Постинг
01.10.2008 11:29 -
Като римски император
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2378 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 01.10.2008 11:43
Прочетен: 2378 Коментари: 5 Гласове:
0
Последна промяна: 01.10.2008 11:43
Знам какво им е било на римските императори.
Не, не знам нищо за разгулният им начин на живот и ако очаквате нещо еротише, нещо по-така, то спрете до тук !
Знам как се е чувствал Клавдий и защо е ходел на верев, замятайки глава на една страна.
Посетил е непредвидено тренировка по джу-джуцу и се е прострял като талпа на врат.
Един от атавистичните ми страхове , винаги е бил да не си счупя врата. Може би защото твърде често съм го правил в миналото и на съдбата и е писнало да ме гледа в ролята на анимационен герой, прострял се в неестествена стойка при поредният му злополучен досег със земята.
Реших вчера най-добронамерено, да заведа един колега в залата на Хинки.
Така де, колегата е тренирал известно време айкидо, а от там до джу-джуцу, крачката е една - да не забравяме от къде точно е тръгнал основателя на Айкидо, нали ?
Съвсем добронамерено се довличаме до залата в Дианабад ( дворчето на х-л Диана ), пресичайки умело по диагонал всички задръствания, които само трафика в София може да предложи.
Стигаме, ама мамка му и прасе, като съм забравил де е входа за залата.
А там малко, леко увъртяно. Катерим се по стълби, спускаме се - зала няма.
А сега де ?
Гледам по едно време една булка със сак на рамо ??!
Ха, тази ще да е от нашите, то тук в района други хора със сакове няма, и освен човек да си сложи екипировката на рамо, то за какво друго да го понесе ?
Дедукцията е велико нещо !
Проследяваме тихо булката в гръб, като следваме безопасна дистанция.
То жена , ама знаеш ли една жена как ще ти реагира ако я стреснеш в гръб ?
А някои от пущините може и да бият !
Де отиде патриархата , когато жените си стояха кротко до огнището , а в мъжа бе хляба и ножа ?!
То... в днешни времена, жените могат да те изненадат с какво ли не, така че почти напълно невидимо, промъквайки се като сенки в сумрака я проследихме по петите.
Минахме покрай два - три плаката с тигри и други страшни , натопорчени , азиатски зверове, маркиращи верния път и хоп - те ти зала.
А заличката на Хинки е хубава - с добре запазено татами, със шведска стена, няколко шиная и една стена цялата в огледала.
Хм, те тука да не би да се подготвят за "Танцувай с мен" ? - изпаднах си аз в леко недоумение.
Нещо не ми се върза тренирането на бойни изкуства на фона на отброяването - Па , де , труа (фр. pas de trois) , освен спомена за един стар филм с Хълк Хоуган, ама там под плисето си имаше бая мускули на кеч борец.
Зяпам си, въртя глава любопитно и таман си избрах къде да поседна и влиза Хинки усмихнат.
- Ти няма ли да се включиш към нас ? - бе първият му въпрос .
Природната празно не търпи - нали си отървах в понеделник тренировката по Карате, те ти булке Спасов ден , връщай с"я пропуска с лихвите !
Интерено е , колко лесно може да се схване човек, като поседи един ден обездвижен в офиса, а телесата ми определено се нуждаеха от пораздвижване.
- Защо пък не ? Кимоното ми е в колата, седи си там от вчера , колко му е да се поразкърша малко при вас ?!
Запасвам се набързо и росен-пресен, хоп на татамито.
А там вече ни чака булката, която проследихме в гръб.
Разгрявка.
Да поясня.
Разгрявката нека не се бърка с предястието , с мезенцето и салатката , с които започваш преди тежка вечер на маса.
Е, приличат си, но си приличат дотам, да настроят тялото и духът ти за това което те очаква.
Скок-подскок, упражнения за стави, за сгряване , за отпускане на мускулатурата.. всички настройки една по една зададени, без много зор.
Е зора не бе много ,защото се поскатах на едно от упражненията.
А бе аз да не съм на ... ?
Я по-кротко ! Яваш - яваш, кат" за стари хора ...
Разделихме се по двойки и започнахме с упражненията.
Ама преди това бе сладката част - падания и търкаляния. Голям кеф - неща , които никога не би направил за да не ти се смеят хората, че се държиш като малко дете, тук в залата си бяха част от програмата.
Така хубаво се бях засилил с едни претъркулвания през рамо напред, че си припомних, че има и шведска стена, едва след като се забих в нея.
Здрава стена - издържа !
Поразтресе се, ама издържа.
А бе, защо на тия стени им викат шведски ?
Де са голите шведки насядали по тях ?
Никакви ги няма !
И после, откъде тръгвали манипулациите в живота ни ?
Ясно от къде - още от ученическите ни години, когато ни се вменява, че някаква стена с хоризонтални колци по нея била шведска.
Шведска , ама друг път !
Сякаш, като си купуваш бисквити "Катеричка" отвътре рунтавелка ти изкача, ама като си нямаме ефективна комисия за защита на потребителя, така ще е - ще живеем в свят измамен !
Поръзвъртях се и таман взе да ми става весело, те ти и нова закачка задачка - джу-джицу мурафети по двойки.
Питахте се , за какво му е човек да знае да пада ?
Е точно за тая цел - в момента в който си види краката на нивото на лицето, да знае че земята стремително се приближава към гърба му и да знае с коя част от тялото си , как да я посрещне !
Знаят, ама знаят тия дето са падали хиляди пъти.
А аз с моя ентусиазъм и откъслечни спомени отпреди 20 години, на първите няколко падания паднах последователно като правителството на предстоящите избори ( с глух тътен на масови разрушения ), като пенсионер на заледен тротоар и като пиянде на излизане от селската кръчма - с размах, с цяло тяло и със здрава маса.
Радвам се , че на долния етаж нямаше хора по това време, защото навярно би се посипала мазилка по главите им от моето падения.
Нямах гласец да приплача, защото и последния ми дъх бе излетял при съприкосновението ми със земята.
Хареса ми.
Помолих да ме измятат още няколко пъти , за да стане падението ми пълно и качествено.
Те пък взеха, че ме послушаха.
Пооставих няколко сериозни вдлъбнатини върху татамито, но в крайна сметка му схванах чалъма. И дотолкова ми хареса, че реших да доставя малко от същата радост на партниращият ми.
А бе интересно, никога не съм си имал вземане - даване със самбото и сродни нему изкуства, а пък измятванията все от към кръста, от към таза си идваха. С анадолски сук някакъв странен.
Почти като танц, бутни-дръпни кючек !
Сега вече и алдисах за какво е огледалната стена, за да видя каква фигура гротскна съм, докато се опитвам да изведа противника си от равновесие.
То не бе танго, не бе румба и ча-ча-ча дори не бе.
Танц някакъв, авторска разработка се получи. Човека срещу мен изпадна в недоумение, но не се отчая , голямо търпение към мен показа.
Дотолкова голямо, че по едно време и техниката ми взе да се получава.
Е, въздуха ми свърши ня няколко пъти, дишах по едно време като през респиратор, ама нали се поразкърших. Красота.
Ставам тая сутрин и ставам като Клавдий - врата схванат, главата на една страна, болят ме мускулни групи за които даже и не подозирах до момента.
Довечера на тренировка.
Твърдо.
Че, ако пак я пропусна, кой знае къде ще ме отведе съдбата тоя път ?!
Я в зала по бокс, я по борба или Фрий Стийк Файтинг.
А Павката в Люлин за последното си ги гърби здраво на общо-физическата подготовка, така че ... я да си ходя аз редовно на моите си тренировки, дето изненадите са ми познати, че инак съдбата пак ще си вземе своето !
И следващия път, няма само да ми се размине само с лека мускулна треска, странна походка на една страна и замятането на глава встрани, като римски император !
Мързела се наказва.
Пропуските също.
Мамка му и съдба ! :)))
Не, не знам нищо за разгулният им начин на живот и ако очаквате нещо еротише, нещо по-така, то спрете до тук !
Знам как се е чувствал Клавдий и защо е ходел на верев, замятайки глава на една страна.
Посетил е непредвидено тренировка по джу-джуцу и се е прострял като талпа на врат.
Един от атавистичните ми страхове , винаги е бил да не си счупя врата. Може би защото твърде често съм го правил в миналото и на съдбата и е писнало да ме гледа в ролята на анимационен герой, прострял се в неестествена стойка при поредният му злополучен досег със земята.
Реших вчера най-добронамерено, да заведа един колега в залата на Хинки.
Така де, колегата е тренирал известно време айкидо, а от там до джу-джуцу, крачката е една - да не забравяме от къде точно е тръгнал основателя на Айкидо, нали ?
Съвсем добронамерено се довличаме до залата в Дианабад ( дворчето на х-л Диана ), пресичайки умело по диагонал всички задръствания, които само трафика в София може да предложи.
Стигаме, ама мамка му и прасе, като съм забравил де е входа за залата.
А там малко, леко увъртяно. Катерим се по стълби, спускаме се - зала няма.
А сега де ?
Гледам по едно време една булка със сак на рамо ??!
Ха, тази ще да е от нашите, то тук в района други хора със сакове няма, и освен човек да си сложи екипировката на рамо, то за какво друго да го понесе ?
Дедукцията е велико нещо !
Проследяваме тихо булката в гръб, като следваме безопасна дистанция.
То жена , ама знаеш ли една жена как ще ти реагира ако я стреснеш в гръб ?
А някои от пущините може и да бият !
Де отиде патриархата , когато жените си стояха кротко до огнището , а в мъжа бе хляба и ножа ?!
То... в днешни времена, жените могат да те изненадат с какво ли не, така че почти напълно невидимо, промъквайки се като сенки в сумрака я проследихме по петите.
Минахме покрай два - три плаката с тигри и други страшни , натопорчени , азиатски зверове, маркиращи верния път и хоп - те ти зала.
А заличката на Хинки е хубава - с добре запазено татами, със шведска стена, няколко шиная и една стена цялата в огледала.
Хм, те тука да не би да се подготвят за "Танцувай с мен" ? - изпаднах си аз в леко недоумение.
Нещо не ми се върза тренирането на бойни изкуства на фона на отброяването - Па , де , труа (фр. pas de trois) , освен спомена за един стар филм с Хълк Хоуган, ама там под плисето си имаше бая мускули на кеч борец.
Зяпам си, въртя глава любопитно и таман си избрах къде да поседна и влиза Хинки усмихнат.
- Ти няма ли да се включиш към нас ? - бе първият му въпрос .
Природната празно не търпи - нали си отървах в понеделник тренировката по Карате, те ти булке Спасов ден , връщай с"я пропуска с лихвите !
Интерено е , колко лесно може да се схване човек, като поседи един ден обездвижен в офиса, а телесата ми определено се нуждаеха от пораздвижване.
- Защо пък не ? Кимоното ми е в колата, седи си там от вчера , колко му е да се поразкърша малко при вас ?!
Запасвам се набързо и росен-пресен, хоп на татамито.
А там вече ни чака булката, която проследихме в гръб.
Разгрявка.
Да поясня.
Разгрявката нека не се бърка с предястието , с мезенцето и салатката , с които започваш преди тежка вечер на маса.
Е, приличат си, но си приличат дотам, да настроят тялото и духът ти за това което те очаква.
Скок-подскок, упражнения за стави, за сгряване , за отпускане на мускулатурата.. всички настройки една по една зададени, без много зор.
Е зора не бе много ,защото се поскатах на едно от упражненията.
А бе аз да не съм на ... ?
Я по-кротко ! Яваш - яваш, кат" за стари хора ...
Разделихме се по двойки и започнахме с упражненията.
Ама преди това бе сладката част - падания и търкаляния. Голям кеф - неща , които никога не би направил за да не ти се смеят хората, че се държиш като малко дете, тук в залата си бяха част от програмата.
Така хубаво се бях засилил с едни претъркулвания през рамо напред, че си припомних, че има и шведска стена, едва след като се забих в нея.
Здрава стена - издържа !
Поразтресе се, ама издържа.
А бе, защо на тия стени им викат шведски ?
Де са голите шведки насядали по тях ?
Никакви ги няма !
И после, откъде тръгвали манипулациите в живота ни ?
Ясно от къде - още от ученическите ни години, когато ни се вменява, че някаква стена с хоризонтални колци по нея била шведска.
Шведска , ама друг път !
Сякаш, като си купуваш бисквити "Катеричка" отвътре рунтавелка ти изкача, ама като си нямаме ефективна комисия за защита на потребителя, така ще е - ще живеем в свят измамен !
Поръзвъртях се и таман взе да ми става весело, те ти и нова закачка задачка - джу-джицу мурафети по двойки.
Питахте се , за какво му е човек да знае да пада ?
Е точно за тая цел - в момента в който си види краката на нивото на лицето, да знае че земята стремително се приближава към гърба му и да знае с коя част от тялото си , как да я посрещне !
Знаят, ама знаят тия дето са падали хиляди пъти.
А аз с моя ентусиазъм и откъслечни спомени отпреди 20 години, на първите няколко падания паднах последователно като правителството на предстоящите избори ( с глух тътен на масови разрушения ), като пенсионер на заледен тротоар и като пиянде на излизане от селската кръчма - с размах, с цяло тяло и със здрава маса.
Радвам се , че на долния етаж нямаше хора по това време, защото навярно би се посипала мазилка по главите им от моето падения.
Нямах гласец да приплача, защото и последния ми дъх бе излетял при съприкосновението ми със земята.
Хареса ми.
