Постинг
07.11.2008 13:18 -
Мъжки времена
Днес съм щастлив човек !
Най-сетне, доживях заветния миг в кантината ни да има книга за оплаквания.
И как да се оплаче човек, след всяко ядене се чувства като новородено - до вечерта го мъчат здрави колики.
И кой е казал, че шницел се прави с месо ?
Живеем в апохата на алтернативните горива, а соята какво е , ако не такова ?
Е, слага се и щипка кайма, колкото да ти се точат конци между зъбите и да четеш с интерес за заболяванията на животните и по точно за тенията на свинете.
Но истинската тръпка се усеща едва когато си поръчаш печено пилешко бутче.
С няколко леки уточнения.
Първо не е пилешко, защото под пилешко се разбира птица в млада възраст, а по начина, по който бутчето се съпротивлява на опитите да бъде разчленено, разбираш, че всъщност е крайник на кокошка , умряла на рекордна преклонна възраст от старост.
И почваш да се питаш - А колко ли живеят кокошките, всъщност ? - защото тази, от която си ял ти е може би връстник , ако не и кака ?
Има нещо английско в мене и го има от месец насам.
Разбрах, какво значение влагат английските джентълмени в значението на кървав стейк !
В момента , в който боцнеш бутчето и вземе , че му се пукне артерия та почнеш да се чудиш, как да спреш кръвоизлива му, дорде не е прелял от чинията.
Затова и им писах на хората, че освен размразяване, бутчетата си изискват и някаква форма на термична обработка, освен ако тихомълком не са ни започнавли подготовката за следващото издание на Оцеляващ, а те там из пущиняка , ядат гадини всякакви още докато са в движение.
Писах им.
И за гарнитурата им писах.
За това как им се къса сърцето , когато ни сложат повече от четири парченца картоф, и с какво настървение връщат останалите в тавата, за да има и за гладните сомалийчета.
Че човек като събере парченцата на картофената си салата, може и цял картоф да събере - А , дали това не е загадка някаква, логическа един вид, за да се убедят шефовете ни в интелектуалната ни пригодност.
Демек като "Лего" за начинаещи - Ха сега да видим, кой има наклонности за патоанатом, борейки се с жилавото пилешко бутче, кой има инженерно мислене, сглобявайки наум парченцата картоф, в първоначалната му конфигурация и кой е заклет мазохист, да дойде на следващият обяд.
Аз ще съм този !
Ще се жертвам, ще се жертвам в името на науката, защото кетеринга у нас, заслужава едно подобно изследване.
А книгата за оплаквания, явно ще стане вторият ми дневник.
Този , в който с удивление ще констатирам, че все още съм жив след поредният им "обяд" , както и препоръките на личният ми лекар за хората, с по-малко здрав стомах от моя.
Ей, направо съм станал кат пираня бре ?!
Най-сетне, доживях заветния миг в кантината ни да има книга за оплаквания.
И как да се оплаче човек, след всяко ядене се чувства като новородено - до вечерта го мъчат здрави колики.
И кой е казал, че шницел се прави с месо ?
Живеем в апохата на алтернативните горива, а соята какво е , ако не такова ?
Е, слага се и щипка кайма, колкото да ти се точат конци между зъбите и да четеш с интерес за заболяванията на животните и по точно за тенията на свинете.
Но истинската тръпка се усеща едва когато си поръчаш печено пилешко бутче.
С няколко леки уточнения.
Първо не е пилешко, защото под пилешко се разбира птица в млада възраст, а по начина, по който бутчето се съпротивлява на опитите да бъде разчленено, разбираш, че всъщност е крайник на кокошка , умряла на рекордна преклонна възраст от старост.
И почваш да се питаш - А колко ли живеят кокошките, всъщност ? - защото тази, от която си ял ти е може би връстник , ако не и кака ?
Има нещо английско в мене и го има от месец насам.
Разбрах, какво значение влагат английските джентълмени в значението на кървав стейк !
В момента , в който боцнеш бутчето и вземе , че му се пукне артерия та почнеш да се чудиш, как да спреш кръвоизлива му, дорде не е прелял от чинията.
Затова и им писах на хората, че освен размразяване, бутчетата си изискват и някаква форма на термична обработка, освен ако тихомълком не са ни започнавли подготовката за следващото издание на Оцеляващ, а те там из пущиняка , ядат гадини всякакви още докато са в движение.
Писах им.
И за гарнитурата им писах.
За това как им се къса сърцето , когато ни сложат повече от четири парченца картоф, и с какво настървение връщат останалите в тавата, за да има и за гладните сомалийчета.
Че човек като събере парченцата на картофената си салата, може и цял картоф да събере - А , дали това не е загадка някаква, логическа един вид, за да се убедят шефовете ни в интелектуалната ни пригодност.
Демек като "Лего" за начинаещи - Ха сега да видим, кой има наклонности за патоанатом, борейки се с жилавото пилешко бутче, кой има инженерно мислене, сглобявайки наум парченцата картоф, в първоначалната му конфигурация и кой е заклет мазохист, да дойде на следващият обяд.
Аз ще съм този !
Ще се жертвам, ще се жертвам в името на науката, защото кетеринга у нас, заслужава едно подобно изследване.
А книгата за оплаквания, явно ще стане вторият ми дневник.
Този , в който с удивление ще констатирам, че все още съм жив след поредният им "обяд" , както и препоръките на личният ми лекар за хората, с по-малко здрав стомах от моя.
Ей, направо съм станал кат пираня бре ?!
Следващ постинг
Предишен постинг
ги ядеш тези гадости бе човек??? няма ли друга алтернатива на тези кухненски шедьоври???
тъкмо мислех да излизам на обяд, ама след твоите детайлни описания на менюто във вашата кантина, установих, че май не съм много гладна.... даже ми става гадно като си помисля за храна... даже мога да почакам и до утре....
:))))
цитирайтъкмо мислех да излизам на обяд, ама след твоите детайлни описания на менюто във вашата кантина, установих, че май не съм много гладна.... даже ми става гадно като си помисля за храна... даже мога да почакам и до утре....
:))))
Единия вариант е - цял ден не ям, вечерта припадам от изтощение и ниско кръвно на тренировка.
Втория вариант е, ям като си фантазирам, че съм във военно-пленнически лагер, нещо от историите на Цар Плъх и преглъщам със силата на фантазията, това което съдбата ми е поднесла :))
За сметка на това, протеина си е протеин, независимо от пътищата за набавянето му и вечерта силата е с мен :)))
Няма избор - района е пущиняк, на километър около Аерогарата няма едно свястно място за хранене.
цитирайВтория вариант е, ям като си фантазирам, че съм във военно-пленнически лагер, нещо от историите на Цар Плъх и преглъщам със силата на фантазията, това което съдбата ми е поднесла :))
За сметка на това, протеина си е протеин, независимо от пътищата за набавянето му и вечерта силата е с мен :)))
Няма избор - района е пущиняк, на километър около Аерогарата няма едно свястно място за хранене.
опитай с книга или вестник - не да ги ядеш, а да ги четеш, докато поглъщаш нещото, което ви сервират за храна!! особено помага четенето на кулинарни списания - така даже можеш да си представяш, че хапваш нещо вкусно!!! :))))
цитирай И тя е да изям вестника !
На фона на част от предлаганото, някои вестници изглеждат особенно апетитно ! :)))
цитирайНа фона на част от предлаганото, някои вестници изглеждат особенно апетитно ! :)))
5.
анонимен -
Я па тоя нахалник!
07.11.2008 14:38
07.11.2008 14:38
Кайма с кифтетата иска :))))))
цитирайИма си и зеленчувкови шницели с грах, с яйце и с други вкусотийки, ама там поне знаеш, че не трябва да има кайма и не си даваш зора да я търсиш :)))
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 27883
Блогрол
1. най-доброто до тук
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът