Никога не съм се считал за особен фен на мерената реч.
В цялата си библиотека , която не е никак малка, имам само една стихосбирка.
При това я имам, защото ми е лично подарена от автора й, една от жените с главна буква в живота ми - Пепа Таракчиева.
 С години я увещавах да пише проза - не ме послуша, цял живот тайничко е била поетеса и добре че Юнеско я издаде приживе, та да могат и слепци като мен да се докоснат до творчеството й.
 И нерядко я разсмивах с опитите си да иронизирам трудността в това да се изразяваш в мерена реч, водейки диалозите ни или в стила на Трендафил Акациев или в някакъв мой си  псевдо-шекспиров стил. ( Липсват ми срещите ни, но.. живот )
 Защото да твориш поезия не е никак трудно.
Просто си има една мелодия, която да следваш. 
 Вътрешна мелодия. 
 И точно тази мелодия се иска да облечеш във слово, така че тя да запази интонацията си, да следва естествено извивките на мисълта и да не се превръща в монотонно кален поток, а да се запази като чист ручей, по който да преминат, чувствата , които си позволил да те завладеят в момента.
 Не знам, някои си имат нужда от специфична нагласа, едни от спокойствие и усамотение, други от поредното емоционално крушение, за да могат да преминат през онази врата, която поезията отваря пред нас. За мен лично обстановката не е от значение - или ще се получи , или няма да се получи - просто е :)
 И четейки другите, неусетно започваш да виждаш - къде са естествени и са позволили на чувствата си  да избликнат на повърхността, като пъстроцветно сияние и къде са се насилвали, за да докарат стиха що годе приемлив за тях и за ... читателя им.
 Личи си по мелодията.
Така, както докато слушаш приятна и завладяваща музика и притвориш очи, в ума ти се разстилат омайни гледки и картини, така и докато четеш нечия поезия, в тебе зазвучава музиката на неговата душа.
 И по тази мелодия, разбираш много повече за човека, отколкото по търсените смисъл и послание , които той се е старал да вложи в сътвореното.
 Защото, ценните неща в живота ни са неназовими.
Те са винаги вътре в нас и чакат да ги открием.
И както не мога да приема , че хората се делят на нечувствителни и екстрасензорни, така и не мога да приема факта, че възможността за творчество е дадена само на някои сред нас.
 Напротив, тя е заложена в човека, още със самото му сътворение, защото именно желанието ни да творим, е това което променя света около нас и ни движи към промяна.
 Гъделчето вътре в нас, което ни буди ненадейно нощем и ни кара да се питаме - Кой съм аз ?!