Помолих да ме измятат още няколко пъти , за да стане падението ми пълно и качествено.
Те пък взеха, че ме послушаха.
Пооставих няколко сериозни вдлъбнатини върху татамито, но в крайна сметка му схванах чалъма. И дотолкова ми хареса, че реших да доставя малко от същата радост на партниращият ми.
А бе интересно, никога не съм си имал вземане - даване със самбото и сродни нему изкуства, а пък измятванията все от към кръста, от към таза си идваха. С анадолски сук някакъв странен.
Почти като танц, бутни-дръпни кючек !
Сега вече и алдисах за какво е огледалната стена, за да видя каква фигура гротскна съм, докато се опитвам да изведа противника си от равновесие.
То не бе танго, не бе румба и ча-ча-ча дори не бе.
Танц някакъв, авторска разработка се получи. Човека срещу мен изпадна в недоумение, но не се отчая , голямо търпение към мен показа.
Дотолкова голямо, че по едно време и техниката ми взе да се получава.
Е, въздуха ми свърши ня няколко пъти, дишах по едно време като през респиратор, ама нали се поразкърших. Красота.
Ставам тая сутрин и ставам като Клавдий - врата схванат, главата на една страна, болят ме мускулни групи за които даже и не подозирах до момента.
Довечера на тренировка.
Твърдо.
Че, ако пак я пропусна, кой знае къде ще ме отведе съдбата тоя път ?!
Я в зала по бокс, я по борба или Фрий Стийк Файтинг.
А Павката в Люлин за последното си ги гърби здраво на общо-физическата подготовка, така че ... я да си ходя аз редовно на моите си тренировки, дето изненадите са ми познати, че инак съдбата пак ще си вземе своето !
И следващия път, няма само да ми се размине само с лека мускулна треска, странна походка на една страна и замятането на глава встрани, като римски император !
Мързела се наказва.
Пропуските също.
Мамка му и съдба ! :)))
Изработили са те, преди да се научиш да падаш майстора никога няма да те пусне на тези хубости дето описваш. Иначе тея хвърляния през кръста са за новобранци в джудото, което също произлиза от джу-джуцо школите само дето са му орязали много от техниките които според предназначението на икуството не са съобразени с противника а с това да не може да продължи... ;)
цитирайХората си ме пазеха, ама пусти мой етусиазъм да усетя свободното падане ?!!
Свободното падане е голям кеф.
Лошо е , когато е последвано от твърдо приземяване.
Ама, нали докато нещо не ти дойде до г..за няма , да се хванеш да го научиш...
А е добре, човек да се научи как да пада, още повече в живот като нашия, където всеки се чуди как да те препъне ! :)))
цитирайСвободното падане е голям кеф.
Лошо е , когато е последвано от твърдо приземяване.
Ама, нали докато нещо не ти дойде до г..за няма , да се хванеш да го научиш...
А е добре, човек да се научи как да пада, още повече в живот като нашия, където всеки се чуди как да те препъне ! :)))
Когато има желание можеш да положиш противника като листо паднало от дърво есента и толкова плавно та нищо да не усети, ама така ще си помислиш преди пак да пропускаш тренировки .
цитирай И се опитваше да ме задържи, ама де на моите килца и ентусиазъм...
Нали знаеш - това, което сам си сториш, никой друг не може да ти стори !
А и определено, подобни неща надали ще ми убият желанието да повторя.
Има си зали и зали - в някои ти е кеф да повториш, а за други...
Всичко си зависи от сенсея , а Хинки опредлено знае какво прави - има си талант да показва и води доста увлекателно тренировките си.
Дотолкова увлекателно, че човек не усеща как си минава времето.
И определено се убедих, че в тази сфера тренировка под два часа е напълно безсмислена, защото човек докато поразгрее и започне да схваща какво точно се иска от него тоя път, то времето взело, че свършило.
цитирайНали знаеш - това, което сам си сториш, никой друг не може да ти стори !
А и определено, подобни неща надали ще ми убият желанието да повторя.
Има си зали и зали - в някои ти е кеф да повториш, а за други...
Всичко си зависи от сенсея , а Хинки опредлено знае какво прави - има си талант да показва и води доста увлекателно тренировките си.
Дотолкова увлекателно, че човек не усеща как си минава времето.
И определено се убедих, че в тази сфера тренировка под два часа е напълно безсмислена, защото човек докато поразгрее и започне да схваща какво точно се иска от него тоя път, то времето взело, че свършило.
Мене ме хвърляха така в един сняг, че и снимка си имам - за спомен :)
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 27883
Блогрол
1. най-доброто до тук
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът