдига, хем и вярна да е тя.
Не е лесна , не е лесна тя съвсем
но кажете ми , защо тогава
с жена щом той се срещне
мигом тя обръща го в серсем ?
...продължават прекалено дълго!
Сега си е ОК! И аз наистина много се радвам! ;)
Писна му отдавна на момчето, даже му се издължи вратлето!
Търсеше усилено Жената, има ли я - край на самотата!
На роман напомня тази криза, една - влиза, друга си излиза!
Ето, че сега не мисли вече, как ли ще изкара тази вечер!
С Дамата избрана - като него "кротка", нощите полива с много водка!
На приказката с финал неизвестен, едно знаем - нищо не е лесно...
цитирайСега си е ОК! И аз наистина много се радвам! ;)
Писна му отдавна на момчето, даже му се издължи вратлето!
Търсеше усилено Жената, има ли я - край на самотата!
На роман напомня тази криза, една - влиза, друга си излиза!
Ето, че сега не мисли вече, как ли ще изкара тази вечер!
С Дамата избрана - като него "кротка", нощите полива с много водка!
На приказката с финал неизвестен, едно знаем - нищо не е лесно...
хората да се чувстват добре и да са щастливи!!! :)
А стиховете ти ме изненадаха повече от приятно!
Добре е да мечтем и да следваме мечтите си!
И докато ги постигаме да измислим още!
Това ми го пожела един приятел, пожелавам го и теб, кака...
цитирайА стиховете ти ме изненадаха повече от приятно!
Добре е да мечтем и да следваме мечтите си!
И докато ги постигаме да измислим още!
Това ми го пожела един приятел, пожелавам го и теб, кака...
8.
анонимен -
Тино, како Тино
28.09.2008 08:28
28.09.2008 08:28
Тино, како Тино,
откога стана шавлива,
или вие, тук в София,
всички сте такива?
Стой далече от котака,
да не гризнеш ти кривака!
цитирайоткога стана шавлива,
или вие, тук в София,
всички сте такива?
Стой далече от котака,
да не гризнеш ти кривака!
9.
анонимен -
А пък ти, поете, запомни ме
28.09.2008 08:49
28.09.2008 08:49
А пък ти, поете, запомни ме,
аз съм твойта Фея!
Щом поискаш, открадни ме,
и при попа ти води ме!
Няма Тина, няма Мина,
вечно с мене до амина!
цитирайаз съм твойта Фея!
Щом поискаш, открадни ме,
и при попа ти води ме!
Няма Тина, няма Мина,
вечно с мене до амина!
10.
анонимен -
BRAVO!
28.09.2008 09:37
28.09.2008 09:37
Браво, Бате!
Ти си го писал, нали? Много е хубаво.Наистина ми хареса.
Браво!
Знаеш ли какво се сетих?? Ами, че коментарите ще са много по-малко в сравнение с коментариите по 'онези' теми. Ама то си е нормално - знаеш.
Но стихотворението е супер!
the Porsche
цитирайТи си го писал, нали? Много е хубаво.Наистина ми хареса.
Браво!
Знаеш ли какво се сетих?? Ами, че коментарите ще са много по-малко в сравнение с коментариите по 'онези' теми. Ама то си е нормално - знаеш.
Но стихотворението е супер!
the Porsche
Макар невидима , далечна -
усещаш допира и тъй красив ,
светът и пъстър , многоцветен
криле ти дава пак да полетиш ...
И нека като нежна фея -
зарежда те отново със мечти ,
смехът и волно да се рее
и споменът за нея ще е жив ...
цитирайусещаш допира и тъй красив ,
светът и пъстър , многоцветен
криле ти дава пак да полетиш ...
И нека като нежна фея -
зарежда те отново със мечти ,
смехът и волно да се рее
и споменът за нея ще е жив ...
12.
allbi -
ти жив си си човече:)
28.09.2008 17:08
28.09.2008 17:08
римуваш ли си жив
докосваш ли със рима
душата се отваря
и нежност само има...
Поздрав и по-често римувай!
цитирайдокосваш ли със рима
душата се отваря
и нежност само има...
Поздрав и по-често римувай!
Музата е буйна , дива
С жарка кръв и огнен нрав
има навика далеч да скита,
но това е нейната съдба.
Често идва окъсняла
Тихо цъка си с език.
Гледа туй що натворил съм
И на смях избива я горчив.
Но сърце ми все не дава
Да подрежа цветни и крила
Да не стане тя, от птица пъстокрила
само сива патица една.
цитирайС жарка кръв и огнен нрав
има навика далеч да скита,
но това е нейната съдба.
Често идва окъсняла
Тихо цъка си с език.
Гледа туй що натворил съм
И на смях избива я горчив.
Но сърце ми все не дава
Да подрежа цветни и крила
Да не стане тя, от птица пъстокрила
само сива патица една.
14.
анонимен -
Прекрасен ритъм
28.09.2008 18:18
28.09.2008 18:18
Продължавай да пишеш и да усмихваш дните ни :-)
цитирайТук в София??? Ти да не си от друга планета! :))) Стилът ти ми е до болка познат... Как са сърцето и душата? Пратих ти поздрав...
Всичко написано е шега!!! Без коментара за стиховете, които са чудесни! Лимонада от лимонче... Вие Там, някъде Горе едва ли сте с ампутирано чувство за хумор! :) А относно шавливостта - вярната жена се създава и понеже ме познаваш??? - да знаеш, даже до днес бях вярна на бившия... "5 години срамота - 5 месеца самота" - 5 минути свобода"! ;) Но на чужд г... Поздрави!
цитирайВсичко написано е шега!!! Без коментара за стиховете, които са чудесни! Лимонада от лимонче... Вие Там, някъде Горе едва ли сте с ампутирано чувство за хумор! :) А относно шавливостта - вярната жена се създава и понеже ме познаваш??? - да знаеш, даже до днес бях вярна на бившия... "5 години срамота - 5 месеца самота" - 5 минути свобода"! ;) Но на чужд г... Поздрави!
ПП. За разлика от теб, не се крия:):):) Но разбрах намека...
цитирайгати!
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 27883
Блогрол
1. най-доброто до тук
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът